Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДОКТОР СТАНИСЛАВ ГРОФ: СЪВРЕМЕННАТА ЗАПАДНА ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХИАТРИЯ ВСЕ ОЩЕ СЕ БАЗИРАТ НА ФИЛОСОФСКИ ТЕОРИИ И НАУЧНИ ПАРАДИГМИ ОТ 18-ТИ ВЕК

Интервю на Емил Кацаров

web

Д-р Станислав Гроф
Доктор Станислав Гроф е американски психиатър, роден в Прага през 1931 година. Той е един от пионерите в проучванията на човешкото съзнание и в клиничните експерименти с LSD и психеделични вещества през 50-те и 60-те години... През 1967 година спечелва двугодишна стипендия в американския университет Джон Хопкинс. След окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския договор решава да остане в САЩ. В началото на 70-те години продължава научната си дейност в Мерилендския център за психиатрични изследвания. Автор на много книги, доктор Гроф е определян в академичната общност отвъд океана като "един от бащите на съвременната трансперсонална психология". Световноизвестният учен дава за първи път интервю за българска медия.

 

 

Доктор Гроф, вие сте един от пионерите в проучванията на човешкото съзнание и в клиничните експерименти с LSD и психеделични вещества през 50-те и 60-те години... Разкажете ни как започна всичко?

В началото на 50-те години завърших медицинското училище на университета "Чарлз" в Прага. Избрах професията "психиатър" под влияние на психоаналитичните идеи на Зигмунд Фройд. Но постепенно у мен се появи конфликт - от една страна, продължавах да се интересувам силно от теоретичните постановки на фройдизма, от друга - в практиката си започнах да се убеждавам, че психоаналитичните сесии имат изключително ограничени възможности при лечението на психични заболявания, които не се вместват в христоматийните терапевтични примери. Оказа се, че фройдисткият анализ изисква много време и енергия, струва доста пари за пациента - а често пъти постигнатите резултати от него са незначителни... тогава именно започнах да се чудя дали не съм си сбъркал професионалното поприще... като младеж имах мечта да уча анимация в известното по онова време филмово студио "Барандов" в Прага. Но после под влияние на фройдистката теория избрах психиатрията... Именно в този момент, през 1956 година, когато започнах да изпитвам разочарование от професията си - ми предложиха да стана доброволец в ЛСД експеримент. По онова време, средата на 50-те години, психиатричната фармакология бе в златната си ера - откриваха се все нови и нови вещества, които тотално промениха процеса на лечение. Тогава, в департамента по психиатрия на пражкото медицинско училище, където работех - получихме пратка с ЛСД-ампули от швейцарската фармацевтична компания "Сандоз". Те ни помолиха, ако проявяваме интерес - да изследваме евентуалните терапевтични ползи от това слабо познато тогава вещество. Смятаха, че ЛСД вероятно притежава огромен потенциал за приложение в психиатрията и дълбинната психотерапия.

И така, аз станах един от първите доброволци в ЛСД-експериментите. Преживяването под влияние на психеделика ЛСД бе толкова силно, толкова разтърсващо, че то изцяло промени нагласата ми към психоаналитичната теория. Тогава именно у мен се събуди интересът към изследванията на "необичайните състояния на човешкото съзнание". По време на това първо лабораторно ЛСД-пътуване за първи път преживях мистичното усещане за космическо единение с всичко съществуващо. Получих съвсем нови перспективи за това, как да интерпретирам психоаналитичната теория. Бе изключително вълнуващо и вдъхновяващо от научна гледна точка.

Интересно е как в комунистическа страна като Чехословакия са били възможни експериментите с ЛСД... Доколкото ми е известно думата "психоанализа" в съветския лагер се е приемала като нещо "мръсно", "упадъчно" и "ненаучно"...?

