КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

web | Криворазбраната цивилизация

ДЕЙСТВИЕ ПЪРВО

Сцената представлява къщата на Хаджи Коста. Стая, постлана с килим; надясно - мендерлик с наредени възглавници, наляво - маса и столове. Огледало и др. Вратата на стаята иде отляво; друга врата надясно води в друга стая.

ЯВЛЕНИЕ I

Хаджи Коста с потури, ферменя, фес, седнал на мендерлика с дълъг чибук, пуши, Злата, която му носи кафе.

Хаджи Коста (като поема чашата, сръбва и намусено). Хем чувай! Ума си в глава си събирай... Толкоз пътя става, ти казвам: бе д ж а н ъ м поостави са от тях пущини, мисли и за къщната работа, ама на кого думаш, довара ако чуй, и ти же чуш. (Посръбва.)

Злата. То... жената кога ли й пригодила...

Хаджи Коста. Като си са захласнала подир тях ... па не щеш да знаеш туй къща ли й, или курник, а н а д ъ н м у¹? Кога ли же ма земат дяволите, па же ти кажа аз тебе едни моди. (Посръбва.)

Злата. А че ... модите, Хаджи ... нали сега светът гледа по на друго ... па и ний, езер, както правят хората.

Хаджи Коста. Хората може да покачат и дрънкала, па ний не же станем маймуни, анадънму?

Злата. Ама сега не е като е’новремешното... не може без тях, Хаджи.

Хаджи Коста. Не стига, дето прахосвате толкози пари за нищо никакви парцали, ами като са захласнете в тях пущини, па не мислите за в къщи како тряба да са наготви и унодя. С а б а х л а и н², токо като станете, друга работа не ви е на очи, ами ръце ви право на пустите моди; гаче сте луди-полудели подир тях мерещини.

Злата. Па защо хоратиш тъй бе, Хаджи, как щели сме да не гледаме и друга работа? Яли сега не ли ти донесох кафето?

Хаджи Коста. И за него трябаше два сахата да чакам, а н а д ъ н м у? За едение време стане, вий се не сте още готови, манджата ви се още неувряла, се тряба да чакам. Седнем на софра, дъщеря ни... тя се я няма, се има да довършва. От заран насам я няма никаква: да стане и тя с време, като сяко момиче, да земе да полей на баща си, да попримете и поочисти из къщи, да ми приготви кафето, да ми пообърши калеврите.

Злата. Новата й рокля, рекох, да си я довърши по-скоро, че ще й тряба за свадбата, а аз да нагледам къщната работа.

Хаджи Коста (отвратително). Ти ли да нагледаш къщната работа... Очите ти са изгледали, анадънму?

Злата. Ам’ че яли на кафето нали ти приготвих? Па сега ще вляза в м у т о ф а к а да видя какво ще направя за обяд.

Хаджи Коста. А дъщеря ни, тя да не хваща къщна работа, а?

Злата. А че сега светът, хаджи, става други: е’на майка, да речем, дето разбира от сегашното, не тряба да оставя дъщерята си на мазание, на прание, на промивание, защо че ръцете й са развалят. Сетне не бива и да готви, защо че от огъня лицето й са разваля, упръхва. Ръцете, па и лицето на наша Анка, каквото си й тя тъй хубавичка, тряба да бъдат сявга чисти, бели, меки като памук, па да показва е тъй хе!... Деликатна, евгенис.

Хаджи Коста (насмешно). Деликатна, евгенис. Ей, сетне?

Злата. Сетне, ний е’на дъщеря имаме, хаджи, па и господ я надарил с ангелска хубост... Нека тя гледа за себе си, па кога излезе пред хора, да бъде утъкмена и уредена най-добре, по най-новата мода, от другите моми да сочи по-горе. Езер, ний ще гледаме колко по-скъпо да я продадем.

Хаджи Коста. Яще тъй же я развалиш ти я с този си маймунски ум! Щяла да я продаде по-скъпо. Ба хей, будала, хората не же гледат ней ръцете, краката, а же питат дали е изпечена на къщна работа, дали же я бъде за домашница, анадънму?

