Мирната революция

15. ОЩЕ ДВЕ АНТИФАНАРИОТСКИ ИЗЯВИ

Вера Бонева

web | Българското възраждане в Шумен...

15.1. Придържайки се към принципите на споменатата програма и след изпращането на своя представител в столицата, шуменци продължават до осъществяват активна пропаганда по посока на идеята за пълно скъсване с Фенер. Една от най-ярките изяви в тази насока е отпечатването през пролетта на 1861 г. на Добри-Войниковата "Кратка българска история" (1861)¹. Съставената от шуменския главен учител историческа книга е замислена като учебник за класните училища.

Добри Войников

Но чрез внушенията, които търси и постига, този историописен текст бързо и лесно се превръща в значим фактор от общобългарска величина за формиране на историческото съзнание у просветената част от възрожденското общество.

Излязла със средства на Д. Войников и Н. Бацаров и отпечатана от пловдивския издател Хр. Г. Данов², тази малка книжка може да се разглежда и в контекста на общонационалното движение за църковен суверенитет. В частта, повествуваща върху историята на средновековна България, тя упорито внушава популярната през епохата на Възраждането идея за фаталната роля на византинизма - като личностно присъствие и като културно-политически модел - върху развитието на нашата държавност³. Лансирана е и тезата за годината 1767 като горна граница на "старата" българска история на основание на факта, че именно в тази година е унищожена независимостта на Охридската архиепископия - последната относително автономна институция, свързана с българската етнокултурна традиция. Директно е изказана тезата за гръцките интриги като фактор за попадането на българските земи във властта на османските турци. Последните две страници на книгата съдържат недвусмислени антигръцки внушения.

Тази апокалиптична картина хвърля всички грехове, свързани със стагнацията в културно-политическото ни развитие през ранните векове на османското владичество, върху съвестта на гръцкото духовенство. Без да бъде изтъквана като уникална на фона на устойчивата възрожденска представа за "мрачните векове", тя идва, за да сложи акцент и върху обстоятелството, че сътворяването и бетонирането на споменатата представа в историческото съзнание на няколко поколения българи има своите предпоставки и в острия църковен сблъсък на българите с представителите на Цариградската патриаршия. Сблъсък, осъществен в решаващ по важността си етап от консолидирането на нацията и по тази причина претоварен с категорични послания и ярки противостояния.

Обявление за отпечатването на книгата на Д. Войников "Кратка българска история"

Антифанариотските внушения на Добри-Войниковата "Кратка българска история" намират много от своите адресати по цялата ни етническа територия още в късната пролет на годината 1861, когато книгата се появява на книжния пазар - Търново, Шумен, Болград, София, Цариград, Велес⁴. Това обстоятелство не пречи на шуменските учители да продължат своите пропагандни действия в пределите на местното православно общество. Показателен акцент в системата на споменатите действия е словото, изречено от учителя Добри Войников на 11 май 1861 г. при тържественото отбелязване паметта на славянските първоучители св. св. Кирил и Методий⁵. С присъщата на празника културно-историческа патетика в словото са припомнени приносите на братята-солунчани за приобщаването на ранносредновековното ни общество към стожерите на християнската култура. Припомнен е и фактът, че сетнините на тяхното дело създават предпоставки за конституирането на независимата българска йерархия при княз Борис I. "Тука е дума, братя - настоява Войников, - за оная българска независима йерархия, която се продължи до преди сто години и която ние днес искаме с пълно народно право от хора чернодушни, които преди един век немилостиво я грабнаха из слабите наши ръце!" След този недвусмислен преход словото за светите братя първоучители се превръща в открита проповед по църковния въпрос. Проповед, която настоява, че не бива да се забравят заветите на "народните пастири" - предстоятели на независимата българска църква. Проповед, която повелява да не се загърбва обстоятелството, че българите са "потомци на Асеня II, който разплака майките на толкози гърци и латини за безкрайната им гордост и неверност и ги покори под властта си". Проповед, която провокира народното честолюбие с призив да се "съединят собствените интереси с народните ни, от които само зависи благополучието на цял наш народ Българский". Патетичното Добри-Войниково слово завършва с молитва към солунските братя за покровителство и ходатайство пред "всеблагия Бог" - да даде сили на българите, "за да противостоят дързостни и постоянни против лукавщините и интригите на "Кара казан"⁶, който не престава да тъпчи нашата народност <...>".