Корица на книга от Станислав Гроф "LSD psychotherapy"Много интересен въпрос, още повече, че вие сте от България, страна, която е имала подобна на Чехословакия съдба и знаете за какво иде реч... Възхитителното в моя случай е, че никога по онова време не съм имал проблеми заради експериментите си с ЛСД. Условието беше да представим резултатите от психеделичните си изследвания по подходящ начин - например, никога да не споменаваме, че те са свързани с дълбинната психоанализа или с идеите на Фройд, или че ЛСД-преживяванията могат да имат мистичен и духовен оттенък. Официално ние представяхме експериментите с ЛСД като обикновено клинично изследване - знаете, че ако човек е достатъчно дипломатичен, винаги може да намери начин да представи нещата в приемлив за официалната наука вариант - в нашия случай, да покажем, че ЛСД-изследванията подкрепят материалистичната марксистка наука: имаме вещество и то влияе на съзнанието по определен начин... Но на практика нещата не стояха така, защото резултатите от психедиличните изследвания подкопаваха сериозно материалистичните ни представи за света. Например, ЛСД-пациентите ни регресираха до спомени в кърмаческия си период, до спомени в майчината утроба или дори до спомени от минал живот, или пък по време на сесиите на повърхността излизаха някои елементи от несъзнаваното, загатнати в теорията на Фройд...

Докато работех в Прага, нямахме проблеми с психеделиците, но беше проблем да заявим, че споделяме идеите на Фройд или че сме имали мистични преживявания под въздействието на ЛСД. Когато дойдох в Съединените щати, беше точно обратното - водеща научна теория в психологията бе фройдизмът, всеки можеше да споделя свободно духовните си или мистични опитности, но научните изследвания с психеделици се бяха превърнали в табу.

Любопитно ми е как реагираха вашите колеги в департамента по психиатрия в Прага, които не бяха свързани с психеделичните изследвания - когато разбраха, че не всичко в ЛСД-експериментите съответства на официалната тогава марксистка материалистична научна теория?

Разбира се, не можех да говоря публично за тези изследвания, не можех да споделя своите открития и наблюдения в сферата на дълбинната психология. Все пак направих няколко опита да разкажа на мои близки колеги за случилото се. Но скоро се убедих, че е доста рисковано и е по-добре да запазя заключенията за себе си. Мои приятели помислиха, че съм започнал да полудявам, че нещо странно се е случило с мен, защото резултатите, за които им намекнах, по никакъв начин не се връзваха с материалистичната наука.

Коя е най-голямата лъжа, която сте чули по отношение на така наречените зловредни ефекти от ЛСД. В наши дни малцина знаят, че през 50-те и 60-те години ЛСД е било многообещаващо лекарство, използвано изключително успешно в сферата на дълбинната психотерапия и онкологията...

Вижте, проблемът с психеделиците е, че те са просто инструменти, не бива да се превръщат в самоцел - резултатите от употребата им за медицински нужди не зависи толкова от химическия състав на веществата, а от начина, по който се употребяват: тоест зависи кой дава психеделика - на кого, с какви цели и при какви обстоятелства... Вероятно знаете, че въпреки официалната им забрана, те и днес са използвани за целите на тайните служби, които класифицират ЛСД като част от така наречените "химически оръжия".

Но психеделиците могат да бъдат използвани и за придобиване на духовни опитности, за целите на изкуството, а също, разбира се, и за терапевтични нужди... Има много възможности - важно е какви цели сме избрали. В някои случаи използването на ЛСД е изключително опасно, в други - то носи голяма полза... Всъщност психеделичните растения са познати от дълбока древност, те са били упоребявани от много култури за сакрални нужди, били са основно средство за достигане на необичайни умствени състояния, за осъществяване на връзка с космическото съзнание, за артистично вдъхновение. Но това, което бе пренебрегнато от младежите на Запад през 60-те години, бе фактът, че тези растения са били употребявани винаги от посветени и в точно избрани моменти, никога не се е стигало до злоупотреба. Безотговорното използване на психедилиците е много опасно и води до негативни резултати.

Професор Тимоти Лиъри, един от героите на ЛСД-изследванията в САЩ през 60-те години, открива прилики между ЛСД-пътуванията и менталните състояния, описани в Тибетската книга на мъртвите (Бардо Тьодол)... какво е вашето лично мнение за тази идея?

