РИШАРД КАПУШЧИНСКИ

Гергана Танева

web

Ришард Капушчински е най-изтъкнатият полски журналист на ХХ век. Обиколил е повече от 100 страни, борил се е за оцеляване на 12 фронта, 4 пъти го е заплашвал разстрел, отразявайки десетки преврати, граждански войни и революции в Америка, Азия и особено в Африка, където е очевидец на края на колониализма. Автор е на 19 книги (5 от тях са преведени в България след 1990 г.), преведени на над 30 езика. Две заглавия се конкурират в спора коя е най-прочутата му книга - "Империята" (1993; бълг. прев. 1994, разказваща за СССР, издавана по света 23 пъти, никога не е превеждана на руски) или "Императорът (1978; бълг. прев. 1990). Към тях можем да добавим “Шахиншахът" (1982; бълг. прев. 1990, 29 издания на едно незабравимо описание на последните дни на иранския шах, книга на годината на "Сънди таймс" през 1983 г.). Измежду най-известните му книги също са: "Футболната война" (1978; бълг. превод в журнален вариант: "Съвременник" бр. 1/2000, 377-462), "Лапидарии" (1997; бълг. прев. 1998). През 1998 г. излезе "Абанос", призната за най-добрата книга на годината.

Ришард Капушчински е роден на 4 март 1932 година в гр. Пинск, сега в Беларус. Някога беше признал, че с такова удоволствие посещава бедните страни, защото в тях намира сякаш нещо от родното си място. Родителите му, Мария и Юзеф, са били селски учители. Бил е на седем години, когато избухва Втората световна война. Първата картина, която е запомнил от нея, е следната: стои на поляната и се вглежда в летящи сребристи точици. Изведнъж вижда излитащи огромни фонтани земя, които достигат височината на дърветата. Тази картина го очарова, но майка му не му позволява да побягне по посока на тези необикновени явления, само му заповядва да лежи.

Завършва история и специализира журналистика във Варшавския университет. Почти 30 години работи като репортер и кореспондент на ПАП (Полската телеграфна агенция) и седмичниците "Политика" и "Култура" в различни страни на Азия, Африка и Латинска Америка. След 1981 г. е писател на свободна практика. Знае 5 чужди езика (английски, руски, френски, испански, португалски).

Автор на многобройни репортажи, есета, статии и стихове, Капушчински е един от най-динамичните представители на полската и европейска журналистика. Преподава в университетите в Бангалор, Каракас и Филаделфия. Носител е на повече от 20 престижни литературни награди - "Болеслав Прус" (1975), наградата "Алфред Юрковски" (1994, САЩ), Наградата на немските издатели и книжари (1994), наградата "Ян Парандовски" (1996) и много други. Получава Златен кръст за заслуги от полското правителство и Ордена за възраждането на Полша, а през 2001 става носител на Кехлибарената пеперуда - награда в памет на Аркади Федлер за най-добър ръкопис. Почетен доктор е на Силезийския университет (Катовице). В края на 1999 г. той бе признат за журналист на столетието.

На 21 март 2002 г. академичният съвет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" награди Ришард Капушчински с титлата почетен доктор по случай неговата 70-годишнина. А на 18.01.2003 г. в Торино Ришард Капушчински беше награден с една от най-престижните италиански литературни награди “Наградата на Гринцане Кавур” (Premio Grinzane Cavour).

"Още от 70-те години читателите са впечатлени от характерния му стил и умението да съзира малките неща в голямата мелница на историята. Малцина знаят, че подготовката му за всяко пътуване започва с месеци четене на десетки книги за района. От много години повтаря на младите журналисти: "За една страница свой текст трябва да прочетете сто страници от това, което другите са писали на тази тема". На въпроса как трябва да се пише, отговаря: "Преди всичко трябва да се чете."

Силата на Капушчински обаче е в това, че той никога не пише за нещо, което не е видял с очите си, не е преживял на място и това вероятно се обяснява с четвъртвековната му кариера на журналист в най-горещите точки на планетата, през които на четири пъти се е измъквал от екзекуция. С годините преживяното по фронтовете на дузина войни отстъпва на по-философски размишления, събрани в четирите (предстои да се публикува и пета) части от колажирани размисли "Лапидарии", издадени и в България. Очевидец на толкова драматични обрати на историята - от това как в сталинските репресии през 30-те години изчезват един по един съучениците му, до атентатите от 11 септември 2001 г. - Капушчински предупреждава колко унищожителна за обществото може да бъде беднотата. "Третият свят не е географски, а екзистенциален проблем. Това е бедният живот, който се характеризира със стагнация, структурен застой, склонност към регрес, постоянна заплаха от окончателен упадък, обща безизходност."

Според Капушчински на 11 септември именно този, избутан встрани от прогреса, свят се е опитал да влезе с взлом в цивилизацията на Запада. Това не е сблъсък с фанатичния ислям, но има проблем с признаването на този факт, казва той. Защото търсенето на по-дълбоките причини би изисквало да се подложи на автокритика цялата днешна практическа философия на Запада, а тя на свой ред би изисквала друг поглед върху функционирането на икономиката, на медиите, върху подхода на Запада към третия свят, към проблема за бедността и изключването, казва Капушчински." (Петър Карабоев, "Дневник", вторник, 16 април 2002).

© Гергана Танева, 2003
© Издателство LiterNet, 04. 05. 2003
=============================
Първо издание, електронно.