|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЦИТИРАНЕТО - ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА БИБЛИОГРАФИТЕ Антоанета Тотоманова, Ефросина Ангелова-Пенкова Бяхме провокирани от дискусията за библиографското цитиране, провеждана на страниците на електронното издателство LiterNet. Тя е изключително необходима и се надяваме, че ще бъде и полезна. Избрахме умишлено заглавието, използвано от Анжелина Пенчева, защото най-точно отговаря на нашите разсъждения по темата. Дългогодишната ни практика на библиографи в Националната библиографска агенция на страната, според нас, ни задължава да вземем отношение по повдигнатите въпроси. Особено по недискутираните или погрешно дискутираните за стила и формата, използвани от българските автори при цитирането и начина на цитиране на българските източници. В статията на Албена Вачева и Георги Чобанов е отбелязано, че тази страна на въпроса не е била предмет на разискване в проекта, засягащ проблемите на цитирането, защото според тях тя трябва да се дискутира от оторизирани лица и организации. Националните библиографски агенции на всяка една страна наред с всички останали функции и задачи, които изпълняват, са задължени - технологичните процеси, свързани с регистрацията, идентификацията и представянето на документите в библиографските бази данни и указателите да се извършват при строго спазване на международните стандартни изисквания, заложени в нормативните документи (Международна конференция на националните библиографски агенции - Копенхаген, 1988). Т.е. иманентна същност на библиографската работа въобще и особено при текущото регистриране на издателската продукция на страната в националната библиографска агенция е задължителното използване на всички приети и действащи стандарти. У нас библиографската регистрация на отделните видове документи в текущата национална библиография се осъществява на базата на приетите български нормативни актове в тази област. Основните постановки в тях са съобразени с приетите международни стандарти. Новият закон за стандартизация (в сила от 18.09.1999 г.) посочва като приоритет ускореното въвеждане на международните стандарти чрез разработване на кореспондиращи български стандарти или директното им прилагане, т.н. БДС-ISO - буквален превод на приет международен стандарт. По този начин с унифицирането на принципите и елементите на библиографското описание на международно равнище се увеличава и възможността за достъп до неограничен брой информационни ресурси, а оттам и ползването им в изследователската дейност. Също така се осигурява и предоставянето за ползване и за обмен на стандартизирани библиографски записи на цялата издателска продукция на страната, което представлява основно задължение и задача на националната библиографска агенция. В Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", която изпълнява и ролята на национална библиографска агенция по силата на Закона за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения, се предоставят следните видове документи, издадени или произведени на територията на страната: произведения, тиражирани върху хартиен носител, върху звуконосител, върху електронен носител, дисертационни и хабилитационни трудове и др. Те са обект на регистрирация в текущата национална библиография. Обхванати са всички видове документи, включително и библиографските публикации, което означава, че в отделна база данни и годишен библиографски указател се регистрират:
Ако обърнем внимание на понятието "приемливо библиографско оформление", трябва да отбележим, че стилът, формата и начинът на цитиране на източниците е от изключителна важност за по-нататъшната съдба на публикациите. На всички ни е известно, че от много време насам цитатът започна да се използва като измерител на "стойността" на изследванията, като характеристика на научните институции и учените. Няма обаче да се задълбочаваме в науковедски разсъждения. Бихме искали да се съсредоточим върху това как трябва да се цитират отделните източници, за да може документите да се идентифицират максимално точно. Съгласни сме с констатацията на Анжелина Пенчева, относно издателското оформление и качеството на научните издания. Ще си позволим да я разпрострем върху цялостната издателска продукция в България. Приемаме, че известната "неграмотност", която се наблюдава напоследък, се дължи на по-активното ползване на чуждоезична литература и наложилото се "компютърно писане". Изненадани сме обаче от въпросите, които си задава г-жа Пенчева - дали има стандарти за цитиране в България и нужно ли е да има такива? За хората, занимаващи се с регистрация на документи, това е доста абсурдно, но още по-абсурдно е мнението на университетския преподавател Х, че справочният апарат може