Мисля, че съществува подобна връзка, но моето лично мнение е, че по-скоро трябва да говорим за прилики между психеделичните пътувания и менталните състояния, описани не само в Тибетската книга на мъртвите, а и в повечето древни мистични текстове и учения - например, Египетската книга на мъртвите, шаманските практики, елинските мистерии, африканската митология, аборигенските мистични практики и т.н. Изглежда цялото колективно несъзнавано, описано от Карл Густав Юнг, става напълно достъпно в подобни състояния на съзнанието.

Доктор Гроф, вие сте един от най-известните съвременни учени, които изследват тайните на човешкото съзнание... В някои от вашите книги, казвате, че съвременната западна наука няма адекватно обяснение за множество ментални феномени, които вие наричате "необичайни състояния на съзнанието"... Бихте ли обяснили по-подробно какво имате предвид?

За 50 години изследвания в тази област се убедих, че ако западната наука реши сериозно да обърне внимание на "необичайните състояния на съзнанието", това би довело до научна революция, сравнима с тази, която бе направена в сферата на физиката през 20-ти век - това би бил огромен скок, сравним с преминаването от Нютоновата теория за физическите закони към квантовата физика... За съжаление, все още съвременната западна психология и психиатрия се базират на философски теории и научни парадигми от 18-ти век. Единственият начин да преодолеем това изоставане е като насочим научните изследвания към малко познатите за академичната мисъл "необичайни състояния на съзнанието": близките до смъртта преживявания, пътуванията извън тялото, наблюденията от дълбинните психоаналитични сесии, и въобще всичко, което е в полезрението на парапсихологията и психеделичната наука...

Според вас, една от основните причини за емоционалните, психически и физически болести се корени в най-ранния вътреутробен период на нашето съществуване, в начина, по който сме били родени... Една от вашите идеи е, че поведението ни като възрастни е много силно повлияно от условията, в които сме били поставени в майчината утроба... Обяснете какво точно имате предвид...

Както вече споменах, "необичайните състояния на съзнанието", включително психеделичните опитности, поставят множество теоретични предизвикателства пред съвременната наука. В момента ние имаме един прекалено изкуствен, прекалено неадекватен модел на човешката психика. Това всъщност е основното предизвикателство пред съвременната психиатрия и психология, които до момента са ограничени само до постродилната биография, тоест до момента, след като вече сме били родени, и до фройдисткото лично несъзнавано... моите изследвания през последните 50 години (независимо дали с псхиделици или със специфични психотерапевтични дихателни методи) показаха, че този модел и тези представи са твърде ограничени, за да обяснят цялата сложност на човешкото психè и да доведат до ефективно и пълноценно лечение.

Колкото и парадоксално да звучи за съвременната наука, често пъти хората, по време на дълбинна психотерапевтична сесия, си спомнят за минали съществувания или за усещания и преживявания от престоя си в майчината утроба. Този психически материал се оказва умишлено пренебрегван или изолиран от съвременната психология и психиатрия. Открих, че именно престоя в майчината утроба носи огромен пласт от потисната психо-соматична и емоционална енергия, много силна програма, която оказва огромно влияние върху човешкото здраве... Изваждането на този несъзнаван материал на повърхността и успешното му интегриране от съзнанието води до изключително обнадеждаващи перспективи за лечението на нелечими досега психични и физически заболявания.

Световноизвестният швейцарски психиатър Карл Густав Юнг откри и описа "колективното несъзнавано"... Във вашите книги вие говорите за фило-генетична памет. Какво представлява тя?

Филогенетичната памет е нещо, което отива отвъд колективната памет на човечеството. Ще ви дам един пример, за да ме разберете по-добре. Представете си човек, които има усещането, че е орел, че тялото му има форма на орел - той вижда през оптичната призма на орела, преживява какво е за един орел да движи крилете си, да забива клюна си, просто знае, какво означава да бъдеш орел... И усещането е изключително автентично, а не просто имитиране на видяното по телевизията или прочетеното в книгите... Под влияние на психеделици или на други специфични мистични или психотерапевтични техники подобни "необичайни състояния на съзнанието" не са рядкост. Това ще рече, че при определени обстоятелства ние можем да изпитаме преживявания и идентификации, които са характерни за други биологични видове - животни, растения, насекоми и т.н.

След забраната на медицинските изследвания с ЛСД вие и вашата съпруга Кристина сте разработили нови психотерапевтични методи, които наричате "холотропни"... Разкажете ни за това?

