ГЕРЧО С ТАМБУРАТА

web

Пусти Герчо
с тамбурата
за смях стана
на децата.
Из гората
весден ходи
и на паша
овци води.
Сутрин иде -
триста кара,
вечер дойде -
три докара,
па се чуди,
па се мае,
коя няма
сам не знае.
Откара ги
доле-горе,
нашъшка ги
в пусто горе,
па приседне
край реката
и отметне
тамбурата.
Хапне хлебец
и солчица,
сръбне сладко
там водица,
метне поглед
към гората,
па удари
тамбурата!...
Удря Герчо
не престава,
удря, удря,
до забрава;
песен пеят й
струните
като моми
гласовити.
От три струни
на шест гласа
песен чудна
се разнася;
ту се вдигне
нависоко,
ту се впусне
нашироко.
Млъкват птички
в китни клони,
спре реката
да ромони,
завъздишат
цветенцата
и заклюмат
си челцата...
Де бре, Герчо,
удри, карай!
Свири, Герчо,
не преставай!...
Веч на заход
слънце пада
и вечерна
вей прохлада;
ей орачът
че изпряга
и за село
веч се стяга,
а жетварки
с смях и глуми
морно крачат
в прашни друми.
Дойде време
за почивка,
щурци пеят
на приспивка.
Секна Герчо
веч да свири
и овцете
си подири,
но те, вълци
ги изели,
из гората
се заврели.
Бре тук овци,
бре там - няма.
Ах, каква
беда голяма!
Тюфка Герчо
и се мае,
що да прави -
сам не знае.
Па се наду,
та повика,
та измами
и извика:
една сляпа,
друга крива,
трета куца
и дръглива.
Подкара ги
с гордо чело,
закара ги
право в село;
стигна вкъщи
и не стигна,
ощ през прага
крак не вдигна,
ей баща му
че насреща
със гълчава
го посреща:
- Чакай, чакай,
халоснико,
да те питам,
пакостнико!
Като зема
тамбурата,
ще ти счупя
аз главата!
Ти си годен,
лоши сине,
не за овци,
а за свине!
Човек с тебе
да се чуди!...
Па навънка
го изпъди.
Оста Герчо
пред вратата
сам-самичък
с тамбурата
и погледна
към звездите
с бистри сълзи
на очите.
И завря се
в шубърлака
и горчиво
си поплака -
поплака си
в тъмнината,
па докопа
тамбурата!
Свири Герчо
не престава,
свири, свири
песни луди,
та селото
се разбуди!
Вред гълчава,
вред тревога,
лаят псета
дор до бога.
Че излезе
махалата
хвана Герчо
в тъмнината;
тоз го блъсне
по главата,
друг го мушне
по ребрата!
Пусти Герчо
с тамбурата
що му дойде
до главата!