САРУИН, НОВАТА ИРАКЧАНКА

Анна Койчева

web | Писма от Обединеното кралство

Саруин, Мустафа и моя милост сме новата смяна доброволци в имигрантската служба на Нюпорт. Аз се явявам нещо като учителка на двамата нови колеги - Саруин, иракска имигрантка, а Мустафа - иранец.

Още със запознаването Мустафа подчертава, че е от Иран и, че не обича моллите.

Саруин пък държи да се знае, че е иракчанка и е особено внимателна с кюрдите.

От два месеца насам Службата за бежанци в Уелс е натоварена - имаме нови имигранти, пренасочени от други градове на Кралството, където са били подлагани на тормоз и расова дискриминация. Нещо подобно се разиграва и с мен в усилията ми да намеря платена работа... След всяко проведено интервю (в което става ясно, че работя като доброволка в Службата за бежанци), идва обаждане по телефона, в което ми заявяват, че не съм била "успешна". Ала думата ми бе за Саруин и неслучайно си спомних тази стара песничка на Недялко Йорданов, която пазя в паметта си, но и тя е започнала да поизвехтява и краят й не е много в рима.

Саруин... За пръв път забелязах тази иракчанка през лятото, когато тя идваше в Службата винаги забрадена, закръглена и безцветна - такива, каквито изглеждат всички мюсюлмански жени. Тя говореше слабо английски, но винаги правеха впечатление будните й, любознателни очи.

Миналата седмица Саруин се появи без шалвари и без фередже, бе обута в изопнат панталон, под който личеше хубавата й фигура (очевидно бе смъкнала килограми!). Ухаеше на изискан парфюм, не криеше пръстените, а косата й бе сресана в прическа със светлоруси нишки, прибрана в стилно кокче, лицето - подчертано с приятен грим. Неузнаваема промяна! Личи си, че е щастлива, когато идва на работа и как няма да е щастлива - в Ирак е била фризьорка, но по цял ден - забрадена и обезличена.

Коледният обяд с адвокатите, които работят с нашата Служба, даден в кварталния италиански пица-ресторант, беше приличен... Но формален. И то не за друго, а заради завистта, която се лееше на водопади от лицата на двамата "бели" англичани - Сара и Андрю. Адвокати, които бяха забодени в земята от техния колега от пакистански произход, който всъщност бе решил да плати и почерпи всички нас: Имигрантската служба, колегите си от адвокатската кантора и тези от Социалните грижи. За всичко плати от собствения си джоб.

Коледният обяд със щабквартирата на Имигрантските служби в столицата на Уелс, Кардиф, обаче беше пищен. И незабравим. Първи от престоя ми в Кралството - толкова весел и безгрижен както едно време в България. Вино се лееше в изобилие (така както сигурно се е ляло в Кръчмата на Странджата в далечна Браила, в мъгливата 18... година); разменяха се закачки и шеги и, всички изглеждахме еднакво глупави и весели в хартиените коледни корони - такива, каквито в България ги знаем сомо от филмите... Ресторантът отново бе италиански, но този път - на брега на Океана. Беше слънчев декемврийски следобед и морето сияеше почти като морето на "Златните пясъци".

Така е на Коледа - всички са празнично настроени, къщи, градини и улици - отрупани със светлини, ухае на благотворителност и щедрост. Но това трае само 2-3 дни. Колкото траят Коледните празници. В това време Кралицата изнася неутрална, но все някак политически ориентирана реч срещу тероризма, появявайки се без бастунче и без воалетка (след две-три пластични операции на брадавици неотдавна). От друга страна, дъщеря и Ан и неколцина още представители на кралското семейство са потънали в тъга, защото, оказало се, един от бултериерите на Ан трябва да бъде приспан и отведен в небитието. Ами така де - захапал и умъртвил за пореден път друго от любимите кучета на Двора (дребна порода със щръкнали уши и къси крака)... Така минават Коледните празници тук - един купил крава, на друг му се родило внуче, трети влиза в болница. Както се казва: Весело посрещане!

А Саруин? Тя бе първата мюсюлманка, която ми поднесе картичка и подаръче за Коледа?! Последваха и още изненади от другите колеги в Службата, но нейният жест е незабравим, защото той носи нещо космическо и велико - една жена, която се издига над религиозния фанатизъм, заслужава да бъде щастлива!

© Анна Койчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2005
Анна Койчева. Писма от Обединеното кралство. Варна: LiterNet, 2003-2005