Емил Миланов

web

След Руско-турската война от 1877-1878 г. и подписването на Берлинския договор поддържането на българската просветна традиция става грижа освен на останалите извън пределите на княжеството наши общности и на правителството във вече освободената част от България. Тази тенденция се засилва след балканските войни, когато големи територии, населени с българи, преминават от турско към гръцко или сръбско владичество. Промяната е съпроводена с масово закриване на българските училища и откриване на тяхно място съответно на гръцки или сръбски. Богослужението в църквите преминава от български на гръцки или сръбски език. След Първата световна война съдбата на сънародниците ни в Северна Добруджа, Македония, Тимошко и Поморавието е споделена и от българските общности от Южна Добруджа и Западните покрайнини. До Втората световна война българските правителства се надяват чрез успешна война да възстановят справедливостта и да дадат възможност на всички българи да развиват образованието, културата и църковното си дело, като обединят автохтонното българско население в рамките на една държава. В същото време сънародниците ни се опитват сами да решават образователните и църковните си въпроси, но, за разлика от осман-ския период, в края на който българите на практика не са ограничавани да развиват просветното си дело, новите държави с всички сили и средства се стремят към заличаването на културната идентичност на сънародниците ни, останали не по своя вина извън пределите на отечеството ни.

В периода между Втората световна война и демократичните промени от 1989 г. българската държава епизодично осъществява откъслечна образователна дейност в българските общности зад граница. В следвоенния период се изпращат учители в Западните покрайнини, в Букурещ и Румънски Банат, през шейсетте години се приема група студенти от Вардарска Македония. От 1987 г. се провеждат първите курсове с учители от Молдова и Украйна, отпечатват се специални учебници и учебни помагала за училищата в двете бивши съветски републики.

След демократичните промени от 1989 г. образователната дейност сред сънародниците ни зад граница придобива по-систематичен характер и би могла да бъде класифицирана по следния начин:

1. Предоставяне на възможности на млади наши сънародници да се обучават в български средни и висши училища и научни институти.

2. Организиране на квалификационни курсове с детски и начални учители, учители по български език и литература, българска история, музика и др. в български квалификационни центрове.

3. Организиране на педагогическа практика в България за студентите в задгранични университети, педагогически институти и колежи, които се подготвят за учители в училища с преподаване на български език зад граница.

4. Изпращане на учебници и учебно-помощна литература за нуждите на училища зад граница с български контингент учещи.

5. Изпращане на преподаватели в училища, където се обучават етнически българи.

6. Културен отдих на ученици българчета от чужбина.

Важно е да се подчертае, че тази дейност възниква и се развива, за да отговори на нуждите на общностите ни в чужбина във връзка със стремежа им за възраждане на българския език и култура, за запазване на българския дух и идентичност. В различните региони и държави тези възможности намират различна почва в зависимост от това, доколко общностите ни са в състояние да се възползват от тях и доколко различните по своята специфика условия спомагаха или пречеха за пълноценното им използване. Във връзка с това смятам, че картината ще бъде по-ясна, ако опиша състоянието на образователното дело в различните държави поотделно.

С правителството на Молдова през 1993 г. е подписана спогодба за сътрудничество в областта на образованието, науката и културата. На основание на тази спогодба през 1993, 1994, 1996 и 2000 г. между МОН и Мини-стерство на образованието и науката на Молдова редовно се подписват протоколи за сътрудничество, в които основно място заема дейността на МОН сред българската общност.

