МЕЛ ГИБСЪН НА 50 ГОДИНИ

Борислав Гърдев

web

На 3 януари една от най-големите звезди на световното кино Мел Гибсън става на 50 години.

Още един от идолите на милиони зрители навлиза в почетната възраст, като специално при него юбилеят е свързан и със свръхочакванията около последната му драма "Апокалипсис", чийто трейлър в момента е сред най-теглените в интернет.

Мел Колъмсил Джерард Гибсън е роден в градчето Пикскил, щат Ню Йорк, с още 10 деца в семейство на жп работник. Противно на твърденията, че е австралиец, в действителност е американски гражданин, чието семейство се изселва през 1968 г. на шестия континент. Това между другото спасява Мел от евентуално участие във виетнамската война и същевременно му дава летящ старт в австралийското кино и театър, след като получава необходимото му гражданство.

След гимназията той учи в университета в Сидни и играе от 1975 г. в Националния институт за драматични изкуства, редом с бъдещите звезди Джуди Дейвис и Джефри Ръш. Получава няколко сценични ангажимента и след кинодебюта си в "Горещо лято" (1977) е избран заедно с Пайпър Лори за главната роля в един нискобюджетен фантастичен екшън на Джордж Милър, комуто е съдено да се превърне в световен мегахит - "Лудият Макс" (1979) .

Мрачната визия на бъдещото развитие на човечеството, обхванато от параноя, насилие и нетърпимост, както и от така модната за края на десетилетието енергийно-екологична криза, идеално пасва на тревожно-напористото изпълнение на младия актьор, след което Гибсън се събужда суперзвезда. Филмът има още две продължения от 1981 и 1985 г., а в процес на реализация е и четвъртата серия.

От този момент досега Гибсън е на филмовия Олимп, доказвайки се като универсален и много талантлив актьор, винаги внимателно подбиращ ангажиментите си, като умел бизнесмен-шеф на фирма "Икон" и като великолепен постановчик, в чиято биография фигурират престижни заглавия като "Човекът без лице" (1993), "Смело сърце" (1995), "Страстите Христови" (2004) и дългоочакваният "Апокалипсис" (2006).

Мел Гибсън е с еднакво успешна съдба и в личния, и в екранния си живот. Успоредно с утвърждаването на звездния си статус, той се жени на 7 юни 1980 г. за медицинската сестра Робин, с която има седем деца и рядко хармоничен брак, а след спечеления за "Тим" (1979) приз за най-добър актьор, връчен му от Австралийския филмов институт, той за втори път е премиран със същата награда за удивителната си изява в прекрасната антивоенна драма "Галиполи" (1982) на другото голямо име в австралийската кинорежисура - Питър Уиър. Въпреки тежнението към сцената изключването му от университета съвпада с бума на австралийското кино, олицетворявано от Милър и Уиър, с когото Гибсън ще заснеме още една нестандартна драма за кървавите репресии в Индонезия през 1965 г. - "Годината на опасностите" (1983).

По-късно, връщайки се към тези години, Мел Гибсън ще отбележи с излишна скромност: "Аз просто се оказах в точното време на нужното място."

В Холивуд актьорът се появява през 1984 г., получавайки главни роли в толкова различните продукции "Реката" и "Бунтът на "Баунти". Признанието на американската публика и критика Гибсън спечелва със следващата си свръхпопулярна роля на яростно-напористото ченге Мартин Ригс, в поредицата на Ричард Донър "Смъртоносно оръжие" (1986, 1989, 1992, 1998).

Успоредно с комерсиални полицейски проекти, той доказва драматичния си талант в отличната екранизация на Шекспировия "Хамлет" от 1990 г., дело на Франко Дзефирели, в която блясва в главната роля, както и в необичайни комедийни изяви в "Еър Америка" (1990), "Птица върху жица" (1990) и "Какво искат жените?" (2000). Не отказва снимки в сълзливи мелодрами като "Вечно млад" (1992), в трилъри като "Откуп" (1996) и "Разплата" (1999), екшъни като "Теория на конспирацията" (1997), психоопуси като "Следите" (2002) и суперпродукции като "Патриотът" (2000) и "Бяхме войници" (2002).

Противно на статута му на мегазвезда с хонорар от 25 милиона долара той играе в експериментални новаторски филми като "Хотел за един милион долара" (2000) на Вим Вендерс и дори се мярка с демонично излъчване във финансирана от фирмата му драма "Папараци" (2004).

Едновременно с изграждането си като популярен и обичан култов актьор-красавец, сравняван с Хъмфри Богард и Жан Габен, Гибсън доказва, че владее тайните и на режисурата. Затова е в правото си да посочи след последвалите триумфи: "Винаги съм предполагал, че зная по-добре от другите как трябва да се прави кино." Когато тези думи са казани от създателя на "Смело сърце" (1995), получил 5 "Оскара", в който той пресъздава неподражаемо и образа на шотландския национален герой Уйлям Уолъс, и на "Страстите Христови" (2004), предизвикал зрителски възторг и оживени дебати, но и дал тласък в международната кариера на Христо Шопов, те не звучат като евтина самореклама или излишна грандоманщина. Те са произнесени от човек, познаващ отлично тайните на кинобизнеса (да не забравяме, че той е продуцент например и на спорната екранизация на "Ана Каренина" от 1995 г.), който не се уморява да търси нови хоризонти в развитието си и който в очакване на подобрената версия на "Лудия Макс" предстои да ни изненада с поредната си историческа сага от 16. век за войните на испанските конквистадори с мексиканските индианци, озаглавена предизвикателно и типично в негов стил "Апокалипсис".

Мел Гибсън навлиза в зрялата си творческа възраст. Опитен, съобразителен и универсално подготвен творец, той отдавна е спечелил нашите симпатии. Затова сме в правото си да очакваме от него нови вдъхновяващи филови празници.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.01.2006, № 1 (74)