web

Тихото мълчание на безкрая е обляно в бяла светлина, а аз съм някъде по средата... Откакто се помня, никога настоящият ми образ не е съвпадал с предишния. Вече подсъзнанието ми пише вместо мен и съвсем механичните движения са неизмеримо невероятни. Изписвам една от частите на безкрайно дълъг лист от книга, книга, писана от милиони преди мен, която ще бъде завършена с издъхването на последната чувстваща душа.

Тук всичко е крайно привидно, дори и тишината. Всъщност тя е безкраен писък, с който хората просто са свикнали. Дори животът се е превърнал в тишина, пропита с текста, който всеки пише... Но текстът, като част от тази привидност, също не е на себе си. Той е магия, която се слива с вълшебството, наречено живот, а тази божественост е около мен, играе с косата ми, взема ръцете ми и ме води, кара ме съвсем несъзнателно да се усмихвам... Не сънувам, въпреки че всичко е като в приказка, която сама съм написала. Истината е, че живея и пиша или живея, за да пиша, или пиша, за да живея... Това няма значение, истината винаги е принадлежала на отделния човек, а не на всички, сега също...

Отдавна текстът не я пише и отдавна хората са загрижени само за вълшебството си. Та защо им е истина в магията, след като те взаимно ще се унищожат и тогава вече няма да има нищо - нито живот, нито текст, нито истина? Животът в привидност е живот в книга и затова на всички прекалено много им се харесва - те от малки са си мечтали за това, несъзнавайки, че той вече е такъв. Просто игра на текстове.

След сгъването на листа някой друг ще напише нещо друго... Светът ще е почти толкова неузнаваем, колкото е бил преди началото на играта. Обстоятелствата ще са приятели, а не врагове. И текстът ще е друг, без магия, дори безсмислен, но точно там ще се крие красотата му. А листът пак ще се прегъне и нещо сериозно ще се появи върху него. То лесно ще бъде забравено и всичко ще продължи...

Понякога някой ще наднича в сгънатия лист, за да прочете, за да си дари малко красота, а другите ще продължат играта - ще пишат живота си, ей така, на шега, без да съзнават колко неподозирано сериозно е всичко, потънали в своята магия...

© Боряна Атанасова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.07.2002, № 7 (32)