Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

Шуменският Великден

10. СБЛЪСЪКЪТ ВЛАДИКА - ЕПАРХИОТИ

Вера Бонева

web | Българското възраждане в Шумен...

10.1. Храмът "Св. три Светители" е построен със значителни материални пожертвования от заможните българи и еснафските организации. Съзидана изцяло от камък, представителната трикорабна базилика обема 550 квадратни метра площ. Архитектурният облик на сградата е твърде специфичен - естествено осветление от относително широки прозорци, два реда дървени колони с красиви капители, широк вътрешен втори етаж, в който се помещава женското отделение (Джумалиев 1959: 5-6)1. Около строителството и разходите по училищното дело общината натрупва огромен дълг. При все това строежът е завършен навреме. А упованията, свързани с новия храм, са големи.

И гражданите си развързаха ръцете. Сега свободно можеха да пристъпят към делото по църковния въпрос. За увещания вече нямаше нужда. Всички имаха вяра в сполуката за едно близко щастие на целия български народ. Ще си имат свой народен български владика, който ще бъде украшение, светило, слънце за почернелите и потъмнели техни любими храмове, който ще им бъде водител, подкрепител в църковно-училищните работи, още и представител, покровител пред властта (Блъсков 1907а: 60).

За освещаването се стичат християни от цялата епархия. Според една кореспонденция на в. "България" мнозинството епархиоти се притесняват от обстоятелството, че новият храм, въздигнат с тяхно иждивение, ще бъде осветен от владика-грък. "Той, който ся ругае с българите - с езика и народността им, <...> който вчера тупкаше безчестните циганки, а днес да тронясва църква?"2 "Младите", групирани около учителите, призовават да се изчака с освещаването, докато се реши църковният въпрос. "Ние съветовахме епитропите - пише Н. Бацаров - да не бързат да я освещават, ами да почакат, защото ще изпъдим гръцкий владика и като дойде наш българин, тогава той ще я освети по български [език]." Епитропите не се съгласяват да чакат повече. Тогава учителите решават да принудят владиката да проведе службата на български език. Самият акт на "тронясването" е осъществен на 25 октомври 1859 след известна предварителна подмолна дейност.

Един ученик (Никола Стойчев), поддуман от нас [учителите], открадна от олтаря на владиката гръцката книга (евхологон), с която той щеше да я освещава, за да не може да я освети по гръцки език. <...> Като скрихме книгата и нема с какво да чете по гръцки, той (владиката) накара поп Костадина, котленский иконом, та [оня] чете молитвите за освящението по български. За тази случка стана голямо смущение между гражданите. Но после, като премина смущението, с нея книга заедно изгорихме и всичките църковни гръцки книги, които имаше в църквата. И се отърва Шумен конечно от гърчеещината (Бацаров 1986: 73).

Ярката и запомняща се демонстрация на все по-буйно изявяващото се национално самосъзнание показва, че на Вениамин му остава твърде малко време да управлява Преславска епархия. Тук трябва да отдадем признание на изобретателността на "младите", оглавени от учителите. Както и на готовността им да поемат определен риск. Защото открадването на богослужебната книга не се харесва на по-консервативните епитропи. Те принуждават общината да направи "големи изисквания връх загубената гръцка книга". Разследванията, разбира се, завършват безрезултатно. Затова пък подмолните антифанариоти довършват делото си докрай. Особено симптоматична е направената от в. "България" аналогия между шуменското auto da fé и митичното гръцко auto da fé на старобългарските ръкописи.

Още по-любопитно е, че колкото гръцки книги имало в[ъв] вехтата църква, [те] до една изчезнали. Някои си казват, че пострадали също както изгорелите български ръкописи в старо время. Дано и гръцките владици изчезнат из Българско и пострадат също както българските владици3.

Черквата "Три светители " - външен изглед от времето преди опожаряването й през 1944 г.
Черквата "Три светители" - външен изглед от времето преди опожаряването й през 1944 г.