Холотропните състояния на съзнанието са всъщност подкатегория на "необичайните състояния на съзнанието", те са тази част от тях, които лекуват, трансформират, правят човека цялостен и носят много важна информация за него. Класически пример за холотропно състояние е шаманската инициация или лечителския транс, в който шаманът общува с най-дълбоките нива на своята психика, както и с тази на пациента, за да го излекува.

Такива преживявания са, например, йогинските и таоистки практики, посвещението в древните мистерии на смърт и прераждане, техниките на екстаза в суфизма, дихателните упражнения в някои християнски мистични школи... примерите са безкрайно много... Холотропните състояния са познати на човечеството от дълбока древност.

Странното е, че за тези преживявания съвременните психология и психиатрия не са изнамерили подходящ термин. Аз ги наричам "холотропни" - от старогръцкия език - "холо" означава "цял", а "тропеин" - "движение към": тоест "движение към целостта на човешката личност". Това предполага, че в обичайно състояние ние се идентифицираме с много малък фрагмент от това, което наистина сме, че не сме цялостни.

Холотропните психотерапевтични методи, които разработихме, имат за цел да предизвикат такива състояния на съзнанието. Те са смесица от специфични учестени дихателни упражнения, работа с тялото на подходящ музикален фон, рисуване, моделиране с пясък и глина. Открихме, че тези методи постигат състояния на съзнанието и резултати, подобни на психеделичните терапевтични сесии.

Как бихте обяснили факта, че в началото на 21-ви век светът е пълен с несигурност и насилие. Ръководен е от религиозни фанатици, които в името на "чистотата" на идеологията, която изповядат, призовават към насилие и омраза...?

Трябва да направим веднага разграничението между духовността и религията. Духовното преживяване е нещо дълбоко лично, то е следствие на пряката връзка между отделния човек и космическото съзнание. Мистиците са хора, които имат пряк достъп до духовния свят, те не се нуждаят от храм или от някакво конкретно място, за да постигнат единение с космоса, не се нуждаят от йерархия, от организация. Всичко е в тях самите, в техните тела и преживявания. Докато религията е преди всичко властова организация. Истинските духовни преживявания се появяват в мистичните или монашеските клонове на религията, когато хората медитират, отправят молитви.

Когато имаме организирана религия, често се губи връзката с духовните преживявания. Религията се занимава повече с политика, власт, йерархия, собственост и по-малко с истинската духовност... Тя се стреми да обедини в сферата на своето влияние една група хора и да ги противопостави на други групи... Иначе казано, организираната религия разделя света, а не го обединява. В този смисъл, в съвременния свят религията създава по-скоро проблеми, конфликти, военни сблъсъци, отколкото да води до позитивни резултати и взаимно сътрудничество. Днес ние не се нуждаем от религии, а от духовност.

Посещавали ли сте Чехия през последните 15 години, и ако сте - какви са ви впечатленията от Източна Европа днес? Например, по-добре ли се живее сега в родината Ви в сравнение с 60-те години?

Посещавал съм Чехия пет пъти през последните 15 години. Несъмнено животът е по-добър от гледна точка на това, че има свобода на словото, икономически просперитет, свобода на придвижването. Но съществуват и доста проблеми, които забелязах. Например, някои от важните властови позиции бяха заети от бивши комунисти, от хора, които подкрепяха искрено тоталитарния режим. Може би, промяната не бе толкова радикална, колкото на мнозина им се искаше. Някои от социалните проблеми на Запада намериха почва и в Чехия - трафика и разпространението на наркотици, появи се мафията - главно руска и италианска. Образно казано, преди криминалните лица бяха в правителството, но по улиците бе безопасно да се разхождаш. Сега улиците са опасни - могат да те ограбят, да те убият, да ти предложат наркотици. Това при предишния режим бе невъзможно.

Но като цяло смятам, че промяната е позитивна. Разбира се, тя си има и своите тъмни, сенчести страни.

 

 

© Емил Кацаров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.01.2006, № 1 (74)

Част от интервюто със Станислав Гроф е излъчено по Дарик радио през месец август 2004 година.