На основание на горните документи всяка година се осъществява размяна на студенти, преподаватели и научни работници. Изпраща се учебно-помощна литература за нуждите на учениците от общността ни. На основание на протоколите в момента в Молдова работят 14 преподаватели, изпратени от МОН. Комратският университет (Комрат е столицата на Гагаузия) има подписани договори със Софийския университет и с Етнографския институт при БАН. Молдовският държавен университет в Кишинев има установени тесни контакти с Великотърновския университет. Връзките между учени от БАН и Молдовската академия на науките и особено между Института по история при БАН и Института по националните отношения при Молдовската академия на науките, в рамките на който са отделите „Българистика“ и „Гагаузоведение“, са особено интензивни. В резултат на това през последните няколко години бяха публикувани редица изследвания на наши и молдовски учени в областта на българистиката. В периодично провежданите от Великотърновския университет научни конференции „Българите в Северното причерноморие“ основни участници са научни работници и изследователи от България и Молдова.

Възможностите, които имат сънародниците ни в областта на образованието, са в няколко направления.

В момента във всички български села български език и литература се изучава по три часа като отделен предмет от първи до дванадесети клас, а в няколко училища (с. Валя-Пержей, 2. СОУ в Тараклия и в Кишинев) има класове, в които всички предмети се изучават на български език. В горния курс все по-сериозно се изучава и българска литература, а от настоящата година експериментално в някои училища е въведен предмет история, култура и традиции на българите. Освен учебниците, изпращани от МОН, в Молдова се изготвят учебници по български език и литература, съобразени със специфичната езикова ситуация в страната. От следващата година предстои въвеждането в прогимназиалната степан на отделен предмет история, култура и традиции на българите.

С указ на президента на Република Молдова през 1992 г. Тараклия беше обявен за център на българската култура в Молдова. В града функционират читалище, театър, културен център, професионален фолклорен ансамбъл и колеж лицей.

Тараклийският колеж лицей „Св. св. Кирил и Методий“ е основан през 1992 г. по време на посещението на тогавашния вицепрезидент на България Блага Димитрова с идеята да подготвя педагогически кадри за училищата с обучение на роден език. За помещение на училището е предоставена една от най-представителните сгради в града. Директор на новото училище от основаването му и до днес е Петър Дериволков - специалист по математика, владеещ перфектно книжовната норма на българския език, и радетел на българската култура. Важен принос за утвърждаване на български облик на училището изиграват първите преподаватели по български език и литература от България - Евелина и Васил Василеви, които без заплащане от българска страна пре-одоляват битовите несгоди и поставят началото на обучението по български език и литература в новосъздаденото училище. От създаването си и до днес то обединява в себе си две по същество различни форми на образование - педагогически колеж и теоретичен лицей. Приемът в училището е с конкурс след 9. клас. В колежа с петгодишен курс на обучение се подготвят детски и начални учители, и музикални ръководители за селищата с българско население. На завършилите колежа се признава образователноквалификационна степен - специалист. Лицейското образование е най-престижната за Молдова форма на обучение. Завършилите лицея получават средно образование. В колежа лицей работят трима български специалисти. Работата на специалистите в колежа може да се оцени високо, като се има предвид, че 60% от завършилите колежа работят по специалността си, а 15% от завършилите колежа и 90% от завършилите лицея продължават образованието си в България, Молдова и други страни. Не се реализира или се реализира в минимална степен обаче замисълът, вложен при създаването на колежа, - да се подготвят кадри за училищата с обучение на роден език. Причините за това са комплексни и в голяма степен независещи от ръководството на колежа. В същото време една ясна позиция и активност от страна на ръководството несъмнено биха изиграли съществена роля като мотор на процеса на българското възраждане и, по-конкретно - по отношение на изучаването на родния език като базов за овладяването на други езици и придобиване на знания.

