Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Amazon Books
:. Amazon uk Books
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Cooking, Food & Wine
:. Littérature sentimentale
:. Society, Politics & Philosophy
:. Shoes - Boots - Bags - Handbags
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ЗА ЕТНИЧЕСКОТО МНОГООБРАЗИЕ НА БАЛКАНИТЕ

Румяна Конева

web

Балканските народи са от векове примамлива сфера на проучване. Културната и етническа пъстрота, вплетена в сложна и нелесно достъпна за изследване историческа канава, са били сериозно предизвикателство за учени от самите балкански страни, а така също и за специалисти от по-близки и по-далечни държави. Често Балканите са били представяни само по бегли или външни впечатления, нерядко и по сумарни издирвания на отделни научни трудове, интерпретирани, събрани и изведени съобразно предварително трафаретно наслоена теза.

Непосредственият контакт със страните от Европейския Югоизток е по-активен от втората половина на ХІХ век, особено когато Феликс Каниц започва да популяризира наблюденията си за Балканите, обходил лично и представил ги на широката общественост в Централна и Западна Европа.

Независимо че след Берлинския конгрес през 1878 г. интересът към тези “стари” европейци се усилва, кога с по-голяма, кога с по-слаба интензивност, и е характерен за целия двадесети век, началото на ХХІ век дава нови приносни проучвания на оформени балканисти. Един от тях е младият автор, възпитаник на Мюнстерския университет, Теде Кал. За по-малко от пет години той издава една внушителна монография за арумъните в Югоизточна Европа и е съавтор на две регионални проучвания - на арумънското село Кутцуфлиани в Гърция и на етническата структура на Банат от последното десетилетие на ХІХ век до годините след промяната.

Монографията "Етницизъм и териториално разпределение на арумъните в Югоизточна Европа" (Мюнстер, 1999) разглежда въпроса за хомогенността на тази група, за обединяващите и разделящите фактори при отделните подгрупи. Днешните модели на идентичността им са обусловени в не малка степен, от една страна, от териториалното им разпределение, а от друга - от различни теории за тяхното заселване.

Авторът е извършвал в продължение на една година теренни проучвания, обходил е целия Балкански полуостров, съставил е списък на всички арумънски заселвания и е обяснил причините за тяхната разпокъсаност. Наред с използваните социално-географски и етнологически методи, Теде Кал е провел и стотици интервюта с политически неактивното население на арумънските общности от цялата югоизточноевропейска територия. Въз основа на тях той обособява две по-важни групи, различаващи се помежду си по диалект, трудова структура и материална култура, за които не е възприето общо наименование. Главната разлика се състои в разделянето им на селски и градски подгрупи. Едните - и до днес верни на номадския си начин на живот, изостанали не само в своя традиционализъм, а другите - още от ХІV век приобщаващи се към естественото развитие на региона.

Друг въпрос, разглеждан от автора, е свързан с адаптивността на арумъните към по-разпространения етнос. Арумънските търговци и занаятчии поради постоянните си контакти с гърци в градовете започват да се гърчеят, а тези, които се занимават със селско стопанство - съответно славянизират. Гръцките или албански аграрни общности - съответно гърцизират или албанизират. Показан е и механизмът на загубата на идентичност чрез езика и разпространението на съответната култура. Най-добри езикови познания и най-устойчиви в традиционализма се оказват онези арумънски групи, обособени в трансхуманната общност на овчарите.

Характерният за балканските народи процес на себеопределяне през ХІХ в. се отразява и на арумънското самосъзнание. В зависимост от социалния статус, от географското местонахождение и от политическата обусловеност у една част се заражда латинско самосъзнание, у друга - славянско или албанско. От направените проучвания авторът стига до извода, че идентичността се запазва предимно на филетично, езиково-културно равнище и се подчинява на националната идентичност на страната, в която живеят. Така например, големи групи от арумъните в Гърция считат себе си за част от гръцкия народ и не се смятат за малцинство. Повечето от интервюираните в Гърция показват осъзнат отказ от каквато и да било румънска връзка. Арумъните в Румъния също се самоопределят като част от румънския народ. Те от своя страна се дистанцират от елинската култура и приемат арумънския като един от румънските диалекти.