Злата (смело). Дева не ше я предам в ръцете на един простак, да му слугува като робиня.

Хаджи Коста. Ами?... На какъв дявол...

Злата. Хелбеття, ше си намеря аз е’но учено зетченце.

Хаджи Коста. Толкоз си отбрала ти... Сегашното учение, каквото го гледам аз него, не къща, ами курник биля не же може да гледа.

Злата. Ами защо харчи толкоз пари подир Димитракито ни, нали да са изучи, па да стане учен? И стана, я! Виж, като си доде от Авропата, какъв са изменил? Поприличал на френче: сякаш не е наш син. Езер, учението го искуси.

Хаджи Коста. Хилядо пъти пишман станах... проводих го, че какво? Язък за парите! Сега ми е дошел учен, че защо ми е, кога не кабули нито на чорбаджия да отиде, нито на дюгеня ми да седне. Той са учи, аз харчих с ниет, че челяк же стане, а той... хаймана и половина: целий ден мутай по улиците с френцките чапкъни, а н а д ъ н м у?

Злата. Той иска при някой голям търговец...

Хаджи Коста. Големий търговец же му бъде стегни-глава, а той, не, чуваш ли, не щял чорбаджия на главата си, ами да ходи по кефа си. Пустото им учение, пусто-опустяло! За него вяра, почест, срам, страх няма. Като са нарекъл еднъж учен, па... не ще да ти знай нити за бога, нити за вяра, анадънму! Токо рекли: Авропата, Авропата. Ама Авропата не гледа като тях наготово: Авропата измислила т ю р л ю  б и н  т ю р л ю  м а р а ф е т я³, па търси като нас прости да им зема паричките, а н а д ъ н м у? Ами нашите учени какво ми правят? Знаят сал да ми са одумват, че тъй трябало, че инак трябало. Учение - аз думам, - то, дето знай да извади някой марифет, че с него пари да спечели, пари! (Става.) Дай ми тефтерите оттам.

Злата (като му подава два-три вети тефтери). Ами... да ни проводиш за е’на фуста хумаюн.

Хаджи Коста (доде завива тефтерите в кърпа). Пак хумаюн... май с жени...

Злата. А че за новата рокля Анка тряба да си направи още е’на фуста, езер! ...

Хаджи Коста (сърдито). Бе хей, глоби, в онзи ден ви проводих един топ хумаюн, какво го сторихте? (Вика на слугата.) Райчо! (Слугата идва и той, като му подава тефтерите и ключовете.) На, да отвориш дюгеня, да пометеш и да унодяш там.

Райчо поема тефтерите и ключовете и отива.

Злата. А че, хаджи, той хумаюн беше за друго; направихме кое чаршафи, кое ризи, кое...

Хаджи Коста. Бе вий ли? ... С тези пусти моди же съборите, а н а д ъ н м у... най-големия му търговец. (Излиза.)

Злата (отподире му). Да н’забравиш хем!

ЯВЛЕНИЕ II

Злата, сама.

Злата. Разсърди са. Ех, горко му дошло. Като са нарел мъж, па и момински баща, тряба да харчи, ам че как? Ний е’на мома имаме, тряба да й правим по модата дрехи. Езер, тя каквато си й тъй хубавичка, модите й много мязат. Като са накичи, сякаш не е българка. И тъй я! Да н’е тъй, дофтура ше ли я залюби? Той зер не е прост челяк, отбира от хубавото. Мене Анка ми й диликатна, евгенис, затуй той си я обикна дотолкоз, умира за нея! Хеле пък сега да я види с новата рокля, по най-новата мода, да си тури и капелото, още толкоз ще влезе в очи му. Нали ми казва той мене: „Тебе Анка ти мяза на съща вранцузойка, като за нея момък няма в града ви.“ И няма я! Наш’те момци... никакви, простаци... Зная аз... Баща й нека са одумва, кой ли ще го слуша?! Горко му дошло!

ЯВЛЕНИЕ III

Злата, Анка

Анка (като сочи новата си рокля, с която е облечена). Свърших си я, мане. Я, я виж!