Друго важно средище на българската просвета и култура е музикалният колеж в с. Твърдица. Той е създаден през 1996 г. като филиал на Музикалния колеж „Щефан Няге“ в Кишинев и е естествено продължение на съществувалите за кратко и впоследствие закрити отделения за български музикални инструменти към кишиневското музикално училище. Той се вписва по естествен начин в една от перлите на бесарабските българи - село Твърдица - седемхилядно чисто българско село в югозападната част на Молдова, на границата с Тарутински район на Одеска област, и е продължение на музикалната школа в с. Твърдица. Може би това е и опит българският фолклор да намери ново поле за изява - въпреки икономическите проблеми в Молдова, заради които и единственият задграничен български професионален фолклорен ансамбъл „Родолюбие“ в Тараклия на практика прекратява своите изяви. Председателят на местната агрофирма (стопанско обединение, ръководещо делата на селото) Петър Парликов предоставя на новосъздаващото се училище модерната и представителна сграда на твърдишкия дворец на културата. Впоследствие е предоставена и оборудвана специална зала за хореографските класове. Пръв директор на колежа става най-големият радетел за съхраняването и развиването на българския фолклор в Бесарабия - музикантът и композиторът Стефан Стоянов. В колежа се подготвят изпълнители на гайда, кавал, тамбура и гъдулка, както и преподаватели по народно пеене и по български народни танци - кадри крайно необходими за множеството народни състави в региона, включително и за Одеска област на Украйна. След завършването на четиригодишния курс на обучение студентите получават образователноквалификационна степен - специалист. В колежа работят заедно със семействата си четирима специалисти, изпратени от българското просветно министерство. Уменията на преподавателите, ентусиазмът и трудолюбието на студентите и, не на последно място, моралната и материалната поддръжка от страна на местното ръководство доведоха до сериозни резултати. Според оценката на при-знати у нас специалисти по изпълнителски умения студентите в колежа превъзхождат връстниците си от Хореографското училище в София и от музикалните училища в Котел и Широка лъка. За съжаление от две години насам, след смъртта на бившия директор Стефан Стоянов, в колежа липсва достатъчно авторитетен преподавател по теоретичните дисциплини. Това е слабост, която се надяваме през следващата година да бъде преодоляна с общи усилия. От 2000 г. директор на колежа е Алла Кара. Тя се стреми да решава множеството проблеми и предизвикателства пред уникалното музикално училище, единствено по рода си извън България.

Заедно с музикалния колеж през 1996 г. в Кишинев е открито Българското средно общообразователно училище „Васил Левски“. Още от съветско време Кишинев става естественото място, където българската култура намира добра почва. В града живеят над десет хиляди българи. Тук творят най-изявените бесарабски поети, писатели, художници, музиканти. Възникването на училището е резултат от общите възрожденски процеси в републиката. Вече над десет години в селищата с компактно българско население изучаването на българския език набира скорост. Няколко години в едно от столичните училища се сформират класове с изучаване на български език. Този факт ясно подсказва жизнеността на една идея за нещо повече. И все пак - училище в столицата… За пръв път чух тази смела идея през лятото на 1995 г. от устата на Таня Стоянова - тогава началник на управление „Обучение на националните малцинства“ при молдовското просветно министерство, но като че ли не й обърнах достатъчно внимание. През зимата на същата година научих, че Васил Стоянов, к.п.н., се е захванал с търсенето на ученици и подходяща сграда. Благоприятна е политическата ситуация в Молдова - българин е вицепремиер, в парламента петима народни представители са българи - четирима от тях от управляващата Аграрна партия. С тяхна помощ е предоставена сградата на бивша детска градина в красива паркова местност. Оттук нататък следва най-трудното - цялостен ремонт на сградата, търсене на оборудване, транспорт и какво ли не още. Цялата работа пада върху вече назначения за директор Васил Стоянов и върху сформираното родителско настоятелство. В училището започват работа трима учители от България: семейство Мария и Иван Стоянови - по български език и литература, Петър Симеонов - по музика. За пет години училището става едно от елитните в града. Материалната му база се подобрява - оборудвана е компютърна зала с връзка с Интернет, отворени са две читални с видеоапаратура, открит е училищен музей. Желаещите да учат в училището са много повече от местата. Открити са лицейски класове. В началната степен обучението се води изцяло на български език. В прогимназиалната и в лицей-ската степен обучението е на руски, български и молдовски език. Преподава се като отделен предмет история, култура и традиции на българите. В края на обучението си абитуриентите владеят свободно български, молдовски, руски и английски език. От създаването си насам училището става естествен център на българската общественост. Макар че множество проблеми съпътстват живота на училището от първия ден, с общи усилия те се разрешават. Успехите на българското училище „Васил Левски“ са доказателство, че и в градски условия при по-голяма активност общностите ни могат да откриват свои просветни средища, както през Възраждането.

