Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Amazon Books
:. Amazon uk Books
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Cooking, Food & Wine
:. Littérature sentimentale
:. Society, Politics & Philosophy
:. Shoes - Boots - Bags - Handbags
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

"ЖИВОТЪТ Е ВЕЧНИЯТ ТЕКСТ..."
(Хосе Ортега-и-Гасет)

Боряна Атанасова

web

Тихото мълчание на безкрая е обляно в бяла светлина, а аз съм някъде по средата... Откакто се помня, никога настоящият ми образ не е съвпадал с предишния. Вече подсъзнанието ми пише вместо мен и съвсем механичните движения са неизмеримо невероятни. Изписвам една от частите на безкрайно дълъг лист от книга, книга, писана от милиони преди мен, която ще бъде завършена с издъхването на последната чувстваща душа.

Тук всичко е крайно привидно, дори и тишината. Всъщност тя е безкраен писък, с който хората просто са свикнали. Дори животът се е превърнал в тишина, пропита с текста, който всеки пише... Но текстът, като част от тази привидност, също не е на себе си. Той е магия, която се слива с вълшебството, наречено живот, а тази божественост е около мен, играе с косата ми, взема ръцете ми и ме води, кара ме съвсем несъзнателно да се усмихвам... Не сънувам, въпреки че всичко е като в приказка, която сама съм написала. Истината е, че живея и пиша или живея, за да пиша, или пиша, за да живея... Това няма значение, истината винаги е принадлежала на отделния човек, а не на всички, сега също...

Отдавна текстът не я пише и отдавна хората са загрижени само за вълшебството си. Та защо им е истина в магията, след като те взаимно ще се унищожат и тогава вече няма да има нищо - нито живот, нито текст, нито истина? Животът в привидност е живот в книга и затова на всички прекалено много им се харесва - те от малки са си мечтали за това, несъзнавайки, че той вече е такъв. Просто игра на текстове.

След сгъването на листа някой друг ще напише нещо друго... Светът ще е почти толкова неузнаваем, колкото е бил преди началото на играта. Обстоятелствата ще са приятели, а не врагове. И текстът ще е друг, без магия, дори безсмислен, но точно там ще се крие красотата му. А листът пак ще се прегъне и нещо сериозно ще се появи върху него. То лесно ще бъде забравено и всичко ще продължи...

Понякога някой ще наднича в сгънатия лист, за да прочете, за да си дари малко красота, а другите ще продължат играта - ще пишат живота си, ей така, на шега, без да съзнават колко неподозирано сериозно е всичко, потънали в своята магия...

 

 

© Боряна Атанасова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.07.2002, № 7 (32)
















Партньори