Злата (ухилено). А! Каква хубавичка! (Поизгледва я изодзад.) Колко добре ти стои! Досущ друга та показва.

Анка (весело). Нели? (Разхожда са подчотрено.)

Злата (като я изгледва отгоре додолу). Бравос. Иди речи, че си българка. Де! ... Никак... изляна, изкована вранцузойка. Добре казва дофтура.

Анка (наперено). Сега да ма види тъй...

Злата. Млого ше ти са радва: той та обича.

Анка. Да си туря капелината, по-добре ще покаже. (Туря си капела и гледа са на огледало.) Я виж сега, мане!

Злата. Сега сякаш че си дошла от Авропата, съща мандама. Бравос! Нека са пукат душманките. Утре тъй да отидеш на свадба, хем чу ли?

Анка. То са знай. От таз мода още няма никоя...

ЯВЛЕНИЕ IV

Горните, Марийка.

Марийка. О! Честита, честита!

Анка. Мерси. Ще ли ти хареса?

Злата. Как е, Марийке, нели й стои добре?

Марийка. Чудесна!

Злата. По най-новата мода, видиш ли?

Марийка (на Анка). По журнала ли си я скрои?

Анка (гърделиво). Да, по журнала, разумява са.

Злата. Тя наша Анка, тя си й марифетлия: нищо не са оттьрва от ръцете й: какото види по джурналата, направя ти го т ъ п к ъ с ъ!⁴

Марийка. Да, нейна милост й привира, има дарба за сичко...

Анка. Челяк като са мъчи...

Марийка. Преднела тертипи на европейките.

Злата. Не сал преднела, ами й съща авропейка.

Марийка. Да, съща европейка.

Злата. За такваз авропейка тряба и един авропеец, нали?

Марийка. Нито хоратa.

Анка. Е пък и ти, мане? Сега нямаш друга хоратa.

Злата (на Марийка). Виж ц и р-в и р-з а ц и я т а   како прави? Да е жив брат й, той като си доде от Францата, изучи и сестра си на аврупейски т е р т и п.

Марийка. Блазе й, че има учен брат.

Анка. Марийке, дохождай у дома честичко, па ний и тебе ще изучим на европейско.

Злата. Да, да! Тряба, тряба... Виж наша Анка, как са изучи? Да я чуш кога са земе с дофтура на приказка, сал да ти й драго да ги слушаш.

Марийка. Твоя милост, оставяш Анка да са учи на европейско, ами майка ми, каквато си е, не би ма оставила, да знае, че света ще потъне, особно да приказвам с чузд човек. Пази, боже!

Злата. Тебе майка ти й пък проста, па и ти не тряба да я слушаш! И Анкина баща ходи да са одумва, ами кой го слуша? Ние си караме алафрангата. Сега българското не струва пари, не!

Анка. Ако река аз да слушам баща си, тряба да си остана досущ дебела българка - простачка.

Марийка. Вий... да, можете, ами аз да не слушам майка си, която има сичката грижа за мене и от която ми зависи честта...

Злата. Гледай си работата, сега момата сама тряба да си намери честта; ти нито тряба да питаш майка си, че е жена стара, та и проста. Що ти отбира тя от днешньото? Тя си знай стана, хурката. Ти гледай да са изучиш на сегашньото, на алафрангата, на цирвирзакцията.

Анка (гърделиво). Цивилизацията, речи.

Злата. Хъ! Тъй... цивилизакцията.

Марийка. Като българка, кога да е, ще бъда в ръцете на един българин, а у нас, българите, цивилизацията, която ваша милост разбирате, не е още в употребление.

Анка. Но тряба ний, младите, да я турим в употребление: ако остане на старите глави, хилядо годин ще са минат, и българите се тъй прости ще си останат.

Злата (ухилено). Бравос, Анке, се тъй прости и балбути.

Марийка. Преди тази цивилизация на модите българите имат нужда от положително учение, наука, просвещение.

Анка. Твоя милост си са зела подир думите на учителката. (Къмто Злата.) Тя ни приказваше тъй.