Четвъртото образователно средище, което заслужава внимание, е Комратският държавен университет, открит през 1991 г. и намиращ се в официално признатата Гагаузка автономия. (Гагаузите са езиково турцизирано българско население, изповядващо православната религия, преселило се заедно с другите бесарабски българи в края на 18. и началото на 19. в. в земи на днешна Молдова и Украйна. Според българската наука гагаузите представляват етнокултурна група, принадлежаща към българския етнос.) В университета голяма част от учещите са етнически българи. Изпратеният от МОН български преподавател оглавява катедрата по българска филология. От 1999 г. насам научни работници от университета и от български научни ин-ституции провеждат серия съвместни експедиции, изследвания и научни конференции, посветени на етнографията, фолклора и произхода на населението в южните райони на Молдова (българи и гагаузи).

Българската филология като втора специалност фигурира и в Педагогическия институт „Йон Крянге“ в Кишинев.

Основен стимул за функционирането на всички тези културно-просветни средища са възможностите, които се предоставят от българската държава за обучение в български висши училища и научни организации. През по-следните пет години в български средни и висши училища и в научни организации са приети за обучение над 297 студенти, 27 специализанти, 10 докторанти и над 40 ученици (основната част от тях - в духовната семинария). В български квалификационни центрове за последните пет години са преминали своята двуседмична или едномесечна подготовка 546 детски, начални и гимназиални учители, както и 231 студенти, обучаващи се по педагогически специалности в молдовски висши училища и колежи. За обучение през учебната 2001-2002 г. са приети общо 64 студенти, 3 докторанти и 11 специализанти за краткосрочни специализации. През 2001 г. 82 учители са провели квалификационни курсове, а 118 студенти - педагогически практики в български квалификационни центрове. Всяка година по заявка на молдовското просветно министерство се изпраща учебно-помощна литература, като през 2001 г. са изпратени над 10 000 тома, осигурени чрез дарения.

Друг стимул за изучаването на български език беше възможността най-добрите ученици, проявили артистичен или литературен талант, да почиват безплатно в български ученически почивни бази. За съжаление от 1996 г. тази практика е прекратена.

С правителството на Украйна през 1993 г. е подписана спогодба за сътрудничество в областта на образованието, науката и културата. На основание на тази спогодба през 1994 г. е подписано споразумение за сътрудничество и обмен между Министерството на образованието и науката на Република България и Министерството на образованието и науката на Украйна, а през 1995, 1997, 1999 и 2001 г. редовно се подписват протоколи за съ-трудничество, в които основно място заема дейността на МОН сред българската общност в Украйна.

В Украйна българите живеят в две големи географски области - Южна Бесарабия (южните райони на Одеска област) и Таврия (Запорожка област). За разлика от бесарабските българи, чиято съдба до 1991 г. не се различава от тази на сънародниците ни в северната част на Бесарабия (днешна Молдова), сънародниците ни в Таврия и в другите райони в Украйна, заселени с българи, изживяват период на възраждане от 1924 до 1939 г., по време на който в училищата в българските села обучението се извършва изцяло на български език, създава се българска интелигенция, в с. Преслав е открит педагогически техникум, Харковското издателство и Издателството на националните малцинства в Киев издават учебници и художествена литература на български. Впоследствие всичко това е заличено с огромни жестоко-сти - българският език е забранен, учителите са депортирани, а писателите - репресирани и лишени от възможност да публикуват на български.

