БИЛЕТЪТ

Ясен Калайджиев

web

Интерпретация по едноименния разказ на Румен Старковски

Денят окончателно притихна в прегръдката на нощта, когато автобусът навлизаше в очертанията на града. Сред оклюмалите пътници се открояваха мъж и жена. Те единствени разговаряха оживено от самото начало на пътуването. Бяха колеги отдавна, но сега за пръв път случаят им предостави възможност да говорят за неща извън протоколните любезности в службата. И двамата се оказаха разведени. Мъжът се почувства обнадежден. Той харесваше спътничката си, особено нейните меки котешки движения. Освен това живееше в голям дом, който се нуждаеше от подредбата на женска ръка. Успя деликатно да й намекне това и беше доволен, че получи разбиране. Изобщо, жената отговаряше с такава гальовна усмивка на всичко, което й казваше, че той започна да предвкусва едно ново начало в края на това пътуване.

Автобусът спря. Мъжът подаде ръка на жената, за да й помогне да слезе. Дланта й все още стискаше автобусното билетче и за да може да приеме жеста, тя го хвърли на земята с едно от онези нейни котешки движения. После пое ръката му и грациозно слезе. “Определено е кавалер”, мислеше си в същото време. И тъй като това е много важно качество за един мъж според разбиранията на всяка жена, тя реши, че трябва да приеме поканата му за нова среща, която той със сигурност щеше да й предложи, преди да се разделят на спирката.

Вместо това мъжът, който не правеше компромиси в живота си, любезно се сбогува с нея и й каза, че повече няма да й досажда с ангажиращи разговори като днешния.

Час по-късно жената, все още изумена от тази раздяла, се отдръпна доволно от огледалото в дома си и прокле мъжете. Както винаги бе толкова красива.

© Ясен Калайджиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.08.2006, № 8 (81)

За този текст авторът става носител на трета награда от конкурса за кратка проза на LiterNet и Erunsmagazine (2006).