АТАНАС БУРОВ И ПОЛИТИЧЕСКАТА КРИЗА ОТ АВГУСТ-СЕПТЕМВРИ 1944 ГОДИНА

Борислав Гърдев

web | Подир българската мечта

Към месец август 1944 г. видният български банкер и политик Атанас Буров е един от действените участници в т.нар. "нефашистка опозиция", която (ако и несъгласна с официалния прогермански курс на управляващите) живо се интересува от съдбата на родината в контекста на продължаващата война и очертаващата се тревожна тенденция от болшевишка окупация на страната. Именно от тази позиция трябва да оценим участието на Буров в изготвянето на декларация на 13-те от 6 август 1944 г., подписана от най-видните опозиционни водачи (в т.ч. и четирима представители на ОФ) и предадена от Никола Мушанов на 12 август на регента Филов, в която се иска коренно изменение на външно-политическия курс, излизане от войната, сближение със Съветска Русия, оттегляне на войските ни от Сърбия, стриктно спазване на Конституцията и образуване на "едно народно конституционно правителство, ползващо се с доверието на целия народ".

Документът има роля на катализатор на политическите процеси у нас - ХХV-то ОНС се свиква на сесия от 17 до 23 август. Пратеникът на правителството Стойчо Мошанов пристига в Цариград на 29 август и веднага се среща с английския представител Хюгесън за започване на преговори за примирие. Сондира се почвата за нов кабинет след оставката на премиера Иван Багрянов, която е факт на 2 септември.

На 27 август при регентите се изрежда за консултации част от националния ни политически елит - Христо Калфов, Александър Цанков. Кимон Георгиев, Никола Петков, д-р Нейчев, Петко Стайнов. Буров идва при свършване на съвещанието поради закъснение на варненския влак, препоръчвайки коалиционен кабинет с участието на комунистите и постъпки за примирие чрез посредничеството на съветски дипломатически представители.

На 28 август се решава за Цариград и Кайро да заминат освен Стойчо Мошанов, още няколко делегати, между които Муравиев, ген. Маринов и Атанас Буров. Впоследствие към Мошанов се присъединява само полк. Желязков. Първата среща на българските представители с англо-американските делегати се провежда на 1 септември. По-значителни като потенциален резултат за евентуално примирие са разговорите на 4 септември. Сондажите обаче се провалят както от обявената от Сталин война на България на 5 септември, така и от тежките предварителни условия за мир, внушени от англичаните - окупация от турски войски и териториални отстъпки на Гърция.

На 31 август Константин Муравиев се явява пред регентите с две проектолисти за кабинет - едната без комунистически представители, с Буров като външен министър, а другата - с комунисти и Петко Стайнов като министър на външните работи. Филов предоставя решението на проблема на кандидат-премиера, но изтъква, че предпочита Буров "като по-улегнал н по-положителен". Преговорите по попълване на правителството приключват на 2 септември. В него остават три ресора без титуляри в очакване на положително становище от ОФ, а впоследствие се извършва и една малко очаквана рокада. За шеф на военното министерство кандидатът за военен министър на регентите княз Кирил и ген. Михов - ген. Атанас Стефанов, готов да окаже съпротива на евентуална съветска военна агресия, чакана от 31 август, е заменен от ген Иван Маринов, симпатизант на Отечествения фронт.

Любопитно е да се знае, че още на 2 септември е проектиран ОФ-кабинетът на Кимон Георгиев с участието на Петко Стайнов и Дамян Велчев, които след седмица стават външен н военен министри.

В одобрения вариант "Муравиев" се планира външен министър да стане Атанас Буров като най-вещ. но последният отклонява офертата за след 15 дни. Въпреки това Константин Муравиев моли Буров "да държи връзка със съветската легация и въобще да се интересува най-много от въпросите, които засягат отношенията ни със Съветския съюз".

Правителството на Муравиев е и временно, и преходно, и служебно, но е формирано от достойни хора, врекли се да спасят страната от наближаващата катастрофа и да я върнат към рамките на парламентарно-партийния живот до 19 май 1934 г. Кабинетът съществува в конституционно-правен вакуум - назначено е от регенти, които не са избрани от Велико народно събрание, и не е одобрено от парламент, който не функционира.