Този относително слабо разпространен във възрожденското публично пространство модел на "отърваване от гърчеещината"4 е показателен за решимостта на християните от епархията категорично да следват програмната линия, прокарана още в прошението до великия везир от 1856 г., за пълно скъсване със структурите на Цариградската патриаршия.

И още нещо - унищожаването на гръцките богослужебни книги в огъня на българското недоволство може да се тълкува като опит за реабилитация на поругаваното през вековете достойнство на народа, останал без свои едноезични архиереи. Този акт за пореден път показва, че местната българска общност е твърде еманципирана в действията си - както спрямо патриаршеската институция, така и спрямо административните власти, които по никой начин не се намесват в описваните събития.

Шуменската случка с изгарянето на гръцките богослужебни книги представлява своеобразен огледален образ на коментирания по-горе мит за гръцкото auto da fé по отношение на старобългарските ръкописи. В случая действа психологическият модел на аналогията - "допускам, че другият е постъпил така, както аз съм способен да постъпя". Тази решителна саморазправа с гръцката културна агресия в региона може да бъде използвана за своеобразен ключ към проникване в жизнеустойчивата тъкан на споменатия мит. Още повече че случката има продължение в политиката на шуменската община по отношение на прозелитичната литература, разпространявана от протестантските мисионери през 60-те години5.

10.2. Неприятностите за Вениамин не завършват на 25 октомври. Скоро след това в. "България" съобщава, че селяните от региона отказват да платят натуралния данък в пшеница и вино, полагащ се на владиката по споразумението с шуменската община6. Пак от същия брой на в. "България" научаваме, че протежираният от архиерея учител по гръцки език е останал без ученици. Принуден да се крие, за да не бъде подлаган на подигравки от децата, той се стягал да напуска града.

Скандалът около освещаването на черквата "Три Светители" подсилва разединението в средите на местната българска общност7. След случката мнозинството епархиоти открито изявяват желание Вениамин да бъде "вдигнат" и заменен с българин. Но в смутната ситуация се оформя и група, подкрепяща владиката. "Яви се една голяма партия от долненци, които като живеят с молитвата и благословението на разкошния Венеамина, правят днес планове да затворят училищата, освен взаимното."8 Разделението е на типичната за българите махленска основа. "Долненци" са жителите около новата черква - по-късни заселници, дохранващи семействата си със земеделски труд. "Горненци" са по-старите шуменци - тежки еснафи и заможни занаятчии - групирани около старата черква "Св. Възнесение".

Графична схема, съставена от Г. Джумалиев. Представя основните махали на града през Възраждането

Графична схема, съставена от Г. Джумалиев. Представя основните махали на града през Възраждането

Тази черква е разположена на високия десен бряг на реката и тогава естествено е доминирала в конфигурацията на градското пространство.

"Долненци" недоволстват, че новата черковна сграда е станала "прибежище на дяда владика - да се крие в олтаря, когато го пъдят и гонят от вехтата черква". Те не приемат обвинението, че са крепители на компрометиралия се духовник. Но и не одобряват пренебрежителното отношение на община и учители към тяхното взаимно училище, на което не само в географския, но и в педагогическия смисъл се гледа като на "по-долно". "Нашите махлени не зная по коя причина държат Даскалче, или ся надяват на горномахленските.........9 но тии, [като са] некадърни да наредят горното училище както трябва, как могат помогнат на нашето?"10

Достойният за Чудомировото перо конфликт долненци - горненци припламва и около крайъгълната тема за контрола върху общинските пари. Непосредствено след освещаването на долномахленската черква мимоходом се чуват и приказки за злоупотреби със средства, останали от строежа. Тези приказки могат да бъдат обяснени по-скоро със завистнически чувства и лични вражди, отколкото с фактически реалности. Историята е направила жест към обвинените. В съхранената черковна кондика от това време е трудно да бъдат открити някакви разминавания между приходи и разходи (ИМШ-В - Инв. № 2288). Но затова ще стане дума по-нататък.

