Доц. д-р Галя Христозова

web

Ятовият преглас е един от най-съществените проблеми на българския правоговор и правопис. Същността на прегласа е в редуването на гласна а след мека съгласна с е при определени условия. Нормата има и много из-ключения.

Учебната програма предвижда изучаването на ятовия преглас да става основно в 5. клас, а в 8. клас да се затвърдява като част от правописната и правоговорната норма. Излишно е да коментираме, че два часа от обучението по български език са крайно недостатъчни дори за тези ученици, които живеят в източните райони на България, където по принцип ятовият преглас не е правоговорна и правописна трудност. Същевременно могат да се очертаят и други проблеми.

Първо, лингвистичната компетентност на петокласниците не е на онова равнище, което би позволило овладяването на това сложно лингвистично понятие (същото можем да кажем и за запознаването с метатеза) в неговата цялост.

Второ, самата норма е приложима при една част от случаите. Има много  изключения, с които учениците не се запознават. В 5. клас това е и невъзможно – поради непознаването на някои от лингвистичните понятия, имащи отношение към изключенията: причастия, спрежение, вид на глагола.

Трето, при запознаване с понятието може да се разчита на езиковия усет на учениците от Източна България, а за останалите да се предвидят повече теми (същото се отнася и за неправилното произнасяне на глаголното окончание на глаголите от 1 лице, множествено число, сегашно време от I и II спрежение – четеме, вместо правилното четем; мислиме, вместо правилното мислим).

В съвременния български език при определени и регламентирани фонетични условия е налице редуването на фонемите <’a : e >. В някои случаи старобългарската гласна (наречена ят) се изговаря като [’а], а в други се прегласява и се изговаря като [е]. В източните говори се прегласява частично, в западните – във всички случаи. За правилен е приет източният вариант, а в западния има нарушение на книжовната норма. За част от българите ятовият преглас е сериозен правоговорен и правописен проблем. Това е важна предпоставка за диференцирано обучение в двете условно обособени области или, както казва Т. Бояджиев, „учителите, които осъществяват обучението в западните диалектни райони, ще трябва да положат повече усилия, за да се преодолее силното всекидневно влияние на диалектната „екава“ среда“ (Бояджиев 2000, с. 71).

Като книжовна норма съществуват следните правила:

1. Пише се я и се изговаря [’а] в думи от народен произход, когато:

1.1. Думата е едносрична – хляб, бял, грях, цяр, цял;

1.2. я е под ударение и следващата сричка е твърда (съдържа една от задните гласни – а, ъ, о, у) – бгам, втър, вло;

1.3. я е под ударение и е в края на думата – голм, жив, презрл, въртн.

1.4. я е под ударение и е пред твърда нешушкава съгласна – бгам, мтам.

2. Пише се и се изговаря е, когато:

2.1. ударението пада на друга сричка (в този случай е без значение каква е следващата сричка – твърда или мека) – бял – белотà; грях – грехòвен; вятър – ветровè; смях – смехт;

2.2. я е под ударение и следващата сричка съдържа:

2.2.1. предните гласни е, и – смтам – смèтки; бяс – бèсен; голм – голèми; бял – бèли, превъртл – превъртèли; хляб – хлèбен;

2.2.2. меките съгласни, чиято мекост се бележи с я, ю, ь: дрмка – дрèмя, вях – вèя, кркам – крèсльо;

2.2.3. шушкавите съгласни ж, ш, ч, буквата щ, съгласния й, които образуват исторически меки срички: сняг – снèжен; грях – грèшка; някой – нèщо; пряк – прèчка; лях – лèйка.

За спазване на нормата тази информация може да се предложи с помощта на алгоритъм.

АЛГОРИТЪМ ЗА ПИСАНЕ НА Я/Е

I етап: ПАДА ЛИ УДАРЕНИЕТО ВЪРХУ СРИЧКАТА, СЪДЪРЖАЩА Я/Е?

 

ДА |	НЕ | Пише се е!

II етап: ТВЪРДА ЛИ Е СЛЕДВАЩАТА СРИЧКА? (т.е. съдържа ли гласните а, ъ, о, у?)

 

ДА | Пише се я!

НЕ | Пише се е!

Вторият етап може да съдържа и противоположен въпрос:

МЕКА ЛИ Е СЛЕДВАЩАТА СРИЧКА?

(т.е. съдържа ли:
– предните гласни е, и;
– меки съгласни, чиято мекост се бележи с я, ю, ь;
– съгласните ж, ш, ч, й, буквата щ)

 

ДА | Пише се е!

НЕ | Пише се я!

С помощта на използваните за съставяне на алгоритъм знаци това може да се отбележи така:

НАЧАЛО

|

Пада ли ударението върху сричката съдържаща я/е?

->

НЕ

->

ПИШЕ СЕ Е!

|

ДА

|

Твърда ли е следващата сричка?

