ЗАЕШКА ВОЙНА

web

Заешкото храбро племе
от старинно още време
бе спечелило отвред
неприятели безчет:
вълци, мечки, и лисици
псета, риби, хищни птици,
че и други - нямат край!
И от всички - то се знай -
заешкото племе страда
и от ден на ден пропада.

Мисли заешкият цар -
храбър, важен господар -
що да стори, що да прави,
свойто племе да избави?
Най-подир реши, с война
вред по цялата страна
да изтреби враговете
хищни, злобни и проклети.
Ала по-преди той сам
на съвет свика голям
престарелите велможи,
своя план пред тях изложи,
съгласи ги и тогаз
обяви война завчас.
С многобройни манифести
мигом страшното известие
на широко прогърмя
вред по цялата земя.
Зайци храбри, все войскари,
от полета и чукари
и от близо и далеч
ей ги, че се сбраха веч.
И в редици се строиха,
пушки пред нозе туриха.
Ей го, иде Царят сам,
Важно, важно смига тям,
поздрави ги, каза строго:
- Враговете ни са много,
но не бойте се от тях,
бийте, удряйте без страх!
Туй е царската ми воля,
заповядвям - не се моля -
храбреци, след мен напред,
срещу всеки враг заклет.
Па тръбата до устата
той намести със ръката,
героично я вирна
и юнашката свирна
из все сила, колко може.
Но... какво... о, чудо, Боже,
в заешкия легион
чу се крясък, чу се стон
и юначните войскари
в бяс хвръкнаха кой де свари.
Царят им пред тях лети,
па се кръсти и шепти:
- Много кръв се би проляла,
но побърка туй... сигнала.