Подписаните документи между двете страни през последното десетилетие дават възможност за пълноценно сътрудничество и за ефикасна образователна дейност сред общността ни в Украйна. След периода 1924-1939 г. едва през 1985 г. отново става възможно изучаването на български език в украинските държавни училища. През 1987 г. започва изучаването му във факултативна форма в 7. и в 8. клас, като междувременно от украинското министерство на образованието са подготвени първите учебници - читанка и руско-български речник. Същата година се провеждат и първите курсове в България за преквалификация на местни учители, които се наемат да преподават родния си език.

В по-голяма част от училищата в селата с българско население в Оде-ска област българският език се изучава като предмет (до 2 часа), а от началото на учебната 2000-2001 г. в 10. и 11. клас в рамките на 3 учебни часа - 1 час български език и 2 часа българска литература. В Одеска област има седем паралелки, в които обучението се води изцяло на български език - пет в с. Каменка, Измаилски район (1., 3., 5., 6. и 7. клас), и шест паралелки в с. Чийшия (Городнее), Болградски район (по три в 1. и във 2. клас). По тази система на обучение се предвижда в началния курс обучението да се провежда предимно на български език, а в прогимназиалния и в гимназиалния курс обучението да се провежда предимно на украински с разширено изучаване на български език. Министерството има установени преки контакти с Одеското областно управление на образованието, както и с някои районни отдели на образованието, като Болградски, Арцизки, Саратски и Измаилски - в Одеска област, и Приморски, Бердянски, Приазовски и Акимовски - в Запорожка област. Това е от изключително значение поради значителната самостоятелност на областните управления от Министерството на образованието и науката на Украйна. Сравнението с правата на другите малцинства в Украйна показва, че единствено българите нямат свои „национални училища“ с обучение изцяло на български език. Такива имат унгарците, молдовците, румънците, поляците, татарите, като някои от тези общности са многократно по-малочислени от българската.

Болградската гимназия е най-старото българско училище от класически тип. Тя е основана през 1858 г. след указ на Никола Богориди, молдовски княз с български произход. Гимназията е възстановена на 135-ата годишнина от основаването си - на 1. 09. 1993 г., с решение на Болградския районен съвет на народните депутати. За съжаление днешното й състояние не е такова, каквото българската общност в болградско и българската общественост у нас биха желали да бъде. Съгласно с всички двустранни споразумения, както и според устава на гимназията обучението там следва да се извършва основно на български език. Последният двустранен документ по този въпрос е специален протокол между двете министерства за Болградската гимназия „Г. С. Раковски“, подписан в София на 29. 07. 2000 г. За съжаление одеските власти нямат намерение да изпълняват тези документи и по този начин дискредитират добрите намерения на украинската страна. За горното спомогнаха и конфликтите между директор, учители и дружества. Следва да се подчертае, че новото ръководство на гимназията начело с директора Валери Димитров полага усилия за подобряване на климата в училището и за по-сериозно преподаване на български език, литература, история и музика. Към гимназията е изграден фолклорен ансамбъл „Здравец“, което е и допълнителна възможност за учениците да опознаят българската култура. През тази година в гимназията работят четирима изпратени от МОН преподаватели - по български език и литература, по българска история, по български народни танци и по български народни инструменти. Да се надяваме, че за десетгодишнината от възстановяването и за 145-ата годишнина от основаването на гимназията ще я видим като елитно средно училище и средище на българската култура и дух, каквато е била през Възраждането.

В училищата на селата с българско население на Запорожка област български език се изучава от 1. до 11. клас между 1 и 2 часа, т.е. по-малко, отколкото в Одеска област. Разпространена форма на образование са неделните училища, най-добре организирано от които е това към Българския културен център в гр. Бердянск.