->

НЕ

->

ПИШЕ СЕ Е!

|

ДА

|

ПИШЕ СЕ Я!

Най-често я се прегласява при:

1. Съществителни имена: втър, втърът – ветровè; сняг – снеговè; бряг – бреговè, брегт, крайбрèжие; промна – промèни;

2. Прилагателни имена: зрял, зрла, зрло – зрèли; бял, бла, бло – бèли; тсна, тсно – тèсен, тèсни; рдък, рдко, рдка – рèдки;

3. Местоимения: нкой – нèщо, нкакъв – нèчий; вской – всèки;

4. Глаголи в минало свършено и в минало несвършено време от I и II спрежение: четх – четèше, пях – пèеше, пèят, пèете; и техните причастия:

4.1. Минали свършени деятелни причастия – в мъжки, женски и среден род се пише я, в множествено число – е: живл, живла, живло – живèли; врял, врла, врло – врèли; полудл, полудла, полудло – полудèли;

4.2. Минали несвършени деятелни причастия: четл, четла, четло – четèли; плетл, плетла, плетло – плетèли;

4.3. Минали страдателни причастия – спрян, спрна, спрно – спрèни; изпт, изпта, изпто – изпèти.

5. При сложни думи, които се пишат слято и в които главното ударение пада върху корена, несъдържащ я/е: бял – белобрàд, белослàтински, нколко – неколкогодùшен, неколкокрàтен, неколкочàсов, неколкоетàжен, неколкомèстен; ляв – левосектàнтски. В тези случаи е валидно правилото от алгоритъма, че при промяна на ударението я се прегласява.

Както се вижда, във формите за множествено число при прилагателните и съществителните имена и при причастията се осъществява ятов пре-глас, тъй като окончанието в тези случаи е морфемата (предната гласна) и.

Прегласът се осъществява в следните морфеми:

1. В корена: цял – цèли, хляб – хлебàрница, хлебозавòд; смтам – смèтки, сметàло; псък – песъчлùв; лгам – леглò и др. (общо около 85–90 според В. Вътов 1995 и Ст. Георгиев 1998).

2. В префиксите вся- и ня- за образуване на обобщителни и неопределителни местоимения и за наречия: вскога, вска – всèкиго, всèки, всекиднèвно; нкой – нèчий; нколко – неколцùна, неколкоминỳтен.

3. В суфикса -явам за образуване на глаголи: преживвам – преживèя, опвам – опелò, посвам – посèвки.

4. В глаголните окончания за минало несвършено време: живх – живèех; пях – пèеше; блях – блèеше; четх – четèше; бях – бèше, но и бе (минало свършено време).

Съществуват и много изключения от ятовия преглас, които могат да се обособят в следните групи:

1. Случаи, в които няма преглас, въпреки наличието на условия за прегласяване – промяна на ударението и др.:

1.1. Във формите за 1. и 2. лице, множествено число на глаголите от минало свършено и минало несвършено време, независимо от мекостта на следващите срички, преглас не се осъществява:

бях – бхме, бхте
врях – врхме, врхте
четх – четхме, четхте
стрèлях – стрèляхме, стрèляхте

1.2. При сегашните деятелни причастия в множествено число, независимо че е пред сричка, съдържаща и щ, и и, я не се прегласява:

висщ – висщи
спящ – спщи
летщ – летщи
врящ – врщи
четщ – четщи
пълзщ – пълзщи

Преглас се осъществява само в неударена позиция:

хòдя – хòдещ
брòдя – брòдещ
вòдя – вòдещ

1.3. При членувани съществителни имена от женски род, единствено число, образувани от минали страдателни или минали деятелни причастия + суфикс –ост, я не се прегласява, въпреки промяната на ударението (премества се върху определителния член):

припрн (мин. страд. причастие) + ост + та -> припряносттà
узрл (мин. св. деят. причастие) + ост + та -> узрялосттà
закостенл (мин. св. деят. причастие) + ост + та -> закостенялосттà.

Ако членуваното съществително име със суфикс -ост е образувано не от причастие, а от прилагателно име, то е валидно правилото за преглас на я при промяна на ударението:

рдък (прилагателно име) + ост + та -> редкосттà
рзък (прилагателно име) + ост + та -> резкосттà
цял (прилагателно име) + ост + та -> целосттà

1.4. При думи, в които я е след буква за гласен звук:

Стон – Стоне
бàял – бàяли
смàян – смàяни
повлин – повлини
пòяс – пòяси
самонадèян – самонадèяни
бозън – боязлùв
разсèян – разсèяни

В някои форми няма категорично постоянство в спазването на това правило. В Правописния речник се срещат различни варианти дори при сродни думи: има думи, в които я не се прегласява: отстол – отстоли, престол – престоли; такива, в които я се прегласява задължително: стол – стоèли; и трети, в които се приемат дублети: устол – устоли и устоèли (Кратък... 1989).

