Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РАЗКАЗИ НА ЖИВО

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна

Винаги ще бъда подвластна на неговата магия

Константина Пеева,
говорителка в Радио Варна, 1958-1990

Константина ПееваДа работя в радио, беше щастие за мен. Имах привилегията едва на 22 години да прекрача този храм - да, именно храм, защото в него влагахме част от душата си.

Работата ми като говорител беше изключително интересна, защото имах възможност да контактувам с различни хора. Ние, говорителите, се изявявахме и като артисти, и като журналисти. Подготвяхме интервюта, репортажи, участвахме в живи предавания за Радио Варна и Радио София от различни места - заводи, предприятия, училища. Предавахме оперни и театрални спектакли, манифестации. Заедно с артисти от варненския Драматичен театър записах много радиопиеси. В предаванията за култура четях стихове, есета. Така с годините натрупвах опит и знания. Работих и се учих. Досегът с хората, огромната информация, която минаваше всеки ден пред очите и през сърцето ми, ме дооформиха като човек и личност. Благодарна съм на много колеги, които ми помогнаха в първите ми стъпки. Ще спомена само техниците Станчо, Зарко, Васко, Попето, редакторите Николай Драганов, Иван Троянски, колегата Ганчо Минчев.

Изискванията към нас бяха високи, особено що се отнасяше до дисциплината. Закъснения не можеше да има. Точно в определеното време трябваше да бъдем в студиото, за да подготвим необходимата информация от КАТ, метеорологичната служба и т.н. Много отговорно подхождахме и към усвояване на сложното и трудно изкуство - техника на говора. Четяхме специална литература от Мара Георгиева, Борислав Бояджиев, проф. Андрейчин. Режисьорът от Драматичния театър във Варна Борис Шарков работеше с всеки от говорителите поотделно. Трите тежки тълковни речника ни бяха винаги под ръка. Никога не забравяхме, че единственото средство за въздействие върху слушателите, с което разполагаме, е словото. Приятният глас, майсторството, личното обаяние са ни помагали да предадем това, което авторът на даден материал е искал да каже. Задължително трябваше звучащата реч да бъде естествена, разговорна. За да постигнем това, правехме стотици упражнения за правилното звучене на гласни и съгласни. Работехме всекидневно върху диафрагмено-ребреното дишане, стараехме се да почувстваме логиката в изречението, да поставим правилно логическото ударение, да постигнем правилна интонация, да спазваме мелодиката на българската реч. През моите 32 радиогодини съм правила непрекъснато упражнения за разширяване на диапазона на гласа - нещо, което се изисква и от оперните артисти. Тези всекидневни занимания по поддържане на говорния апарат ме съпътстваха през целия ми професионален живот, независимо дали съм на работа, у дома или в отпуск.

Обучението ни продължаваше и в Радио София, където участвахме в програмата, обменяхме опит с колеги и от други радиостанции. Явявахме се на изпит за кетегоризация и аз се гордея с това, че варненските говорители винаги се представяха отлично и бяха сочени като най-добрите в Българското радио. Аз се радвах на всяка добра оценка от ръководството или от слушателите, чиито писма вече не пазя, но затова пък съм запазила хубавото чувство в сърцето си. Признанието ме окриляше и ми даваше сили да превъзмогна трудните моменти. Винаги, когато съм била пред микрофона, съм се старала да се абстрахирам от проблемите, да бъда спокойна и да се отнасям с уважение към слушателите, като не позволявам на личните си настроения да влияят върху предаването.

Това беше важно, защото работата на говорителя е тясно свързана и с другите звена в радиото - редактори, музикални оформители, звукотехници, звукорежисьори. Пропуските на всеки един от веригата можеха да се отразят върху общата ни дейност.

Не минаваше и без стресови ситуации. Често ни носеха новините в последния момент преди излъчване и се налагаше да ги четем за пръв път пред микрофона. Въпреки двойния параф, се случваше да има несъгласуване между род и число или дори грешки, изменящи смисъла на изречението. Знаете ли какво ставаше тогава? Като че електрически ток минаваше по тялото ми, ръцете ми се изпотяваха, светкавично осъзнавах ситуацията и намирах точната дума или израз, за да довърша правилно изречението и да избегна гафа. Такива случаи бяха не един и два, и какво ни струваха те - въпреки извиненията на редакторите - само ние си знаем.

Спомням си как веднъж, в началото на следобедната програма, чакахме да се завърти лентата на предварително записаното 30-минутно предаване. За общ ужас обаче лентата се изсипа от керната (ядрото). Веднага, за да спасим положението, всички ние с общи усилия започнахме да размотаваме ръчно лентата, като си я подавахме един на друг. Оформи се живописна редица - от звукотехника Иван Попов в апаратната, по продължение на целия етаж, та чак до постовия милиционер на входа на радиото. Успяхме буквално в последните секунди преди излъчване да пренавием лентата.

А когато нямаше такъв щастлив край? Вземахме текста, записан преди това от друг колега, и без подготовка го четяхме на prima vista, а музикалната оформителка Надя Борисова бягаше с музикалните ленти между фонотеката и студиото, за да осигури подобаващо музикално оформление.

Изненади съм имала различни. Ставам сутрин за дежурство с висока температура. Тъй като нямахме телефон, не мога да се обадя и да помоля някой да ме замести. Не ми остава нищо друго, освен да ида на работа - както обикновено - в 5 ч сутринта, и да поема дежурството си, докато не дойде друг говорител.

Не се забравят и тежките зими. Как да стигна до радиото, когато няма превозни средства? Пеш, разбира се. Изминавала съм неведнъж по един-два и повече километри, пробивайки си път в преспи сняг до колене. Не мога да забравя и онази, забавна за другите, но не и за мен ситуация, когато прочетох новините, стъпила с крака върху стола. Причината за моя страх беше едно нищо неподозиращо плъхче, което - изпълзяло по някакъв начин от мазата до нашия етаж - застана в средата на студиото и - не по-малко ужасено от мен - не помръдваше оттам. В негова компания прочетох новините! За слушателите, които нищо не разбраха, всичко мина добре. Но не и за мен. Отгоре на всичко след това имаше много смях за моя сметка.

Неусетно изминаха 32 години. Програмата се промени, дойдоха нови хора. В края на 80-те години говорителите, които четяха всички материали по радиото, бяха изместени постепенно от редактори и журналисти - дойде времето на водещите. И аз съм щастлива, че известно време имах възможността да ги занимавам с теория и практика на говора пред микрофон. Мисля си сега, че и аз, и те, се справихме добре.

Благодарна съм на съдбата, че докато работех в Радио Варна, успях да завърша висшето си образование и да отгледам две прекрасни деца. Дъщеря ми израсна покрай мен в радиото, участваше във всекидневните ми тренировки, повтаряше звукосъчетанията, интонацията и съм щастлива, че тя пое по моя път. Винаги ще обичам радиото и ще бъда подвластна на неговата магия.

Януари 2004
Варна

 

 

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2004
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Първа част: Традицията задължава... Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Първа част: Традицията задължава... Варна: Славена, 2004.