По друг начин стои въпросът, по израза на автора, с идентификацията на арумъните с “албанците, славяномакедонците, сърбите и българите”. Тя се разпростира единствено в земите, населявани от съответните народи. Успоредно с това, обаче за тези земи е и по-силно изявена тенденцията на себеопределянето като друг народ.

Друг принцип на “различност” е свързан с това, кога тези групи са се заселили в дадена местност. Така например, авторът отбелязва, че “новодошлите групи от 1940 г. в Румъния се придържат силно към арумънския си бит и култура, докато по-рано дошлите арумъни се асимилират от румънското население”.

Особено интересен е институционалният живот на арумъните. В Гърция съществуват многобройни гръцки дружества, поддържащи обичаи, бит и традиции, но не и езика си. В Румъния пък са активни сдруженията, борещи се за малцинствени права. Най-развита институционална инфраструктура обаче се наблюдава в Република Македония. Там има арумънска телевизия и радио, както и часове за изучаване на арумънски език в училищата.

Изследването на Теде Кал може да се определи като второто по значимост и приносен характер изследване за арумъните на Балканския полуостров след това на Густав Вайганд от края на ХІХ в. и преведено у нас отдавна. Силно разпокъсаното местонахождение на арумънските селища е основен фактор за многообразието на отделните идентификационни типове, превръщащи арумъните в етнически широко хетерогенна група. Тази съпоставка не е неподкрепена и от непосредствения досег на Кал с Вайганд. Младият балканист е превел изследването на Густав Вайганд на гръцки и от 2001 г. то е достояние на по-широката гръцка общественост: Weigand, Gustav. Oi Aromounoi. Thessaloniki: Kyriakidis, 2001 (serija Keimena kai meletes 12), 388 p.

 

*

Следващата монография, в която Теде Кал е съавтор заедно с Волф Дитрих и Георгиос Сарос, също е посветена на тази малцинствена група. Книгата "Куцуфлиани. Народоведско изследване на едно арумънско село в планината Пинд" (Солун, 2001) разглежда на 443 страници всички страни от живота на това население - своеобразен остров на запазена традиционна култура в Западна Тесалия. Отпечатана на гръцки и на немски език, тя дава възможност да бъде достъпна и на по-широка публика.

След кратък географски и исторически увод за населението в Куцуфлиани, в монографията е представена традиционната архитектура - къщи, църква и гробища. Основна част на изследването обаче е свързана с музиката и фолклора на арумъните. След проведените теренни проучвания широко са застъпени различни сфери на музикалния фолклор - мъжки и женски песни, музикални инстументи, танци и тяхната ритмика. Читателят е улеснен и от приложени оригинални записи на компакт диск, което улеснява досега с тази уникална култура.

Третата част на монографията е посветена на човешкия цикъл - влюбване, годеж, сватба, бременност, раждане, кръщене, песните и обичаите, свързани с отглеждането на бебето. След това са представени и песни, свързани с юношеството, залеза на човека (скръбта по него), срещата му с непознатото, “чуждото”, героизация, юнашки епос и т.н.

В главата за годишните кръгове и свързаните с тях празници читателят може да научи за многообразието на обичаите в навечерието, а и на самата Нова година, на Богоявление, на първи март, на сирни заговезни, Лазаровден, Великден, Първи май, Кръстовден, та чак до коледните обичаи.

Особено интересен и за специалистите, и за по-широката общественост е разделът за ежедневния живот в Куцуфлиани. В него авторите разказват за традиционните мъжки и женски носии, за заниманията им в бита, на полето, занаятите и др. Сеитба, оран, жътва, производство на вино, мелничарство, овцевъдство, пчеларство, лов и риболов, търговия и други показват многообразието в приликите с останалите балкански етноси, но и открояват спецификата на местността.

Трудно е да се изброят накратко всички занимания и свързаните с тях обичаи. Особено интригуващи са разказите за народната медицина и лековити рецепти, баене, уроки, магически заклинания и действия, както и предпазването от тях, суеверия, а също и анекдоти, вицове, наричания, прогнози за времето и много други.