Злата. Ех, ами! Разбрала тя, простата българка. Како ли знай тя? Не знай едно  б о н д ж о р  да каже.

Анка. Нели ходихме толкоз време? Какво са научихме?

Злата. Нищо.

Марийка. Ако не друго, поне какво ще рече истинско образование.

Анка. Ех, ами! Колко не щеш я!

ЯВЛЕНИЕ V

Горните, Димитраки.

Димитраки (весело). Б о н ж у р!⁵

Анка. Б о н ж у р, м о н ш е р ф р е р. К о м а н в у п о р т е в у, б и е н?⁶

Димитраки. Т р е б и е н, м е р с и, м а ш е р с ь о р.⁷

Злата (ухилено, на Марийка). Виж какво сладко иде вранцушкото? Да ти й драго да го слушаш.

Марийка. Да.

Димитраки (като улавя Марийка за ръка). Бонжур, мадмуазел Мари.

Марийка. Не зная францушки.

Димитраки. Но гледай да са научиш: то тряба днес.

Злата. Тряба зер!

Димитраки. Една мома като тебе тряба днес да знае францушки. Да, ти тряба още да са научиш да танцуваш на п о л к а, в а л ц, к а д р и л; да знаш как да са отнесеш на един кавалер, когато ти направи к о м п л и м е н т, как да правиш е т и к е т и и други, и други...

Злата. Колко е сахато, Димитраке?

Димитраки (като гледа на часовника си). Близо пладне.

Злата. Люльо! Манджата не съм турила още на огъня. Баща ви пак ще гърми. (Излиза.)

Димитраки. И тъй, Марийке, ако желаеш да са научиш на европейските хора и да говориш францушки, идвай сякоги у дома, па аз ти давам честно слово как ще са занимая нарочно с тебе, както със сестра си.

Марийка. Благодаря, но не ще имам време.

Димитраки. Хъ, време. Остави сичко, па гледай да станеш една цивилизована  м а д м у а з е л а.

Марийка (усмихнато). Дето не ще го бъде.

Димитраки. То е в ръката ми, стига да обичаш.

Анка. Нейна милост не ще може да цени още цивилизацията.

Димитраки. Цивилизацията, Марийке, е слънцето на днешния век, слънце, което грее днес над цяла Европа, дето  м а д а м и т е  са цветето на тази цивилизация. Да, там жените не са като тукашните робини, а са равни с мъжете. Във Франца, а именно в Париж, жената е тъй свободна, както и мъжът. Една  д е м у а з е л а  там зема си кавалерина, когото обикнала, па са разхожда с него, където си ще. Да, голяма свобода.

Анка. Тъй, Марийке, те европейки не похващат нищичко: слугините им вършат сичко. Те само себе си гледат: пазят си лицето от слънце, от вятър, па затуй си и турят   в о а л, сиреч було. Па ръцете им, за да стоят сявга бели и меки, носят ръкавички, а снагата им, за да стои деликатна, стягат са с  к о р с е т, знаш?...

Марийка. Но пий сякам сме още далеч.

Димитраки (гърделиво). Не е истина, гледай сестра ми.

Марийка. Нейна милост... да, едничка в града ни.

Анка. Още, още ...

ЯВЛЕНИЕ VI

Горните, Злата със запретнати ръце.

Злата (свръснато). Дофтура иде, дофтура.

Анка. Люльо! Аз с новата рокля!

Злата. А че бир да си, по-добре.

Марийка. Да си ходя. (Тръгва.)

Димитраки (като я задържа). Що бързаш? Постой: имам да ти кажа нещо.

Марийка. Чузд челяк ... срам ма е.

Димитраки. Срам ли? Браво, не та пускам.

Злата. Но сега той та завари.

Анка (която са глади). Иде ли?

Злата. Стойте вий, аз да са махна, та да н’ма завари тъй (отива до нейде и са връща). Люльо! Завари ма, ам’сега?

ЯВЛЕНИЕ VII

Горните, Маргариди, Райчю, който слуша от тайно.

