Вислава Шимборска е полска поетеса, есеистка и преводачка, родена на 02.07.1923 г. в Познан, Полша. През 1996 г. е удостоена с Нобелова награда за литература. Нобеловият комитет я определя за "Моцарт на поезията". Преживява ужасяващата война, изтърпява два тоталитаризма, но не избира мълчанието. След като нацистите нахлуват в Полша през септември 1939 година, когато е 16-годишна, започва работа като железопътна чиновничка, за да избегне депортирането си в Германия. Избира да говори така, че да ни поведе към мъдростта, не към бърборенето. Малословна в поезията си, дори Нобеловата й реч е по-кратка от обичайното, та я допълва със стихотворения. Дискретна и иронична поетеса, понякога трагична, но хуманизмът е точно това - да говорим смело дори над бездната, да не си позволяваме удобното, понякога даже модно отчаяние, да намираме утеха в неназованото, скритото в голямото изкуство, в голямата литература, в човешката душа и в човешкия разум. В творчеството й няма изтъркани фрази, стихотворенията й винаги излъчват свежест, всяко от тях е малък шедьовър. Принадлежи към хуманистичната традиция, към тази Полша, която е отворена и толерантна, към Полша на многото народи и многото религии, към Полша на Ягелоните. Умира на 01.02.2012 г. в Краков, Полша.

© Електронно издателство
LiterNet, 2002-2012