ХОРХЕ ЛУИС БОРХЕС

web

Хорхе Луис Борхес е роден е на 24 август 1899 в Буенос Айрес. Тъй като семейството на майка му е от британски произход, той проговаря първо английски, а след това испански. През 1914 година, заедно с родителите си, младият Борхес се установява в Швейцария, където научава още два езика - френски и немски, и завършва Калвинисткия колеж в Женева. По време на престоя си в Швейцария той се запознава с идеите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме - влияния, които проличават в по-нататъшната му работа.

През 1919 година семейството отпътува за Испания, където Борхес попада в кръговете на местните писатели ултраисти. През 1921 се завръща в Аржентина и взема участие в основаването на различни литературни и философски издания - “Призма” (1921-1922), “Проа” (1922-1926), “Mартин Фиеро”. От този период датират поетичните му сборници, свързани с историята на Аржентина - “Пламъкът на Буенос Айрес” (1923), “Насрещна луна” (1925), “Бележникът Сан Мартин” (1929).

През 30-те години, вследствие на наследствено заболяване, зрението му започва прогресивно да се влошава, докато остава напълно сляп. По това време той работи в Националната библиотека (1938-1947), откъдето е уволнен заради публично изказаното от него несъгласие с политиката на Перон. Заедно с Адолфо Биой Касарес през 1940 публикува “Антология на фантастичната литература”. Излезлият четири години по-късно сборник литературни есета, озаглавен “Измислици”, е смятан за съвършена емблема на творчеството на Борхес. Към същия жанр принадлежат “Алефът” (1949) и “Създателят” (1960) - творба, която по думите на самия автор отразява най-истински неговата личност.

След края на перонисткия режим Борхес е назначен за директор на Националната библиотека (1955-1973). По същото време той е и преподавател по английска литература в университета в Буенос Айрес. Постепенно изоставя поезията за сметка на кратките разкази, на които дължи и литературната си слава. През 1955 година му е присъдена академична титла, а през 1960 творчеството му получава световно признание. През 1961 заедно със Самюъл Бекет е удостоен с Международната издателска награда Форментор.

През 1973 г. Борхес подава оставка като директор на Националната библиотека, за да предприеме серия пътувания и да се посвети на преподавателска работа. Оттогава и до края на живота му до него неотменно е Мария Кодама - аржентинка от японски произход, негова бивша студентка, която става негова секретарка, а година преди смъртта му двамата сключват брак. През 1975 г. Борхес издава сборника с кратки разкази “Пясъчната книга”, в който е поместен единственият любовен разказ, написан от него - “Улрика”.

През 1980 споделя с Херардо Диего отличието “Сервантес”.

В резултат на многобройните му пътувания през 1984 на бял свят излиза книгата “Атлас” - своеобразен митичен пътеводител във времето и пространството, в съавторство с Мария Кодама.

На 27 март 1983 в националният ежедневник “Нацията” е публикуван разказът му “25 август 1983”, в който описва замисляното от него самоубийство, което трябва да се състои на тази дата. По-късно, на въпроса защо не го е направил, той отвръща: “От страх”. През същата година Шведската академия присъжда Нобелова награда за литература на Уилям Голдинг, а в литературните кръгове все по-упорито се задава въпросът защо Нобеловият комитет продължава да пренебрегва гения на Борхес. Самоят той казва, че членовете на Комитета толкова често са смятали да му присъдят Нобеловото отличие, че вече вярват, че са го направили.

Хорхе Луис Борхес умира на 14 юни 1986 в Женева от рак на черния дроб.

© Ева Тофтисова - превод, 2003
© Издателство LiterNet, 07. 08. 2003
=============================
Първо издание, електронно.