да бъде израз на вътрешното усещане на автора. Извинете, господа преподаватели, но библиографското цитиране е един строго формализиран процес, който се подчинява на определени правила и иманентната му логика не произтича от естеството на текста, а от правилата, заложени в стандартите за библиографско описание на отделните видове документи и най-вече на тези в БДС 17377-96 Библиографско цитиране. Всички проблеми, свързани с цитирането на печатни издания, са разгледани и разрешени с този стандарт. Цитираните източници задължително трябва да бъдат представени според приетите правила и структурирани в зависимост от избрания от автора вид на библиографско цитиране. Гледната точка на библиографите е ясна - правилата задължително трябва да се спазват, защото в противен случай настъпва хаос и ползвателите няма да могат да намерят това, което търсят. Логично възниква въпросът - възможно ли е тези правила, заложени в стандартите, да се познават и използват от всички? Вероятно не. Според нас известна библиографска култура може и трябва да се получава още в училище и особено в университета. Ако обаче снизходителност може да се прояви към отделните автори, към издателите и редакторите на подобен род литература ще бъде необоснована. Те, и по-конкретно редакторите, са специалистите, които не само трябва да знаят правилата, а да ги спазват и налагат. Защото, в противен случай, ще повторим отново, идентификацията на документите е затруднена, а понякога и невъзможна. Както вече споменахме, БДС 17377-96 Библиографско цитиране се отнася само до печатните документи. Новите видове документи, т.нар. издания на некнижни материали и на електронни носители с локален достъп (дискети, компактдискове, видеокасети и др.), също подлежат на регистрация в системата на текущата национална библиография. За тяхната регистрация се използват Международният стандарт за описание на некнижни материали (ISBD/NBM) и Международният стандарт за описание на електронни ресурси (ISBD/ER). Посочените стандарти са приети само на браншово равнище, защото не са от системата ISO и не са утвърдени от Комитета по стандартизация. Те естествено се използват и за цитирането на тези видове документи и примерите, които са дадени в края на статията, са изработени въз основа на тях. В бъдеще може да се приеме и друг подход. В системата на ISO съществуват два стандарта - ISO 690:1987 Information and dokumentation - Bibliographic references - Content, form and structure 2 ed. и ISO 690-2:1997 Information and documentation - Bibliographic references - Electronic documents. Дискусионната група би могла да излезе с предложение пред Техническия комитет към Комитета по стандартизация те да бъдат преведени и въведени в българската практика. Съществена разлика в стила, формата и начина на цитиране обаче не може да се очаква, защото, както бе споменато, и нормите, които се използват в момента, са съобразени с международните изисквания. Изданията на електронни носители с отдалечен достъп все още не са обект на регистрация в текущата национална библиография поради причини от законодателен и технически характер. Въз основа на нашите наблюдения и натрупан опит, ние считаме, че цитирането на електронните носители с отдалечен достъп трябва да кореспондира с начина на цитиране на вече посочените видове документи. Стилът и форматът на всяка една от представените конвенции (MLA, APA, Чикаго, CBE, Колумбия) са ориентирани към определена научна сфера. Оттам се определя и предлагането на определени елементи, приети за задължителни. Ние препоръчваме и при този вид издания да се използват различните видове библиографско цитиране, визирано в БДС 17377-96: 1) цитиране в текста ; 2) цитиране под линия; 3) подреден азбучно, хронологично или номерологично самостоятелно оформен списък под заглавие "Цитирана литература", а когато източникът е придружен от коментар - под рубриката "Бележки". Тези видове се прилагат по преценка (от един вид или комбинирано) в зависимост от предназначението, характера на документите и връзката им с текста, т.e. изборът зависи от концепцията на автора за индиректно представяне на публикацията. За задължителни елементи при цитиране на издания на електронни носители с отдалечен достъп предлагаме: 1. Името на конкретния автор да е предадено в инверсия, като личното име се изписва пълно. Името на т.нар. колективен автор (персонални или браншови сайтове), в т.