В хода на изострените взаимоотношения в пределите на православната общност се очертава видима криза в читалищното дело - в края на 1859 практически спира да функционира читалище "Архангел Михаил" (Станчев 1958: 14-15). В средата на същата година - вследствие на конфликта с владиката - напуска града и учителят Сава Доброплодни. При все че училищното дело в Шумен не преживява тежка криза след заминаването му, това обстоятелство е показателно за сътресенията, люшкащи местното българско общество в самия край на 50-те години11.

Споменатите шуменски противоречия и сплетни между млади и стари, горненци и долненци са нещо естествено за градското ежедневие. Без тях то не би било така пъстроцветно и разговорчиво - дори и погледнато от дистанцията на времето. Но независимо от вътреобщинските дебати и междуличностните отношения в самия край на 1859 г. митрополитският център и епархията са обединени около категоричното желание за отстраняването на владиката грък. За шуменци Вениамин вече не е техният архиерей. Защото по отношение на своя архиерей никой същински християнин не би си позволил тиражирането на подобни декамероновски сюжети.

По тези дни тука кой отде ся напие, отива сетне право на Митрополията, дето намира доволно свобода, за да гуляе с Венеамина и с фамилията му, които както ся види, много ся благодарят от тях и ги приемат в общата им къща, в която денем отиват някои от привязаннците Венеаминови, за да приказват с него и да мислят как да препятствуват народното напредование и да гонят ония, що ся показват чисти българе, а нощем отиват пивници - и тие да си приказват за дертювите си с Н[егово] Преосвещенство] и с неговите......................."12 [Многоточието е от оригинала.]

10.3. Особено показателни за градивния националистически патос на местната българска "млада партия" са промените в модела на управление на учебните заведения, осъществени на превала на годините 1859/1860. След като Сава Доброплодни и Симеон хаджи Енчев отиват да учителстват в Сливен, начело на училищното дело застават Добри Войников, Анастас Блюдаров и Никола Бацаров.

В това време ние, както казахми, съединени тримата учители, вдъхнахме на гражданите еснафи [идеята] да уничтожат едноличното настоятелство върху училищата, защото това настоятелство беше оставено на едно гръкоманско лице (хаджи Симеонка13), което, подпомагано от владиката, се разпореждаше и представяше учители само по угодата си и за вреда на училищата. Еснафите, убедени, че това, което им казвахме, е истина, пък и според правото си, дето те поддържаха училищата материално, на 1860 г. се събраха в метоха, отхвърлиха тази дотогава водена по владишка направление система, т.е. "едноличното настоятелство", и си наредиха ново шестчленно настоятелство от 6 души, избрани от еснафите, человеци деятелни, които да се грижат за училищните нужди без намесата на гръцкий владика (Бацаров 1986: 71).

Очевидно еснафите, по подбуждението на учителите, практически изземват властта на владиката и на чорбаджиите от неговото обкръжение върху учебното дело в града - колкото и символична да е тя през 50-те години на XIX век14. След акта на прехвърлянето на властта е установен нов вътрешен ред в учебните заведения. Регламентират го пунктуално специални "училищни закони". Подписани надлежно от представители на 12-те водещи български еснафа в Шумен, от училищните настоятели и от учителите, "училищните закони" влизат в сила от 1 януари 1860 г. В тях са предписани изчерпателно "длъжностите" на ученици, учители, настоятели, както и санкциите, предвидени за неизпълнение на съответните задължения15. За промяната съобщава и в. "България".

Пишат ни от Шумен, <...> че станало изменение в епитропството. От сичките еснафи изпратили по един млад, за да съставят училищни епитропи. Тая мярка е мъдра, защото сякой знай днес, че почти сякога в народните работи старите българи разумяват наопако народността и [по]падат много пъти в заблуждение <...>16.