Маргариди (като влиза кокетски). Б о н ж у р! (Прави комплименти, здрависва са с Анка, с Димитракя, когато иска да земе ръката на Злата.)

Злата (като му сочи ръцете си). П а р д ь о н, м у ш у.

Маргариди. П а д ’к о а, м а д а м  З л а т а. (Към Анка.) К о м а н с а в а-т-и л, м а д м у а з е л?⁸

Анка (наперено). М е р с и, м о с ь о  л ь о  м е д е с е н!⁹

Маргариди (към Димитракя). М о с ь о  Д е м е т р и ю с.

Димитраки. Ж в у п р и, м о с ь о  М а р г а р и д е с!¹⁰

Маргариди (като изважда из джоба си един журнал за моди). Желаях да ви срещна и да ви дам журнала, когото приех от пощата.

Димитраки (като поема журнала). Да, журнала за моди. М е р с и.

Анка (свръснато). За моди? Браво! Я да видя, м о н ф р е р? (Взема журнала.) Хъ! Видиш? Тук има рокля от по-нова мода... Побързах...

Маргариди (като изгледва роклята й). Сега ли си я направи?

Анка. Да, м о с ь о, сега сефте я облякох.

Маргариди. А, браво! Много добре ви хваща.

Анка. М е р с и  м о с ь о. (На Злата). Мане, тряба да си направя и от тази мода, че е по-нова.

Злата. Стига да кажем на баща ти, па той ще ти земе.

Маргариди. Да, да! Тряба. По нас  д е м у а з е л и т е  си имат петнаесет-дваесет фустани.

Димитраки. Разумява са, една дама тряба най-малко на месец по една рокля да зема от шивача.

Злата. А че и наша Анка до петнайси се тряба да ги има.

Анка. Мисля, повече.

Злата (ухилено). Приказвайте си, ваша милост, а аз да си видя къщната работа. (Като се покланя на Маргаридя.) А д и ю, м у ш у.¹¹ (Тръгва.)

Маргариди. А д и й о, м а д а м  З л а т а.

Злата (като са повръща). М е р с и м. (Излиза.)

Маргариди (към Марийка). Нейна милост?...

Анка. Нейна милост - наша съседка.

Димитраки. М а д м у а з е л  М а р и.

Маргариди (като улавя Марийка за ръка). Драго ми е да ся запозная...

Марийка (срамежливо). Подобно...

Маргариди. Нейна милост има типът на сущо българтарско момиче, тъй срамежливо.

Марийка. Имате право, господине: ний, българските момичета, не сме навикнали тъй лесно в запознаваме на чузденци.

Анка. Нейна милост... майка й май от старите.

Маргариди (към Марийка). Ма моля, вий не тряба да слушате вече майките си: те са стари, па и прости; те не знаят що ще рече цивилизация. Цивилизацията изисква едно момиче или една мома да бъде отворена, да приказва  ф р а н ш м а н¹² с един  к а в а л е р. Не тряба срам.

Димитраки. Срамът показва простота.

Марийка. А аз вярвам срамът да е честта на едно момиче.

Маргариди. За една цивилизирана  д е м у а з е л а  срамът значи нула, нито има идея за срам.

Марийка. За нас срамът е голямо нещо, господине.

Маргариди (към Анка и Димитракя). Видите ли българските майки какви  м и з е р а б и л и¹³ идеи дават на дъщерите си?

Димитраки. За такива стари брантии - холера, холера.

Анка. Браво, Деметриюс, такава хоратà?...

Маргариди. Негова милост има  р е з о н: такивато стари спират  п р о г р е с а  н а  ц и в и л и з а ц и я т а, която изискува п е р с о н а л н а т а  и  и н д и в и д у а л н а т а  л и б е р т а т е; не тряба срам, не тряба страх. Сички н а ц и и в Европата са прегърнали днес цивилизацията, само вий, българите, не щете да са  к о н ф о р м и р а т е  и  м о д и ф и к и р а т е. Вий, младите, не тряба да слушате старите ръждиви глави, а гледайте напред към прогреса на цивилизацията. Вий тряба да имитирате като нас, европейци, които визитираме града ви; да са запознавате с нас и да слушате нашите  и н с т р у к ц и и. Да гледате как са носим, как приказваме, как седим, как ядем и пием, и вий тъй да са носите, тъй да приказвате, тъй да седите, тъй да ядете, пиете и...

