ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ

web | На Острова на блажените | Секул Скъта

Всякой бяга тишината селска,
бащино огнище и самотност,
както горский бистър извор
за към морето.

Всякой мисли за печала лесна
в градовете, дето е живота
пъстър, шумен - на наслада
чашата пълна.

Чашата е пълна, но горчива.
Леснотата на живота пуста.
И вълна в морето вляна -
в него умира.

Сам нечут заглъхва стон последен,
на купнежа неизпълнен стона.
И смъртта й не помилва
минал спомен,

за това, в което е живяла
някога во родний край. В живота
чужди, тя живее чужда
и ненужна

и безсмислено самотна. Боже,
запази ми простота в сърцето,
волята ми за живота
тука укрепи!