ч. и на персонални сайтове - да бъде представено в курсив; 2. Заглавието на книгата, сборника или периодичното издание - да се изпише в курсив. Заглавието на статия от непериодично или периодично издание - да не се изписва с курсив. Рубрика (незадължителен елемент); 3. Името на редактора, съставителя, преводача - с визирана авторска отговорност; 4. Информация за печатното издание на източника - местоиздаване; издателство (незадължителен елемент); година на издаване; ISBN; номер на изданието, том или брой, дата (при периодичните издания) - в кръгли скоби ( ); 5. Източник на цитираната публикация, с уточняващите я характеристики: дата, номер/брой - в курсив (При публикации от периодични и непериодични издания); 6. Дата на електронната публикация или на последното обновяване, ако е известна; 7. Идентификационен номер ISBN / ISSN; 8. Дата на достъп до посочения източник; 9. Адрес на източника - в остри скоби < >. Нашето предложение, кореспондира в някои пунктове с част от Конвенциите, предложени за дискутиране, например, т. 1 и 2 има съответствие в Конвенция APA, т. 3 и 4 - с Конвенции MLA и АРА, а т. 5, 6, 8, 9 - се посочват като задължителни елементи при всички обсъждани конвенции. Предложеният от нас в т. 7 идентифициращ елемент, има изисквания, които са подробно и точно формулирани от международните агенции за ISBN и ISSN. Използването на различните видове библиографско цитиране на печатните издания, отбелязани по-горе, могат да бъдат приложени и при новите видове документи. Ще припомним основните форми и начини на цитиране. I. В зависимост от това колко пъти един и същ документ е посочен като източник, той е представен по различен начин: 1. При ПЪРВО ЦИТИРАНЕ стандартът предлага два вида описание - пълно, съдържащо задължителни и незадължителни елементи, и съкратено, само със задължителните елементи. За улеснение е предложена и алтернативна форма при определени видове издания. 1.1. При Непериодични печатни издания в описанието са включени следните задължителни елементи:
1.2. При Периодични печатни издания:
2. При ПОВТОРНО или МНОГОКРАТНО ЦИТИРАНЕ на една и съща публикация (вътре в текста, под линия) има възможност да се избегнат част от задължителните елементи в първото цитиране чрез словесни и графически еквиваленти на тяхно място: при дълго заглавие да се съкрати една част от него, при което може да се използва многоточие или абревиатура (предварително уточнена); замяна на цялото заглавие с многоточие; препратки. II. Посочване на източника В ТЕКСТА, т.е. БИБЛИОГРАФСКО ЦИТИРАНЕ В ТЕКСТА1. БИБЛИОГРАФСКО ЦИТИРАНЕ В ТЕКСТА обикновено се използва при липса на библиографски списък и цитиране под линия. Посочените източници логически влизат в авторския текст. Цитирането от този вид се използва обикновено при литература с популярен характер. То не е задължително, но придава достоверност на информацията и дава възможност за допълнително проучване по темата на публикацията. В случаите, когато източниците са цитирани като продължение на мисълта на автора - авторът се представя в прав ред, а заглавието в кавички. Посочва се местоиздаване и година на издаване. Цитирането на документи може да се извършва и в кръгли скоби, при което се изисква спазване на всички правила за библиографско цитиране. III. Посочване на източника при ЦИТИРАНЕ ПОД ЛИНИЯ 1. ЦИТИРАНЕТО ПОД ЛИНИЯ е едно от най-често използваните решения за повторното и многократно цитиране на един или няколко източника в публикация. Всяко цитиране има цифрова препратка в текста, която насочва към библиографското описание под линия. Номерацията може да бъде индивидуална, само за конкретната страница, или последователна, която предполага и наличието на самостоятелен списък след публикацията, подреден номерологично. При последователна номерация на източниците, те се представят в самостоятелно оформен списък също с всички задължителни библиографски елементи. Трябва да се има предвид, че при цитиране под линия се прави и графично разграничаване между цитирания източник и бележките под линия. Например източника е посочен с цифри, а бележките със звездичка. IV. Използваната литература може да бъде оформена и като САМОСТОЯТЕЛЕН СПИСЪК, независимо от това дали в текста на публикацията има препратки към него. В случаите, когато източниците са представени само с идентифициращите ги характеристики (задължителните библиографски елементи), списъкът се озаглавява като "Цитирана литература". При наличието на допълнителен коментар към отделните заглавия се отделя под рубриката "Бележки". Самият списък, в зависимост от предназначението му, характера на цитираните документи и връзката му със самия текст, може да бъде подреден азбучно, хронологично или номерологично.
ПРИМЕРИ В примерите, които прилагаме, пълното библиографско описание (с всички задължителни и незадължителни елементи) е обозначено със *; съкратеното (с всички задължителни елементи) - с **; алтернативното (прилагано към някои видове издания) - с +. Цитирането на източниците на електронни носители с отдалечен достъп се основава на нашата практика и отразява нашата гледна точка.
I. НЕПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ 1. КНИГИ 1.1. Публикации с индивидуален автор (до трима); Колективен автор (Официални, служебни издания); Сборници с общо заглавие или без общо заглавие (двама и повече автори, с унифицирани заглавия на произведенията / книги издадени заедно):
1.2. Статии от книги и непериодични сборници:
1.3. Публикации на издания на електронен носител с локален достъп:
1.4. Публикации на издания на електронен носител с отдалечен достъп:
2. КАРТОГРАФСКИ издания: Идентификацията на този вид издания има своите специфични характеристики. Те се подразделят по форма на две големи групи (независимо от носителя) - сбор от карти или самостоятелно оформени листове / комплекти. Тук не са включени особената група от триизмерни пособия, като глобуси, релефни карти, макети и др. Посочването на отличаващите ги елементи от другите непериодични издания, ако не са включени в заглавието, са задължителни (тип на изданието - карта, атлас); мащаб; поредност; местоиздаване; година на издаване на печатното издание. 2.1. Печатни издания:
2.2. Издания на електронни носители с локален достъп:
3. ГРАФИЧЕСКИ издания: Цитирането на този вид документи е съобразено с техните особености. Подобно на картографските те също могат да бъдат обособени в две групи - самостоятелно оформени единични листа / комплекти и оформени тематично в сборни библиографски издания. Посочването на отличаващите ги елементи от другите непериодични издания, ако не са включени в заглавието, също са задължителни (тип на изданието - репродукция, картичка, портрет, албум и др.); поредност; местоиздаване; година на издаване на печатното издание. 3.1. Печатни издания:
3.2. Издания на електронни носители с локален достъп:
4. НОТНИ издания: Специфичните характеристики на този вид документи се отразяват и при тяхното цитиране от автора. Посочването на отличаващите ги елементи от другите непериодични издания, ако не са включени в заглавието, са задължителни: жанра и/или вида на носителя (различен от печатния); авторът на текста или либретото, в някои случаи на изпълнителя; мястото на издаване и/или издателството; годината на издаване. 4.1. Печатни издания:
4.2. Издания на електронни носители с локален достъп:
5. РЕЦЕНЗИИ:
6. ДИСЕРТАЦИИ:
7. СТАНДАРТИ, ПАТЕНТИ и др. видове технически издания: 7.1. Стандарти:
7.2. Патенти:
7.3. Авторски свидетелства:
7.4. Фирмени каталози: 7.4.1. Печатни издания:
7.4.2. Издания на електронни носители с локален достъп:
II. ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ 1. СПИСАНИЯ / БЮЛЕТИНИ; ВЕСТНИЦИ / ЕДИНИЧНИ ЛИСТОВЕ; ПЕРИОДИЧНИ СБОРНИЦИ:
2. Публикации ОТ периодични издания:
27.06.2003, София
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: БДС 16784-88 Библиографско описание на графични издания. БДС 15935-84 Библиографско описание на картографски издания. БДС 15419-82 Библиографско описание на книги. БДС 15935-84 Библиографско описание на нотните издания. БДС 17264-91 Библиографско описание аналитично описание на съставни части от публикации и книжни материали. БДС 15687-83 Библиографско описание на периодични издания. БДС 17377-96 Библиографско цитиране. БДС 11682-74 Описание на специални видове технически издания. БДС 9736-82 Съкращения на български думи в библиографското описание на печатните произведения. БДС 11452-86 Съкращения на наименованията на български периодични издания. БДС 15714-83 Съкращения на типични думи и словосъчетания в библиографското описание на печатни произведения на чужди езици, отпечатани с кирилска азбука. БДС 15715-83 Съкращения на типични думи и словосъчетания в библиографското описание на печатни произведения на чужди езици с латинска азбука. Международен стандарт за библиографско описание на електронни носители = International Standard Bibliographic Description for Electronic Resources (ISBD/ER) http://www.lib.bg. Международен стандарт за библиографско описание на монографии = International Standard Bibliographic Description for Monographs (ISBD/M) http://www.lib.bg. Международен стандарт за библиографско описание на некнижни материали = Иnternational Standart Bibliographical Description of nonbook Materials (IBD/NBM) http://lib.bg. International Standard Bibliographic Description for Serials and Other Continuing Resours (ISBD/CR) http://ifla.org.
© Антоанета Тотоманова, Ефросина Ангелова-Пенкова,
2003 |