Общественият договор, сключен в митрополитския град в началото на годината 1860 от еснафи, учители и настоятели, е съществена предпоставка за градивния ход на процесите в тамошното образователно дело. Но той е и ярко свидетелство за все по-видимите резултати от усилията на българските елити за формиране на национално самосъзнание у сънародниците им. Защото отхвърлянето властта на провладишките среди върху управлението на учебното дело има и други преки последици. От фасадата на четирикласното училище в града е свален грандоманският надпис "Шуменска полугимназия" и е поставена привидно скромната, но подчертано политически натоварена фирма "Шуменско народно училище". Изтъкването на преден план на думата "народност" е свързано със системната пропаганда на "младите" за утвърждаване на "народен дух " у съгражданите им. "Тази дума "народност" ние, тримата учители, взехме за главна лозинка (девиз), за да я вдъхнем в сърцата на народа, а най-много на младораслите отрасли - учениците си." Цитираното заявление е на Никола Бацаров (1986: 72). Аналогична декларация откриваме и в мемоарно-документалната книга на друг тогавашен шуменски учител - Ил. Р. Блъсков (1907а: 175-176). Както и в несръчно извезаните "декламации", съчинявани от Добри Войников и изпълнявани от учениците в класното училище на официални училищни и църковни празници.

О, Великий Боже, чуй наш глас <...>

Подари на бедний наш народ
С время да постъпи в славен ход,
Като ся посвети с наука
Да достигне славна сполука.

Съхрани му, Боже, целостта,
Имято му и народността,
Като му вдъхнеш чувство свободно,
За да мисли нещо народно!

Стига, Боже, наший род е спал
Без народно чувство е живял,
Дай на него способност
Да познае що е народност.

(Блъсков 1907а: 171)

10.4. Националистическата еуфория, овладяла местното българско общество, съвсем естествено довежда и до безкомпромисна позиция по въпроса за отстраняването на митрополит Вениамин. Но преди да сложат успешен край на това свое неколкогодишно стремление, българите от Шумен и епархията се ангажират с важно църковно дело от общонационална величина. Дело, свързано с изхода от представителния събор на Цариградската патриаршия, който в началото на 1860 г. вече дооформя последните си решения. В тези решения дори и дума не се среща по българския въпрос. В отговор се подема акция за отстояване на националните интереси.

Българете като видяха така, че техните най-умерени искания не се взеха в[ъв] внимание от събора, не можеха, разбира се, да останат равнодушни. Съборът имаше поръчение да покаже преобразованията, потребни за доброто управление на църковно-общинските дела на всичкий румский народ, под който се разумяваха и българете. Ако българете, които имаха в него представителе, биха замълчели след като той не зачете техните даже най-умерени искания, легално пътят за поправление на извършеното от събора им се затваряше. Правителството можеше, като утвърдеше изработений от събора устав, да им възрази, че като не са направили никакво заяв[л]ение против този устав, преди да се утвърди, неудобно иде той сега наново да се разваля и преглежда. Поради това, те с време заявиха и на Портата, и на патриарха, че не са доволни от наредбата, която приготви събора. Още през ноември 1859 г. българите от Пловдив проводиха в този разум заявления до върховний везир и до патриарха и тези заявления се съобщиха на събора в заседанието му от 4 декември. Наскоро след това пристигнаха подобни заявления от Търново, Шумен, и по-подиря от Стара Загора, Казанлък и пр. (Бурмов 1902: 69-70).

Протестите от Преславска епархия са два - до султана и до вселенския патриарх Кирил. Те носят дата 14 февруари 186017 и са подписани от свещеници и "градоначалници" шуменски, ескиджумайски, османпазарски, както и от котленските първенци и свещеници. В първия документ, след традиционните верноподанически декларации, християните от най-стародавната българска епархия изразяват възмущението си, че в организирания по препоръка на Високата порта патриаршески събор не е намерил място представител на местните жители - българи. Патриаршията е обвинена, че съзнателно е поканила само трима техни сънародници на този представителен форум, за да се осигури доминация на гърците - "и с този начин подкопала [е], както [винаги] е подкопавала българските интереси, сир. нашият Български народ да не може да ся одостоява лесно с единородни архиереи"18. По този повод поданиците от Преславска епархия си позволяват да представят на владетеля своя колективен ПРОТЕСТ.