От 1 септември 1996 г. в гр. Приморск, Запорожка област, действа Украинско-български лицей, в който се изучават задълбочено български език и литература, история и музика. Новото училище е рожба на грижата на местната българска общественост и на районните власти за запазването на културната самобитност на българското население, което е преобладаващо в района. Районното ръководство предостави на лицея представителна сграда в центъра на града. Откриването на лицея е естествено продължение на закрития в края на тридесетте години Преславски педагогически техникум. За директор на лицея е избран Дмитрий Томашков, който, без да е българин по народност, с ентусиазма и енергията си има сериозен принос за утвърждаването на училището като едно от най-реномираните в южните райони на областта. В лицея от създаването му досега работи изпратен от МОН учител по български език и литература. Несъмнено перспективите пред Украинско-българския лицей като елитно регионално училище не са за подценяване, като се имат предвид грижите, които се полагат от страна на местните власти и българската общественост в Приазовието.

За чест на украинската българистика в повечето украински висши училища в една или друга форма се изучава български език и литература, което е показателно за интереса към взаимно опознаване между украинци и българи. Български език и литература се изучава в Киевския държавен университет, в Славянския университет (Киев), в Одеския държавен университет, в Южноукраинския педагогически университет (Одеса), в Измаилския педагогически институт, в Бердянския педагогически институт, в Лвовския държавен университет, в Белгород-Днестровското педагогическо училище. Във всички тези висши училища, с изключение на Славянския и Лвовския университет, работят преподаватели, изпратени от МОН.

Установени са връзки между Института по педагогика към Украинската академия на педагогическите науки и Националния институт по образование при МОН, а през ноември 2000 г. е подписан и протокол за пряко сътрудничество между двата института, който включва съвместното разработване на стандарти, учебни програми и учебни планове, както и сформирането на научно-практически образователен център със седалище в гр. Бердянск, Запорожка област.

През последните пет години в български висши училища и научни организации са приети общо 359 студенти, 19 докторанти и 28 специализанти. Доста са вече завърналите се и работещите като учители, журналисти, културни дейци.

В български квалификационни центрове през последните пет години са преминали своята двуседмична или едномесечна подготовка 546 детски, начални и гимназиални учители - главно от Одеска, но и от Запорожка област, както и 251 студенти по педагогически специалности, обучаващи се в украински висши училища.

През учебната 2001-2002 г. в български висши училища и научни организации са приети за обучение 77 студенти, 5 докторанти и 9 специализанти. През 2001 г. 88 учители са участвали в квалификационни курсове, а 99 студенти - в педагогически практики в български квалификационни центрове. Всяка година по заявка на областните управления на образованието на Оде-ска и на Запорожка област се изпраща учебно-помощна литература. От 1997 г. от МОН не се закупуват учебници. Все пак изпращането на учебно-помощна литература продължава да се осигурява по линията на дарения от издателства, фондации и частни лица.

Ситуацията в балканските страни по никой начин не може да се сравнява с тази в Молдова и Украйна. Това, разбира се, не е случайно. Молдова и Украйна са бивши съветски република, в които общностите доскоро са имали статута на народи, а не на малцинства. Все пак следва да отбележим, че в СР Югославия след Втората световна война се предоставят доста права на българите в Западните покрайнини. Българското малцинство е официално признато. Въвежда се обучение на български език. Открива се българско издателство. Издава се вестник. Функционира театър. Разбира се, това не се прави случайно. В същия период в Югославия се гради „македонската нация“, създават се „македонски език и история“. В този период най-пред-ставителни български училища в региона са царибродската и босилеградската гимназия.

По-късно тази „грешка“ е поправена и днес изучаването на българския език е символично, а извън Западните покрайнини - в Сръбски Банат (Войводина) и в Призренска Гора (Косово), български изобщо не се изучава. Прокарват се тези за нови нации - след македонската дойде ред на шопската (в Западните покрайнини), на павликянската (в Банат) и на горанската (в Призренско). Все пак интересът към обучение в България през последните години се засилва. През последните пет години са приети 172 студенти, 8 специализанти и 3 докторанти. В Цариброд работи културно-информационен център с филиал в Босилеград.

