Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книжарница Книгосвят  Книжарница Книгосвят: нови книги  Книжарница Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Amazon Books
:. Amazon uk Books
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Cooking, Food & Wine
:. Littérature sentimentale
:. Society, Politics & Philosophy
:. Shoes - Boots - Bags - Handbags
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НЕОЛОГИЗМИТЕ НА ЙОРДАН РАДИЧКОВ В КНИГАТА МУ "ПУПАВО ВРЕМЕ"

Илка Гуторанова

web

В началото на 2000 г. се появи на бял свят новата книга на Йордан Радичков "Пупаво време". И този път големият български писател се е заел "да запали фенери и да осветлява тъмнината на нашата съвременна действителност, за да не се препъваме дълго из националните неравности". В езика на автора клокочат живот и светла енергия. Това е цветен и уханен български език, който сме загърбили и забравили в прагматичния ни век. Радичков създава в книгата си поредица от сочни неологизми с уникална стойност от езикова и от литературно-естетическа гледна точка.

Книгата е озаглавена "Пупаво време" и авторът използва широк спектър от сродни думи с корен пупа в значение корем: пупавост, пупави шилета, пупави хора, пупавица (прахавица) на полето, пупавец (папуняк), пупа (издава съответни звуци), животът ни запупавява. Думата пупаво се употребява главно в среден род, за да се оцени нещо като недоразвито и инфантилно. Това понятие се разпростира не само върху растенията и животните, то засяга и човека. Така например при неправилно хранене децата стават пупави, т.е. растат предимно на корем. Може да запупавее и възрастният човек, но при него, за разлика от децата, това ще рече, че е възглупав - "запупавял му е акълът" - по думите на Радичков. Страшно е, когато запупавяваме не само телесно, но и умствено, и духовно. Когато от нашите усилия и действия "вее все повече пупавост", не можем да създадем нищо ново и жизнено. Неологизмите с корен пупа в значение на нещо консуматорско, недоразвито и бездуховно са основен акцент в Радичковата книга.

Като метафора на празнословието и суетността се използва думата сврака. Сврача врява се носи над главите ни и с времето зазвучава все по-епично. На играта сврачи-крачи, при която се теглят конци, за да станат различни фигури, писателят оприличава събитията в живота ни. И ние "ще продължаваме тази игра дотогава, докато около нас не остане нищо неосврачено". Въвеждайки този неологизъм, Радичков дава широк простор за неговото тълкуване в спектъра на консуматорското и суетното. Ясно е, че ние не облагородяваме и не променяме живота си към добро, а го осврачваме.

Град София е назован от Радичков термитник, който всичко изяжда, без да подбира. Писателят използва не думата мравуняк, а именно термитник. В този неологизъм акцентът в лексикалното значение пада върху хищническия характер на термитите - насекоми, които изяждат дървета и повреждат къщи. Докато думата мравуняк се асоциира с многолюдност, термитник - с нещо хищническо.

В книгата си Радичков разказва за старовремския начин за добиване на масло чрез биене на млякото с бутало в дървена бучка. Звуковите ефекти от тази дейност се превръщат в поезия, а именно:

Царамбука бу!
Бу абата бу!
Ба, ба бу!

Така дървените бучки пеят в ръцете на жените. Звукоподражанията царамбука и абатата у Радичков стават новосъздадени съществителни имена, изразяващи музиката на този стар и близък на сърцето народен обичай.

В разказа "Орници" авторът използва неологизма мъртвичаво като синоним на мрачно и нежизнеспособно. В старата Берковска околия ни една орница не е гледала на север, "към усойното и към мъртвичавото. Всички са били обърнати на юг и все на юг, към слънчевото". На диви орници оприличава Радичков нашите глави. Докато преди скромната педагогика от детските години търпеливо е орала и също тъй търпеливо е засявала семената на познанието, без да очаква кой знае каква реколта, днешните орачи на нашите орници "много бързат да сеят, без дори една бразда да са изорали". Противопоставянето на минало и настояще като основен щрих в Радичковата книга намира концентриран израз в лексикалната двойка слънчево/мъртвичаво, използвана от автора като антонимна.

В разказа "Врабче за Коледа" откриваме букет от живописни неологизми, с помощта на които Радичков рисува зимната картина на детството си. Предзимието в очакване да дойде снегът се асоциира с думите предчувствие, предусещане за нещо дългоочаквано. Снегът понякога идва нощем, когато селото още спи и на сутринта се вижда "как е загуглил къщите, плевните, купите сено и царевичака". Читателят си представя островърхите рунтави снежни калпаци (гугли), които снегът е нахлупил над селските къщи. В съзнанието на писателя зимата е дълбоко свързана с врабчетата. Той се учудва "как тъй остават живи в големите студове, как не замръзват тънките им и нежни крачета". Може би затова Радичковите врабчета вместо познатото "чик-чирик" казват "жив - жиив". С това звукоподражание неологизъм писателят дава израз на възхищението си от постоянната живост и радост в тези малки създания. Врабчето е най-добрата божия птичка и е от рода на чистите птици, докато свраката, както е казано и в Библията, се отнася към нечистите. Ето защо неологизмите осврачвам, осврачено, както вече споменах, означават у Радичков омърсявам, опошлявам.

Разгледаните примери показват, че новите думи, които създава големият български писател, не са резултат на сух езиков експеримент, а са живо езиково богатство. Те са неразделна част от езика на Радичков, чрез който "диша човешката душа". Неологизмите са израз на трескавото търсене на ума на изход в нашето трудно време. А по думите на писателя "умът нали е затова - да търси изход".

 

 

© Илка Гуторанова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2002, № 2-3
© Електронно списание LiterNet, 02 04.2002, № 4 (29)

Други публикации:
Български език и литература, 2002, № 2-3.
















Партньори