Подчертавам думата ПРОТЕСТ, защото точно с такъв висок шрифт е изписана тя и в двата упоменати документа. Зад нея стои едно високо национално самочувствие, както и абсолютна увереност в правилността на следваната от цариградските лидери на движението и от сънародниците в останалите епархии политическа линия по Въпроса. Протестът представлява нов тип документ в дипломатиката на църковните борби. Точно в навечерието на Българския Великден той отведнъж и рязко заменя молиствователния тон на жалбите и прошенията, за да покаже, че дългогодишният църковен спор с Фенер е навлязъл вече във фазата на българската доминация. Тук трябва да отчетем факта, че Преславска епархия е сред първите регионални общности, включили в политическа употреба ПРОТЕСТА като документ на общонационалното недоволство от безхаберието на Фенер по отношение на българските църковно-народни претенции19.

Текстът, отправен до патриарх Кирил, е кратък и недвусмислен. Състои се от три пункта. 1. Протест срещу недопускането на представител на епархията за участие в събора. 2. Протест срещу факта, че въпросният събор не е взел "призрение (пред очи)" българските интереси. 3. Протест срещу обстоятелството, че решенията на събора са пречка българите да упражняват законното си право в духовно отношение да са управлявани от единородни архиереи и от "Народна Българска Йерария". Тръгвайки от съвсем невинната претенция за участие в представителния форум, протестиращите без никакви колебания извеждат на преден план най-същественото църковно-народно искане - самостоятелна йерархия. В края те открито заплашват патриарха, че ако не склони на българското искане за народна йерархия, ще бъде отговорен пред "Великата Христова Черква" за тяхното евентуално отцепване от православието и приобщаване към друго християнско вероизповедание. Тази заплаха звучи застрашително на фона на все още неотшумелия Кукушки инцидент20. А и на фона на общобългарската решимост за пълна църковно-народна самостоятелност.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Тази сграда изгаря в началото на 1944 г. През следващото десетилетие е издигната отново и към момента е действащ храм в центъра на Шумен. [обратно]

2. България, г. I, бр. 35 от 21 ноември 1859. [обратно]

3. България, г. I, бр. 35 от 21 ноември 1859. [обратно]

4. Случката е съотносима с поразията, направена от група свищовски младежи начело с Драган Цанков, на Великден 1843 г. в навечерието на архиерейската служба. От гръцкото евангелие, с което се е готвил да служи търновският митрополит, те откъсват през всеки 4-5 листа по един. След като разкрива деянието Неофит се отказва от участие в службата, а един от дяконите прочита текста на български език (Ковачева 1982: 27). [обратно]

5. Вж. тук части 3.5, 6.1, 6.2, 22.3. [обратно]

6. България, г. I, бр. 35 от 21 ноември 1859. [обратно]

7. Споменатото разединение не е нещо ново. То съпътства обществения живот в града през целия изследван период. Изхожда, липсата на единомислие се предизвиква, от една страна, от естественото противостояние между поколенията. От друга страна, конфликтът млади/стари е съществен компонент от политическата конфигурация на възрожденското битие като цяло. От трета страна, споменатото разделение се явява резултат от успехите на владишката политика за приобщаване на част от местния елит към устоите на патриаршеската власт. Последното обстоятелство е отразено точно в мемоарите на Н. Бацаров. "Като се установих на работата си [в Шумен], мене не ми трябваше друго, освен най-първо да науча и узная духа на гражданите и, второ, на другарите си съучители. По щастие, между гражданите малко имаше, и то от старите, които, надъхани повече с гръкоманство, обичаха владиката, а младата класа почти всички го мразеха и ненавиждаха." (Бацаров 1986: 70). [обратно]

8. България. Редовна притурка 16. Цариград, 21 декември 1859. [обратно]

9. Тук текстът вероятно е цензуриран. [обратно]

10. Цариградски вестник, г. X, бр. 483 от 14 май 1860. [обратно]

11. България, г. I, бр. 14 от 27 юли 1859. [обратно]

12. България. Редовна притурка 16. Цариград, 21 декември 1859. [обратно]