В Румъния след Втората световна война продължава функционирането си българското училище „Христо Ботев“. През 1948 г. то става педагогическо с идеята да подготвя кадри за училищата с български контингент ученици. За съжаление през 1956 г. училището е закрито, а през 1988 г. историческата сграда е вандалски разрушена. И днес продължават да функционират училищата на българите в Банат, в които по няколко часа се изучава български език и литература. След демократичните промени в Румъния от 1990 г. се създават предпоставки за подем в българското просветно и културно дело. Регистрират се две организации на българите в Банат и Влашко. Организацията на българите във Влашко, преименувана през 1992 г. на обединителна конференция на Асоциация на българската общност в Румъния „Братство“, оглавена от Лука Велчов, ратува за възстановяване на българското училище в Букурещ и за откриването на училища в множеството български села около Букурещ и на север от Дунав. В резултат на активността на асоциацията и на нейния председател парцелът на училището е върнат на асоциацията и на българската държава по съдебен ред, до 1992 г. в седем от българските села се открива изучаването на български език. Впоследствие - поради недостатъчната поддръжка от страна на българската държава и натиска от страна на румънските власти, всички паралелки са закрити. Последна е закрита тази в Букурещ (в с. Дудещ-Чопля, сега квартал на Букурещ) - през 1997 г. През 1998 г. по споразумение между двете държави се открива Български теоретичен лицей с директор Георги Ронков, възпитаник на педагогическото училище. За съжаление поради недобре разработени програми изучаването на български език в лицея е неефективно. Все пак това е крачка към възстановяване на традицията и се надяваме, че с общи усилия ще възстановим престижа на българското училище в Букурещ като централно училище за българите в Румъния. През последните пет години от средите на българите в Румъния са приети общо 40 студенти, 2 докторанти и 4 специализанти, а през 2001 г. са приети едва 6 студенти.

В Албания след демократичните промени от 1991 г. се създадоха няколко български организации. Най-авторитетни са Асоциация за култура „Иван Вазов“, обединяваща българите от трите района, заселени с българи - Голо Бърдо, Преспа и Гора, и Дружество „Просперитет Голо Бърдо“, които развиват културно-просветна дейност сред сънародниците ни в Албания. Български език не се изучава в албанските държавни училища, а само в три частни школи в Тирана, Елбасан и Корча. Все пак надежди дава фактът, че интересът за обучение в български висши училища се увеличава. За последните пет години у нас са приети за обучение общо 95 студенти, 4 докторанти и 5 специализанти. В краткосрочни едномесечни курсове по български език са участвали общо 92 курсисти. През 2001 г. са приети за обучение 27 студенти и един докторант, а в краткосрочни курсове са участвали 6 учители и 12 студенти. Най-радостно е, че завършилите обучението си у нас след завръщането си в Албания се реализират успешно като учители, университетски преподаватели, журналисти, служители в министерства, банки, градски администрации.

Образователната дейност на МОН сред сънародниците ни в останалите страни се изразява единствено в предоставянето на възможности за обучение в български средни и висши училища или в научни организации. Това само по себе си е добра база след формирането на българска интелигенция да се пристъпи и към разкриването на културни и просветни средища, които да поддържат българския дух и да са жива връзка с културата в родината майка.

Според мен е редно да бъдат възстановени възможностите талантливи българчета от чужбина да почиват безплатно в български ученически бази. Неизползвана до момента остава възможността за създаването на контакти между български училища и училища на наши сънародници зад граница. Такива контакти за българчетата от чужбина ще са възможност за опознаване на България, а за тукашните българчета - да открият един нов свят - света на българското в автентичен вид, което у нас вече е на изчезване.

© Емил Миланов
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2006, № 6
© Електронно списание LiterNet, 09.12.2002, № 12 (37)

Други публикации:
Български език и литература, 2002, № 1.