Споменатата проповед, изречена в деня на св. св. Кирил и Методий, представлява красноречив документ на движението за църковна независимост. Тя демонстрира силната доминация на църковния въпрос в пределите на общобългарското битие през пролетта и лятото на годината 1861. Въпрос, който обагря дори и миролюбивия празник на братята-просветители с контрастите на ярки антипатриаршески тежнения. И още нещо - със своята подчертана надрегионалност този текст чертае по убедителен начин траекториите на центростремителните процеси, свързани със създаването и утвърждаването на голямата политическа общност на българите, която с терминологията на XIX век се нарича народност, а с терминологията на XX - нация.

15.2. Подчертаната тенденция към надмогване на регионализма, към гравитиране дори и на местните изяви към общонационални принципи/правила/структури намира израз и в съдбата на един от ранните литературни опити на шуменеца Васил Друмев, който реагира със стихове на заточването в края на април 1861 г. на владиците-непокорници Иларион Макариополски и Авксентий Велешки⁷. И на Паисий Пловдивски - малко по-рано⁸. След като научава за драматичните обстоятелства, при които е изпълнена правителствената заповед за отдалечаване от столицата на българските архиереи, ученикът в Одеската семинария съставя едно не много изискано, но затова пък прочувствено стихотворение. Ще го представя изцяло, защото последната му публикация е от 1912 г. и то в една относително трудно достъпна книга.

Съдбата на цитираното стихотворение е показателна за значимостта на третираното в него събитие. Веднага след появяването си текстът се запява като песен. За тази песен биографът на Иларион Макариополски Милан Радивоев заявява следното: "Тя на времето беше най-любимата песен на всеки българин и затова навсякъде се пееше с патриотическо настроение от тогавашните младежи, особено в Търново, а старците с умиление я слушаха и сълзи ронеха (Радивоев 1912: 183)⁹. За популярността на песента свидетелства публикуването й през 1863 г. в края на една художествена книга, преведена от румънски език от Иван Мънзов, повествуваща върху съдбата на българския народ в периода на Кримската война. След текста на повестта за хайдут Янчо Мънзов добавя "Сбор от няколко български песни" - Добри-Чинтуловите "Къде си, вярна ти любов народна", "Стани, стани, юнак балкански", "Вятър ечи, балкан стене", както и цитираната Добри-Войникова песен за заточението на владиците¹⁰.

Без да абсолютизирам пряката обвързаност на споменатия стихотворен текст с антипатриаршеското движение в Преславска епархия, ще си позволя само да отбележа, че той стои убедително в поредицата от факти, свидетелстващи, че всяко съществено събитие, свързано с развоя на борбата, намира пряко или косвено отражение в пределите на българското шуменско общество¹¹. Дори и когато това общество е представено от един напуснал преди повече от две години града младеж - амбициозен и прозорлив, - едва навършил двадесет години.

БЕЛЕЖКИ

1. Някои откъслечни сведения, свързани с подготовката на тази книга за печат се съдържат в личното тефтерче на Д. Войников, съхранявано в Исторически музей - Шумен (ИМИ-В, № 1889). [обратно]

2. Изчислявайки цената на тази книга по изворови податки, Д. Георгиева констатира, че общата сума, която е изпратена на Хр. Г. Данов във Виена възлиза на 7865 гроша. От тях 3420 е платил Д. Войников, а 4445 - Н. Бацаров (Георгиева 1988: 163-171). Книгата е отпечатана през май 1861 г., което личи от писмо на Хр. Г. Данов до Д. Войников и Н. Бацаров от 28 май 1861, включено в цитираната публикация на Д. Георгиева. Това обстоятелство е съществено с оглед на пряката обвързаност на появата на тази книга с общонационалната акция по църковния въпрос, осъществена точно по това време. [обратно]

