НА АВТОГАРАТА

web | Събрани творби

Посоките избират свои пътници,
билетите посоките накъсват.
И като зърна от броеница жива
по цялата земя се пръсват
пътуващите, малко уморени,
пристигнали, но никога до края
на някога поетата посока.
Небрежно хвърлят пазени билети,
пробити и ненужни, по земята.
А тя настръхва, сякаш е ударена
и сякаш е виновна тя самата
за тяхното прекъснато движение,
за техния закупен край,
посочен в пожелания билет.
Посоките избират свои пътници
и всяка е донейде свидна -
напред са неизвестни, недостигнати,
защото са посоки земни,
а ти, Земя, си кълбовидна.

И аз във някакво бълнуване,
обзет от някаква решимост,
от жажда за голямото пътуване,
едва ли не в закана се изправих
пред каса с касиерка черноока:

- Един до крайната щастлива спирка
на най-достойната посока!
Девойчето понечи да изпълни
молбата ми, но нещо я прекърши -
остана със ръка замръзнала,
за поздрав сякаш недовършен
към някого, на път щом тръгнал е,
и каза, явно изненадано,
подбрало реплика наслука:
- Ти май ще си останеш тука....

© Милош Зяпков, 1992
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Не исках да съм просто жив", 1992.
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес", 2000.