Приложените снимки, списъка на песните, библиографията и прецизно изработения показалец дават завършен вид на изследването и са в пълно съответствие с чудесно оформения и като полиграфия труд. Чрез него Балканите, а и по-далечни народи ще открият условностите на “разделението” и сходството в опознаването на “другия”, по-близък понякога дори от “своя”.

 

*

"Развитие на етническата структура в Банат 1890-1992 г." (Entwicklung der ethnischen Struktur des Banats 1890-1992), Щутгарт, 2005, е новоизлязлото изследване на Йозеф Волф в съавторство с Теде Кал и Петер Йордан. Авторите разглеждат една обособена, намираща се днес в три държави област. Местонахождението на Банатската област е имало притегателно значение за различни етноси и с различни исторически съдбини народи. Намиращите се днес малцинствени групи в Банат, гранично и центробежно място в Румъния, Сърбия и Черна гора и Унгария представляват богата мултикултурна палитра, интересна за различни специалисти. Многообразието на етносите там е обусловено и политически, и геостратегически, и икономически. Специално за българите представлява важна емиграционна посока от времето до Берлинския конгрес 1878 г. След това обаче интересът е свързан с етническата структура и взаимодействието, взаимопроникването и общуването между останалите етноси в посочения регион. Това са направили и изследователите Йозеф Волф от Тюбингенския университет и Петер Йордан и Теде Кал от Австрийския институт за Източна и Югоизточна Европа във Виена.

Няколко са посоките, по които върви проучването за повече от един век пъстроцветна история. Първият от тях е свързан с причините за това концентрирано етническо многообразие - свързано е с австроунгарската политика през 18-19 в. и турските опустошителни войни. Там, покрай сърбите, унгарците и румънците се заселват още словаци, българи, русини, чехи, а така също и немци от Вюртенберг, така наречените банатски шваби, много от които се завръщат впоследствие в Германия..

Това не е обаче етнически константна величина. Различни са причините за промени в структурата на тази етническа палитра. След 1890 г. и настъпилите изменения в европейската карта, една част се асимилират от страната-приемник, а Първата и Втората световна войни водят до постоянни промени на границите и съответно оказват сериозно влияние върху малцинствените изяви и характеристики на населението в Банат. Немалка част от населението е погълната от урбанизацията и то особено по времето на комунизма в Румъния. Читателят е улеснен в тези миграционни процеси от прецизно изработения показалец на селищата (1600 - с пълни указания за местности, общини и области, както и наименованията през различните периоди). Географски това е допълнено със серия от карти, изработени от двата научни Института.

Това личи напълно ясно и от представената карта на Тимишоара. В началото на изследвания период немската група има водещо положение и тя дори е била мнозинство, следвано от втората по големина група на унгарците, сетне румънци, сърби и т.н. Век по-късно (1992) три четвърти от населението на града са румънци, следват унгарците, а немците заемат едва трета позиция. Интересно е, че сърбите са сравнително константна величина за целия период.

Особено важна е посоката на лингвистичното многоцветие на Банат - един от белезите на мултиетницитета. Посочени са динамичните процеси в развитието на лингвистичните групи, в това число и българските, и многообразието на културното въздействие и взаимодействие.

Освен че представлява изключително научно постижение, книгата "Развитие на етническата структура в Банат 1890-1992 г." е един образец за това, как би могла да бъде представена в бъдеще една обединена и поради етническото си многообразие обогатена Европа. Защото още от древни времена взаимопроникването на етносите и техните култури за били основа на ценностното начало в общуването. А това е и замисълът на много европейски генерации - синтез на духовното начало чрез многообразието на културите.

Без преувеличение тези три книги са едни от представителните модели да се осъществи това опознаване чрез изучаването на миналото на всички етноси, населяващи “пренаселена” Европа и особено нейния Югоизток - предмет на настоящия книгопис.

 

 

© Румяна Конева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.03.2005, № 3 (64)
















Партньори