Димитър Аврамов е един от най-известните български естетици, изкуствоведи и художествени критици. Роден е през 1929 година в Бургас. Завършва философия в СУ “Св. Климент Охридски” (1954). Редактор в сп. “Философска мисъл” (1955 - 1960), заместник главен редактор на сп. “Проблеми на изкуството” (1968-1980). Научен сътрудник (1961), старши научен сътрудник ІІ ст. (1972), ст.н.с. І ст. (1978) в Института по изкуствознание и в Института за литература (1989-1991) при БАН. Чете лекции по история на новата българска култура в специалност културология в СУ. Започва да публикува в периодичния печат от 1954 г. Сред по-важните изследвания е обемната му монография “Естетика на модерното изкуство” (1969). Приносен характер има и монографичното изследване “Шарл Бодлер” (1985). През 1993 г. Аврамов събира десет студии, писани между 1968 и 1992 г. в книгата “Диалог между две изкуства”. Съвместно с Радой Ралин е съставител и редактор на “Трифон Кунев. От “Песни” до “Ситни-дребни... като камилчета” (1993).

ВИЗУАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

  Българското изкуство и модернизмът

* * *
Критика за Димитър Аврамов

© Електронно издателство
LiterNet, 2003