13. Хаджи Симеон (Симеонко) хаджи Вичев хаджи Михов (ок. 1812-1895) не е такава еднозначно ретроградна фигура, каквато е представен в цитирания мемоарен откъс. Той е един от най-тежките шуменски чорбаджии, доминирал в управлението на общината през втората четвърт на XIX век. Събрал богатството си от абаджилък, хаджи Симеонко се превръща в един от най-заможните земевладелци в региона. Чифлиците му от около 2000 дка са обработвани с модерна за времето си техника. С негови средства племенникът му д-р Вичо Панов учи в Цариград и в Монпелие. В Държавен архив - Шумен се пазят документи, представящи стопанската дейност на хаджи Симеонко. Запазени са и писма от Вичо Панов до благодетеля му, даващи сведения за средствата, които той е получавал от вуйчо си - като ученик в Куручешме и като студент по медицина. В едно от писмата от Монпелие подробно са обяснени - по поръчка на хаджи Сименко - технологичните новости във френската мелничарска промишленост, описани са и са нарисувани тамошните дараци, описана е технологията на производство на бира - 1852 г. Интересът на шуменския чифликчия към модерното машинно производство е израз на амбиция да развива споменатите технологии в пределите на силно резервираната към производствените новости Османска империя (ДА-Ш, ф. 640, оп. 1, а.е. 13, л. 1-3, а.е. 14, л. 1-5, а.е. 15, л. 1-14). Към фонда има и кратък биографичен очерк за хаджи Симеонко, придружен с библиографска справка за видния шуменец. И двете са дело на Георги Джумалиев. [обратно]

14. Този акт на преминаване на общинската власт от ръцете на старите чорбаджии в ръцете на еснафите не е уникален. По същото време - къде по-кротко, къде по-бурно - текат аналогични процеси и в други български общини (Христов 1981: 271-289; Стефанова 1998: 73-78). [обратно]

15. Шуменските училищни закони са публикувани през 1907 г. (Блъсков 1907а: 145-158). Аналогично училищно законодателство съществува и в други общини. През 1861 г. е утвърден училищен правилник в Самоков. През 1865 г. е съставен "Устав" за управление на училищното дело в Копривщица (Юбилеен 1926: 15-32; Кюланов 2001: 75-89). [обратно]

16. България, г. I, бр. 31 от 24 октомври 1859. [обратно]

17. Съборът е закрит два дни по-късно - на 16 февруари 1860. [обратно]

18. Цариградски вестник, г. X, бр. 473 от 5 март 1860. [обратно]

19. Представители на Търновска епархия в началото на 1860 г. отправят аналогичен ПРОТЕСТ до Патриаршията. - Цариградски вестник, г. X, бр. 469 от 6 февруари 1860. [обратно]

20. През 1859 г. по настояване на епархиотите е отстранен гъркът епископ Мелетий - архиерей на Полянската епархия с център гр. Кукуш в Македония. Патриаршията отказва да назначи за владика поискания от епархиотите българин Партений Зографски. В знак на протест те сключват уния и присъединяват епархията си към римо-католическата църква. Изпадналият в паника патриарх изпраща в района със специална мисия предстоятелят на българската църква в Цариград епископ Иларион Макариополски. С такт и дипломатичност Иларион убеждава тамошните българи да се върнат в лоното на православието. Те се съгласят, но само след като искането им за владика българин е изпълнено. Този "инцидент" задава модела на поведение в по-нататъшните борби срещу гръцките епископи и митрополити. Изхождайки от споменатото обстоятелство, може би ще е по-точно да говорим за "Кукушки прецедент", а не за "Кукушки инцидент". Имайки пред очи точно тези събития, в протеста си от 14 февруари 1860 г. шуменци заплашват Великата църква, че ще се вслушат в настойчивите припявания на "различните иноверни пропаганди", ако техните искания продължават да се блъскат във все по-втвърдяващата се политическа линия на Фенер по българския въпрос. Повече за т.нар. "Кукушки инцидент" Бурмов (1902: 83-93), Арнаудов (1925: 171-174), Генчев (1979: 143-148). [обратно]

 

 

© Вера Бонева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2007
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. В. Търново: Фабер, 2002.

 

 

 

 

 
















Партньори