2. Случаи, в които има преглас, въпреки наличието на следваща твърда сричка:

2.1. Във формите на глаголи от I спрежение, свършен вид, със суфикс -на, образувани от глаголи от несвършен вид, III спрежение, въпреки твърдостта на следващата сричка, я не се прегласява:

НЕСВ. ВИД, III спр.  блскам, блсвам плскам свткам трскам лгам стгам

СВ. ВИД, I спр., наст. –на да блèсна да плèсна да свèтна да трèсна да лèгна да стèгна

Е в корена се запазва във формите за минало време (блèснах, плèснах, свèтнах, трèснах, лèгнах), в миналите деятелни причастия (блèснал, плèснал, свèтнал, трèснал, лèгнал) и в миналите страдателни причастия (плèснат, свèтнат, трèснат).

Това изключение си има също своите изключения, при които е спазена книжовната норма:

зпвам мрвам се, мркам се вам се

да зпна да се мрна да се дна

2.2. При някои прилагателни имена, образувани от съществителни + суфикс -ен или -ски във формите за женски и за среден род, единствено число:

хляб – хлèбна, хлèбно
гняв – гнèвна, гнèвно
цвят – цвèтна, цвèтно
звяр – звèрска, звèрско
свят – свèтска, свèтско
вра – вèрска, вèрско

2.3. В новообразувани съществителни имена с наставка -ка:

изрзах – изрèзка
намтам – намèтка

2.4. Под влияние на диалекта някои собствени имена на места се пишат с е вместо с я: Голèм Цалим (Благоевградско), Брèгово (Видинско), Желèзна (Монтанско), Бèлово.

3. Има и думи, които са приети в книжовния език от западните български говори или са образувани по аналогия, както и някои заемки от руски език, които трябва по правилата да се пишат с я, но при тях е налице преглас и се пишат с е – бял – избèлвам, звяр – звèрство, мрка – премèрвам, лято – многолèтна, дял – сдèлка, мсто – премèствам.

В българския език има приети и някои дублети, обособени в две групи:

1. С промяна на ударението, при което и в двата случая нормата е спазена:

млко и млекò
отрд и òтред
мсто и местò
обрд и òбред
лба и делбà
обд и òбед

Тези дублети улесняват преди всичко живеещите в западната част на България.

Не се допуска употребата на дублети при девèтка и десèтка, защото и сродните думи, от които са образувани, не съдържат я – дèвет, дèсет.

2. Без промяна на ударението, при което в едната форма нормата не е спазена: невста и невèста, неврност и невèрност, мях и мех, както и при някои съществителни собствени имена – Вра и Вèра, Невна и Невèна.

Съществуват и думи с НЕПРОМЕНЛИВО (етимологично) я:

кафяв – кафяви
яма – ями
поляна – поляни
язва – язви
ярък – ярки
люляк – люляци
просяк – просяци
хиляда – хиляди
княз – князе
козяк – козяци
тягост – тягостта
орляк – орляци

В думите, започващи с я, липсва преглас:

яка – яки
ма – ми
яд – ядòсан
як – якосттà
сна – сен
то – ята

В някои случаи и непроменливото я се прегласява и това се признава от книжовната норма:

ям, ядене, ядете – сухоèжбина, людоèд
здя – ездàч, колоездàч, ездà

В други случаи се приема за диалектно явление:

тояга – тоеги  
поляна – полени

Единствено в стихотворната реч се позволява по-свободна интерпретация на правилата за писане на я/е и техните изключения с оглед на римата:

О, учители – творци,
смели войни и светци,
ний с цветя, цветя безчет
кичим образа ви свет.

Асен Разцветников

БЕЛЕЖКИ:

1. Алгоритмични знаци

Функционален блок – тук се извършват различни действия при решаване на задачата.

Логически блок – тук се извършва анализът на някакво условие. От този блок винаги излизат две стрелки – ДА и НЕ.

2. Справка: Шишков, Ат и Ив. Марангозов. Работа с персонален компютър. С., 1986.

ЛИТЕРАТУРА

Бояджиев и др. 1998: Граматика на съвременния български книжовен език – 1. Фонетика. София.

Бояджиев 2000: Т. Бояджиев. Диалектологията и методиката на обучението по роден език. В: Тенденции в обучението по български език. София.

Вътов 1995: В. Вътов. Фонетика и лексикология на българския език. В. Търново.

Георгиев 1998: Правописен справочник на българския език. В. Търново.

Кратък... 1989: Кратък правописен речник на българския книжовен език. София.

Пашов 1973: П. Пашов. По някои правописно-правоговорни въпроси. Във: Въпроси на българския правопис. София.

Тилков и Бояджиев 1977: Д. Тилков и Т. Бояджиев. Българска фонетика. София.

Цанков 1996: К. Цанков. Езикова култура. В. Търново.