ВАЖНО НЕЩО

Христо Ботев

web

На 11 маия, когато синца празнуваме рахатлъкът на българският народ под турската месечина, в българската капела (българите носят шапки, но защото ние живееме в Букурещ и носиме капели, то и капелата е българска) станало голямо дипломатическо събрание под председателството на дългокосият хаджи Хайвата. Освен шестех присъствували още консули, монсули, кокони, мукони и сякаква рая. Нямало само "мошенници", а това е чудно - между такива хора да няма мошенници. На това събрание решили - но знаете ли, какво решили? - решили и "попили" si pe domnu Mânzof¹, като човек политик, с кокал наградили, - решили, че слънцето трябва да изгрява откъм изток, че дядо владика може да е непразен и че г. Владикин е велик педагог и голям оратор, та затова и казаното от него слово било тъй трогателно, щото никой не можал да го чуе. Едно само не могли да решат на това събрание: защо се е пяло "херовикото" два пъти? Дали за салтанат, или за това, че дядо владика сбъркал вратата на олтаря и влязъл в софраджерията да нареди такъмите и да опита "бяла рада". Длъжността на лакей трябвало да изпълни други някой, но тая година мандарините се показали много деликатни към гостите си: един от тях благоволил дору да каже: "Елате - елате и пийте, та да не речете като лани че сме ви изпъдили." Големи хора! Голям ум! Голяма и деликатност!

Т о д о р с Б я л а т а А б а

БЕЛЕЖКИ:

1. Иг. Мънзов. [обратно]

© Христо Ботев
© Издателство LiterNet, 12. 07. 2003
=============================
Публикация във в. "Будилник", I, бр. 3 от 20 май 1873.
Публикация в: Христо Ботев. Съчинения в два тома. Т. 1, С.: БП, 1986.