web

Ако по някакво случайност попадна в истинска пустиня, сам, ще ми бъде много трудно. Вярвам, че няма да се предам много лесно. Ще търся изход, ще вървя, за да избягам оттам, но ще ми бъде страшно и трудно. И накрая може би ще се оставя на произвола на съдбата.

Казвам се Кемран - аз изповядвам друга религия, но уважавам християнството, защото то е едно от най-хуманните учения. Харесвам това, че в основата му стоят - любовта към всичко и всички хора. Също така - смирението, постигането на духовна сила и благост. Християнството е насочено към отделната личност и нейния житейски път, изпъстрен с множество перипетии, униние, вяра и духовни полети. И в пустинята е така - има го всичко това.

Христос учи човека как да живее и как да приема трудностите, като съхрани надеждата си за бъдещето, като носи в себе си вяра и упование в Бога. Пустинята е архетип на изпитанието, част от Христовите мъки, които по-късно изпитва на кръста богочовекът.

Принципите на християнството са валидни и днес - в нашето пустинно време. И се отнасят, и ми се иска, да бъдат чути от всеки земен човек - независимо от неговата религия. Трябва да си признаем, че съвременният човек е малко егоист - създава свои пустини и кара хората около себе си да живеят в тях. На теория всички знаем какво трябва да правим, как трябва да живеем, за да е всичко около нас красиво и съвършено - непустинно. На практика - в действията си ние се ръководим от личните си интереси, гледаме на нас да ни е добре, пък за ближния никой не мисли. Сякаш живеем в една бездуховна пустиня. Много рядко може да се срещне човек, който, като те види, че си гладен, да си подели храната с теб. Огъваме се при най-малката трудност, която се изпречва пред нас. В пустинно време живеем.

Защо ми е да пътувам до пустинята - та аз живея в нея - тук - в този свят!

© Кемран Кадир, 2002
© Издателство LiterNet, 03. 05. 2002
=============================
Първо издание, електронно.