ПАМЕТ

web

На Ив. Цанев

Красив е прозрачният въздух в прохладния лекия ден
Между всички небета земи е домът на жреца среднощният жител
Обитава нощта бълнува за бъдни събития
като дъх през големия свят като лъч в безпределния (другия) ден
Духът сред цялата вековна смесица
в стаения свят в стаено-смълчания залез на тихия ден

Прозорците навън възвишено замислени
с тротоарите дърветата и къщите
знаци странни странстващи видения
през дните времето годините -
В стаения свят в стаено-смълчания залез на тихия ден
Дали ще се разкажат подобно снежни приказни видения
всички светли светещи сказания по сипеите с времето сънувани -
В едно отдалечаване последно
Към залезния бряг обетован и все по-нататък

Безумно сама душата на хребета който живее годините
И остават само далечни събития
Хоризонтът от всички посоки - невиждащи вече чужди съдби
В отвъдна мараня реалността мълчи
с надеждите обречени стени от днешното във своя вечност оградено
Кои сълзи ще повият с нежен покров това нестихващо страдание
Плач на траурни гарвани в тихия здрач на света
в стаения свят в стаено-смълчания залез на тихия ден
И да възпеем идващия глас застанал вярно пред храма на надеждата

© Пламен Пенев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.04.2010, № 4 (125)