Анка. Виж, Марийке, аз не ли ти казах? Слушай сега, разумя ли?

Марийка. Разумях. (На себе си.) Да станем маймуни.

Анка (към Маргариди) Ах, колко желая да отида на Европата, па зная аз...

Маргариди. М а д м у а з е л, и това е възможно, стига да го желаеш от сърце.

Анка. Мосьо, хоратa ли е? Да има к о л а й утре да тръгна.

Маргариди улавя Анка за ръка и я отвежда на една страна. Същото направя н Димнтраки с Марийка и отива на друга страна на сцената.

Маргариди. М а ш е р А н н е т, бъди сигурна, как ще видиш скоро Европата, стига да са оставиш на моето д и с п о з и р а н и е.

Анка. Ах, дано!

Маргариди (настрани). Не ма разумя.

Димитраки. Ти, Марийке, не тряба да слушаш вече майка си: тя е вече стара и умът й са извял. Аз та обичам като моя сестра, затова искам да та цивили-зирам.

Марийка. Благодаря ти, но тази цивилизация не е като за мене.

Маргариди. М а п т и т а м и¹⁴, там ще видиш много градове, дето цивилизацията е на върха.

Анка. Ах, боже, дали ще имам нея чест?

Маргариди. Ще имаш, м а ш е р, ще имаш, стига да ма слушаш.

Димитраки. Защото не си вкусила още цивилизацията, па и затова ти иде бо’зна какво.

Марийка. Каквото и да е, не е като за мене.

Димитраки. Не бъди такваз, слушай мене, който та обичам и ти желая доброто.

Марийка. Стори това добро на друга.

Анка. А х, м о с ь о, л’Й о р о п, л а с и в и л и з а с и о н!¹⁵

Маргариди (любезно). У и, м а  п т и т, л’Й о р о п, л а  с и в и л и з а ц и о н, с е  т р е  ж о л и, т р е  м а а н и ф и к! Ж т’е м, т ю  е  м о н  а н ж!¹⁶

Анка. Като отида на Европата, ще са науча добре на францушки, нели?

Маргариди. О, с а н  д у т!¹⁷

Димитраки. Язък за хубавината ти, Марийке! Ако не ма послушаш, ти ще бъдеш една ревнива ябълка, хвърлена на свинете.

Марийка. Каквато ми бъде честта.

Димитраки. Честта ти е в ръце ми, стига да искаш да та направя честита на света.

Марийка. Честта ми е от бога.

Анка. Надявам са скоро да улесня францушките. Имам вече начало.

Маргариди. О, бъди сигур, ш е р  А н н е т, кога бъдеш с мене, за два-три месеца ще бъдеш цяла французойка.

Димитраки. Слушай ма, Марийке, не са оставяй в злочестина, остави са на мене, инак ще са каеш.

Марийка. Може да остана и най-злочестна на света, но никоги не бих са предала в ръцете на един ергенин. Забавих са, да си хода. (Тръгва да си отива.)

Димитраки. Ах, Марийке! (Въздържа я.) Постой, не съм си свършил още думата.

Марийка. Моля ти са, остави ма: ще ми са сърди майка. (Към другите.) Прощавайте.

Анка. Адийо, Марийке, адийо.

Марийка. Сбогом. (Излиза.)

Димитраки (настрани). Дебела глава!...

ЯВЛЕНИЕ VIII

Маргариди, Димитраки, Анка, Злата.

Злата (настрани, на Димитракя). Баща ви си доде. Минете в другата одая.

Димитраки. М о с ь о  М а р г а р и д е с, ж  в у п р и¹⁸, да минем в другата камера.

Маргариди. А в о з о р д р, м о с ь о!¹⁹ (Отиват двамата).

Злата (на Анка). Хай иди и ти, да не та завари тука, па да хване да вика отгоре ти.

