ЗА РОМАНА "ПИСМА ЗА ОРИГАМИ" ОТ ДИЯНА БОЕВА

Христо Боев

web

Романът Писма за оригами на Дияна Боева е модерен прочит на социалистическото минало на България през призмата на дистопията. Романът създава осезаемо многопластово изображение, в което героите от две поколения са в плен на време-пространството на два свята - 80-те и 50-те години на миналия век. Създава се усещане за времеви капан, в който по-младото поколение - Ирена и Богомил, уловени във вихъра на броженията и реакциите на властта през "Възродителния процес" от 80-те, се опитват да намерят себе си в един променящ се тираничен режим. Знаково е замръзването на Богомил в началните редове на романа - израз на безсилието му да осмисли случващото се около него.

На фона на тези бурни събития изпъква значението на дома, който е уютен и се поддържа от циганката Мевледа, чийто сутляш и кафе с канела са неустоими. Динамиката на предстоящите политически промени, която пулсира в притесненията и трескавите разговори на героите, контрастира с вечното море. То присъства силно на страниците, посветени на 80-те, действието през които се развива в град К. - възможно наслагване на географското положение на Балчик с някои от архитектурните особености на Констанца, Румъния.

Село Р. е разположено на север от К. и е близо до румънската граница. Това е мястото, където е живяла майката на Ирена, Ели Хаджидимитрова. Това е студен свят на упражнение на репресивния апарат на социализма от 50-те, за който научаваме чрез прочита на дневника на Ели от Богомил. Така се запознаваме с един безмилостен свят на лагери, където оцеляването на героинята е под въпрос. Обективната невъзможност за изразяване на чувства и емоции в Р. са основателна причина Ели да започне да си води дневник. Така пред очите на привидно безразличния Богомил изниква един изумителен свят, пресъздаден чрез паралелната реалност, в която се оказва Ели. В осъзнаването на необходимостта от запечатване на преживяванията, трудностите, свързани с отразяването им, и богатия й чувствен свят, майката на Ирена осъществява въображаеми пътувания в друг свят - този на гръцката митология, подобно на малкото момиче от филма Лабиринтът на фавна.

В своя дебютен роман авторката гради убедително свят след свят през нови и различни перспективи, които ни позволяват да преразгледаме едно проблематично минало, за което някои си спомнят с носталгия, други заклеймяват, трети са съвършено безразлични, а най-младите, никога не са виждали. Дистопичната форма на романа дава възможност на Дияна Боева да изследва отстранено този свят, както и да му позволи да разкрие своите присъщи зловещи, но и изненадващо лирични моменти, подобно на други майсторски изградени светове на терора, каквито са 1984 на Джордж Оруел, Разказът на прислужницата на Маргарет Атууд, Желязната пета и Скитникът между звездите на Джек Лондон.

Подобно на Атууд отново, авторът на настоящия роман успява в чувствения свят на сетивното възприемане на двата свята - на 80-те и на 50-те - да изгради и красива любовна история, ситуирана в 50-те, между Ели и Русанов. Особено ироничен изглежда прочитът на дневника от Богомил в моментите, където тази връзка е пресъздадена в майсторско еротично женско писане на фона на доста безвкусната връзка с жена му, Ирена. Многопластовият характер на романа, системата от огледални светове - на Р. и К., както и произтичащите от това топографски и междуличностни корелации са дали основания на рецензента на романа Николай Тодоров да отбележи, че "формата на романа в случая е използвана като претекст за един наистина внимателен, пълнокръвен и разноцветен автопортрет. В това отношение, като се има предвид разглежданата тематика, рядко може да се открие аналог на подобно себеразкриване в по-новата българска литература. Страхът, носталгията и сантиментализмът са водещи чувства и са засилени от автобиографичния елемент. Ясно се усеща, че авторът стига до пределите на разбирането за себе си и с наистина впечатляващо желание се опитва да предаде всяко чувство и всяко вълнение".

Има много причини, поради които читателят би посегнал към романа на Дияна Боева. Освен гореказаното, той съдържа и необходимата фактологична точност в изобразяването на културологичните референти на епохата - марки телевизионна, аудио и фотографска техника, видове дъвки, любими телевизионни предавания. Всички те са въведени с топлота, която подсказва личното преживяване на автора с тях. Подобно на Музеят на невинността на Орхан Памук и тук тези предмети ни говорят, истински сакрални реликви от една отминала епоха, сега предизвикващи усмивки сред онези, които са ги виждали и си ги спомнят. Няма да бъде прекалено, ако кажем, че настоящият роман има шанс да се превърне в съвременна българска класика, тъй като почти всеки изкушен или неизкушен читател има какво да намери в него - от увлекателен съвременен прочит на социалистическото ни минало, живото усещане за море, където можем винаги да избягаме и да намерим отново себе си, през любовната история от далечните 50-те на миналия век до ароматното кафе и сутляш на Мевледа, която със своята непринудена деликатност ще ни напомни, че има красота във всичко на този свят, само трябва да я потърсим.

© Христо Боев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.12.2016, № 12 (205)