Правителството на Муравиев представя и правно-политически прецеденти с уникален характер. То настоява и получава оставката на регента Богдан Филов на 7 септември, поискана от Буров още на 2 септември, а в състава му влизат за пръв път трима министри без портфейл (единият от които е Буров), независимо, че такива не са предвидени в чл. 161 на Търновската конституция. Правителството обаче има програма, прочетена на 4 септември, която се стреми да изпълнява, независимо от изключителните обстоятелства, при които съществува.

То започва възстановяване на демокрацията. Обявява политическа амнистия и затяга финансовата дисциплина. Спира изпълнението на смъртни присъди. Разпуска парламента на 4 септември Отменя антиеврейския Закон за защита на нацията от 24 декември 1940 г. Разформирова жандармерията и фашистките организации.

Обявява война на Германия на 6 септември, за която Буров пледира още на 4 септември и декларира желание за примирие с англо-американците.

Успоредно с това кабинетът не забравя стоящият от 30 август въпрос за независимостта на Македония с цел запазване на нашите интереси там и евентуално бъдещо съществуване на две български държави по модела Княжество България - Източна Румелия.

Правителството успешно противодейства на комунистическите опити за овладяване на властта, които започват на 2 септември и ескалират особено в столицата на 4-7 септември и в провинцията на 7-8 септември.

Напрежението в страната се засилва след 5 септември, когато Сталинова Русия обявява война на България, попаднала вече в сферата на съветските имперски интереси. Това е последният жесток удар срещу опитите на Муравиев да демократизира държавата и да я спаси от болшевишка диктатура. Съвсем не е случайно, че тъкмо на 5 септември "вождът" Георги Димитров изпраща от Москва последните си указания за въстанието, стоящо като цел в Окръжно № 4 на ЦК на БРП (к) от 26 август, които щабът на НОВА и Политбюро на ЦК на БРП (к) превръщат в оперативен план.

Въпреки че е била възможна ефикасна краткотрайна съпротива чрез войските на ген. Стефанов, за да се избягнат кръвопролитията и разрушенията, правителството нарежда с Постановление № 1 от 4 септември да не се оказва съпротива на Червената армия, както и да се предава при искане оръжието от българските военни части. Съветската армия нахлува у нас на 8 септември, а в 2 ч. през нощта на 9 септември ген. Иван Маринов, заедно с верни на кръга "Звено" офицери арестуват във военното министерство по-голяма част от правителството, осъществявайки третия пореден преврат за последните 21 години, който ще бъде наречен "народно въоръжено въстание".

Съставено е правителството на Кимон Георгиев, в което комунистите получават вътрешното и правосъдното министерство (Антон Югов и д-р Минчо Нейчев). Веднага е подменен съставът на регентския съвет, в които са вкарани Тодор Павлов, Цвятко Бобошевски и Венелин Ганев. Прочетена е програмна декларация, която до голяма степен е преписана от Муравиевата, а на 20 декември в Съдебната палата започва работа т.нар. "Народен съд".

Атанас Буров е арестуван от новата ОФ-власт още на 9 септември следобед във вилата на Командареви, недалеч от Бояна, където по това време живее. Същият ден е освободен и поставен под домашен арест.

С прочетената на 1 февруари 1945 г. присъда от старши члена на Първи голям състав на т.нар. "Народен съд" Стефан Манов за участието си в правителството на Муравиев като министър без портфейл получава "1 година строг тъмничен затвор с лишение от права по чл. 30 от НК за две години, откак присъдата да може да бъде турена в изпълнение".

Коментарът на този правен абсурд е напълно безсмислен, а новите поколения ще оценяват по достойнство усилията на Атанас Буров за демократизирането и спасяването на България от съветската окупация в драматичните и съдбоносни дни от август-септември 1944 г.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.06.2006
Борислав Гърдев. Подир българската мечта. Варна: LiterNet, 2006