Анка. Уф, пък и този татю! Не може да поседи още малко на дюген.

Злата. Остави са! Той дошел за обед, а още не е готово, че не знам какви ще ги слушам пак.

Анка. Горко му дошло! (Отива в другата стая.)

ЯВЛЕНИЕ IX

Злата (сама).

Злата. Манджата пак не е готова. Сега ще хване да гърми отгоре ми. Какво да го излъжа? ... Какво, какво? ... Да кажа месото беше старо, та не увря скоро? ... Не бива: той го е купил, знай го. Да река лук нямаше? ... Пък има: вчера го купи. Да кажа масло нямаше да опража лука? ... Пък и то има. Какво да го излъжа? ... Какво, какво? ... Ха! ... Да зема да изтърса солника в пепелта, па - сол нямаше; тъй я? Сол нямаше. Туй му запуша устата нему. Жената тряба да знай да лъже мъжа си; проста й оназ, дето казва правото. Да са махна аз, да не ма завари, да сяка, че бях се в мутофака. (Излиза.)

ЯВЛЕНИЕ Х

Райчю, после Хаджи Коста.

Райчю. Пак не е готово... Отзарана насам постирай уши! Чакай! Не ти дават барим един дробен хляб да си позалъш гърлото. Ама че на врата изпаднах, ха! (Ухилено.) Ама и чорбаджията доде като кон на празна торба - и той же чака.

Хаджи Коста. Райчо!

Райчю (свръснато). Чувам, чорбаджи.

Хаджи Коста. Кой беше тук?

Райчю. Беше, чорбаджи, онзи... той... хекимин ли е, какъв е?

Хаджи Коста. Та що търси той ... тук, в къщата ми?

Райчю. А че... зная ли, чорбаджи. Гледам той... като доде и чорбаджийката, и Анка дават с него уста със уста, па...

Хаджи Коста. Какво па?

Райчю. Д е м е к... приказват си.

Хаджи Коста. Като какво?

Райчю. А че... разбирам ли им? Дълбоки работи, тъй хе, вранцушки! Измайват са, па ...

Хаджи Коста. Де й чорбаджийката?

Райчю. Сега отиде в мутофака.

Хаджи Коста. Беки още не е наготвила?

Райчю. Не е, ам’че как.

Хаджи Коста (като си повива главата). Я х, я р а б и м!²⁰ Кажи и да доде сам. Райчю (като са обръща). Хъ, япали я.

ЯВЛЕНИЕ XI

Горните, Злата.

Злата (със запретнати ръце). Де й Райчю?

Райчю. Япали ма.

Злата. Не знаш, Хаджи, отюхках са.

Хаджи Коста (намусено). С е б е б и?²¹

Злата. Ама нали от заран не са сумясах да прегледам дали имаме сол. Кога посегнах да гудя на ястието, солника, гледам, досущ празен. Да отиде Райчю да купи завчас. Аз нямах пари у себе си, инак досега щях да го проводя я?

Хаджи Коста (като изважда от кесията си пари и на Райча). На, да отидеш  к а ч а р а к  да земеш сол.

Райчю, додето върви скоро, пряпъва са и пада.

Хаджи Коста (гневно). К ь о р  о л а д ж а!²²

Райчю става и излиза.

Злата. Ще дочакаш, Хаджи, доде дойде солта.

Хаджи Коста (заканено). Каква сопа ти са стои тебе!

Злата. А че сега аз ли съм крива?

Хаджи Коста. Ба! Права си като въже в торба, а н а д ъ н м у?

Злата. Да ти са позлатя, аз се пак лошева.

Хаджи Коста. Кой беше тук?

Злата. Кой ще бъде? Бяха...

Хаджи Коста. Кой?

Злата. Нашите, ми са струва, беше и ... Марийка. Ах, Хаджи, бях се при огъня, гледах си работата.

Хаджи Коста (сърдито). Гледала си работата, а? Каква вещица си ти! Де й Анка. (Вика.) Анке!

ЯВЛЕНИЕ XII

Горните, Анка.

Анка. Що е, тате?

Хаджи Коста. Кой беше тук? Злата намигва на Анка да не казва.