3. Едно от най-ярките книжовни въплъщения на тази идея е свързано с популярната поема на Г. С. Раковски "Горски пътник"(Раковски 1983: 230-237). Тук ще си позволя за припомня изтъкнатото по-горе равнозначие фанариотско = новогръцко = византийско в масовото съзнание на възрожденския българин. [обратно]

4. На 28 май 1861 г. Хр. Данов пише на Д. Войников и Н. Бацаров следното: "Вчера изпроводих в Русчук един сандък, в който ся събраха 885 екз[емпляра от] Блъг[арската] Ист[ория]." (ИМШ-В, № 1871). Вж. и обявата на издателя за книгата в: Дунавски лебед, г. I, бр. 37 от 6 юни 1861. [обратно]

5. Словото е публикувано в: Блъсков (1907а: 180-184). Ил. Блъсков го включва в книгата си като образец за проповедническата дейност на шуменските учители по църковния въпрос, осъществявана целенасочено и системно през 60-те години на XIX век. За проповедническата дейност на Войников във връзка с отбелязването на св. св. Кирил и Методий пише и Анастас Стоянов в един мемоарен текст (ДА-Ш, ф. 656к, оп. 1, а.е. 1, л. 3). [обратно]

6. Словосъчетанието е подчертано в оригинала. То е една от разпространените късновъзрожденски метонимии на Цариградската патриаршия. Внушава асоциации за пъклени дела. [обратно]

7. В архивния фонд на Ил. Р. Блъсков в БИА към НБ "Св. св. Кирил и Методий" се съхранява екземпляр от печатния "Завет българскому народу" - текст, съставен във връзка с насилственото отдалечаване на митрополитите Иларион и Авксентий от столицата и подписан от тях двамата с дата 29 април 1861. Това обстоятелство е показателно, че митрополитският град е бил в течение на споменатото злощастно събитие (НБКМ-БИА, ф. 10, а.е. 10, л. 1). [обратно]

8. Конкретните обстоятелства около подготовката и реализирането на това, поискано от Патриаршията, наказание са отразени в две поредни цариградски дописки на в. "Дунавски лебед", отпечатани в бр. 32 от 2 май 1861 и бр. 33 от 11 май 1861. Оттам вероятно се е информирал и В. Друмев за развоя на събитията от българската страстна седмица на 1861 г. Предположението е мое и се основава на текстологични сравнения между двете дописки и Друмевото стихотворение. Повече за заточението на владиците вж. в: Арнаудов (1925: 221-226), Ников (1971: 195-198). [обратно]

9. В шуменския регион тази песен е известна като народна. В началото на 30-те години на XX век тя е изпята от дядо Илия Енчев Чолаков от с. Кюлевча пред народоведа Георги п. Иванов (Иванов 1936: 263). [обратно]

10. Сватбата на хайдут Янча. Повест [от] J. Laprade. Издадена с иждивението на Скарлат С. Войводов. Браила, 1863, 114-116. При тази първа публикация не е споменато Друмевото авторство на песента, която е минавала за народна. Но това авторство не е спорно. Виж Леков (1976: 20). [обратно]

11. Високата активност на шуменци по църковния въпрос през първата половина на 1861 г. е изтъквана многократно от Г. С. Раковски в уводни и обзорни статии на изданието му. - Дунавски лебед, г. I, бр. 16 от 7 януари 1861; бр. 25 от 14 март 1861; бр. 27 от 31 март 1861; бр. 29 от 11 април 1861; бр. 31 от 25 април 1861; бр. 41 от 11 юли 1861. [обратно]

© Вера Бонева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2007
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. В. Търново: Фабер, 2002.