Анка. Беше... Марийка, батю...

Хаджи Коста. Още?

Анка. Сетне дойде мосьо Маргариди да дири батя; зе го и излязоха.

Злата. Ха! Догадих аз, някой доде, па скоро-скоро излезе. То мушу Маргариди ли беше?

Хаджи Коста. Же го замагаридям аз него. Той чакпънин да н’ми стъпва в къщата, че му счупвам краката. Де й нашият магарски син.

Злата. Види са, излязъл.

Хаджи Коста. Да н’ми мъкне той мене тук таквиз багабонти, че го земат и него дяволите.

Анка. Той е доктор, тате; той не е лош челяк.

Хаджи Коста. Ти го разбра, а? Или и ти му са сочиш.

Злата (като намига на Анка, към Хаджи Коста). Как щяла? Хич аз оставям ли я?

Хаджи Коста. Бе ти ли?... Зная та каква маймуна си. Вий като видите таквиз ябанджийски хайти, па уста ви отворени остават, а н а д ъ н м у? Пустата ви алафранга! Ума си в главата си сбирайте, зере кога ли же ма земат дяволите, па же ви кажа аз вас... (Разхожда са.) Мене къщата ми не е хан, а н а д ъ н м у?

Анка. Тате, ами хумаюн за фусти донесохте ли ми?

Злата. Донесоха ти.

Анка. Тате, аз си свърших новата рокля. Я виж, добре ли си я направих?

Хаджи Коста. Да са сочиш на онзи чапкънин, а?

Анка. Не, тате, аз си премерих новата рокля.

Хаджи Коста. Пред онзи чапкънин, а?

Анка. Как щяла съм, тате, хич да бъде работа ли е?

Хаджи Коста. Ами ти щу си крива? М а й м у н  а к ъ л л и я т а ти майка.

Анка. А че, тате, пък и ти се я хукаш, се й са сърдиш.

Злата. А че тебе баща ти, синко, я тъй хе, за нищо и никакво ходи да са сърди!

Хаджи Коста (гневно). Ба, да та оставя да направиш за смях къщата ми, а н а д ъ н м у?

Анка. Уф, тежко ми е да слушам. (Излиза.)

Хаджи Коста. Ума си в главата сбирай, ти казвам, жено, зере!...

Злата (смело). А че какво зере? Еня ма й от хора простаци.

Хаджи Коста (като я изгледва криво). Я гледай я маскара!...

Злата. Ам’че пък не съм ти робиня да ма хукаш тъй, мина са еничерството.

Хаджи Коста (разгневено, като издига ръка на нея). Еничерство ли? Гиди резил.

Злата побягва и Хаджи Коста след нея. Завесата пада.

БЕЛЕЖКИ:

1. Разбра ли? [обратно]

2. Рано сутрин. [обратно]

3. Хиляда вида. [обратно]

4. Съвсем същото. [обратно]

5. Добър ден! [обратно]

6. Добър ден, скъпи братко. Как се чувствувате, добре ли? [обратно]

7. Много добре, благодаря, скъпа сестро. [обратно]

8. Няма защо, госпожа Злата. Как сте, госпожице? [обратно]

9. Благодаря, господин докторе! [обратно]

10. Моля ви, господин Маргариди! [обратно]

11. Довиждане, господине! [обратно]

12. Откровено. [обратно]

13. Недостойни. [обратно]

14. Моя малка приятелко. [обратно]

15. Ах, господине, Европа, цивилизацията! [обратно]

16. Да, моя малка, Европа, цивилизацията, това е много хубаво, великолепно! Обичам те, ангел мой! [обратно]

17. О, несъмнено! [обратно]

18. Господин Маргариди, моля ви се... [обратно]

19. На вашите услуги, господине! [обратно]

20. Ах, пиленце! [обратно]

21. По каква причина? [обратно]

22. Слепец. [обратно]

Действие второ >>>

© Добри Войников
© Издателство LiterNet, 12. 04. 2003
=============================
Публикация в кн. "Добри Войников. Съчинения в два тома", С., 1983.