Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Февруари  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Amazon Books
:. Amazon uk Books
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Cooking, Food & Wine
:. Littérature sentimentale
:. Society, Politics & Philosophy
:. Shoes - Boots - Bags - Handbags
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КОИ СА СПАСИТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ

Борислав Гърдев

web

За спасяването на нашите евреи и досега се носят легенди, а истината остава скрита повече от шест десетилетия.

Знае се, че на 22.ІІ.1943 г. е подписана спогодбата между комисаря по еврейските въпроси Белев и германския пълномощник Данекер - хауптщурмфюрер от SS. Тя предвижда изселване на 20 000 евреи от новите земи (Македония и Беломорието). Тъй като там няма повече от 11 500 евреи, които не се считат за български граждани, до подписването на мирния договор, признаващ официално териториалното ни разширение, германците искат цифрата да се попълни с 8 500 евреи от вътрешността на страната.

За готвения план научава дупнишкият народен представител Димитър Икономов, който веднага се свързва с подпредседателя на ХХV ОНС Димитър Пешев с молба да съдейства за спирането на беззаконието. На 9.ІІІ. Пешев и депутатът от Кюстендил Петър Михалев се срещат с вътрешния министър Петър Габровски и настояват за отмяна на депортацията. Натискът успява и изселването временно се отлага.

Димитър Пешев желае да се затвърди постигнатия успех. На 17.ІІІ. 43-ма депутати (сред които 38 от мнозинството, 2 от дясната прогерманска опозиция и независимият демократ от Г. Оряховица Филип Махмудиев) изпращат до премиера Богдан Филов писмен протест срещу антиеврейската политика на правителството. Филов е бесен и предизвиква на 24.ІІІ.1943 г. две гласувания в парламента - вот на доверие на кабинета му и бламирането на Пешев като подпредседател на камарата. В това време 11 400 евреи от Македония и Беломорска Тракия са изпратени в лагерите на смъртта в Полша. Така акцията на 43-та се оказва само жест на добра воля.

За останалите 8 500 евреи, от старите предели на страната, различни фактори претендират, че са техни спасители.

Комунистите дълги години си приписват заслугата и дори финансират заснемането на скъпия фалшификат “Ешелоните" от 1986 г. (режисьор Борислав Пунчев, по сценарий на небезизвестния Хаим Оливер), според който причината влаковете да не потеглят за Освиенцим е... единствено Тодор Живков.

Днес набедени монархисти изтъкват “огромните заслуги" на цар Борис ІІІ, забравяйки, че не някой друг, а именно Богдан Филов в дневника си, в разгара на гоненията и зловещото изселване на евреите от новите земи, изтъква, че царят бил много доволен от взетите мерки, че не бил против негови чиновници да се настаняват в конфискувани еврейски апартаменти, закачайки ги иронично като “покровители на евреите".

Не бива да се пренебрегват и протестните писма и декларации, изпращани от тогавашната ни прогресивна общественост до правителството и Бюрото на парламента, въпреки че и тогава, както и сега, ефектът от подобни акции (вкл. манифестацията на 24.V.1943 г.) е бил минимален.

Не се забравя и ролята на ръководителите на църквата. Но на пловдивския митрополит Кирил, а не толкова на софийския му началник Стефан, известен плейбой, интригант и таен любовник на царица Йоанна.

Освен посочените фактори обаче, се забравя задкулисната игра по спиране на депортацията, в която главни действащи лица са германският пълномощен министър Бекерле и видният политик и банкер, англофил Атанас Буров.

Как се стига до констатацията на външното министерство на Райха от 31.VІІІ.1943 г. (три дни след смъртта на монарха), че “всяка постъпка от германска страна, даже и при най-голям натиск, ще бъде отхвърлена от страна на българското правителство?" За този извод, колкото и невероятно да звучи, заслуга имат Буров и нацисткият представител у нас Бекерле.Двамата предвидливо се съобразяват с новите световни условия след катастрофалния германски крах от 2.ІІ.1943 г. при Сталинград, искайки не само оцеляване, но и натрупване на дивиденти, залагайки на еврейската карта.

Те обаче се нуждаят от координатор. Намират го в лицето на съветския пълномощен министър в София Лавришчев. Той установява контакт с Буров, който демонстративно посещава посолството на 1.V.1943 г., за да празнува със съветските дипломати Деня на труда. На срещата Лавришчев директно заявява на нашия политик, че е крайно време да се действа ефективно по еврейския въпрос. Буров се оправдава с провалената инициатива на Пешев и нерешителността на царя. Тогава Лавришчев му подсказва верния ход за свързване с Бекерле, чрез когото да бъде убедено немското правителство в ненужността на планираната акция, тъй като тя би предизвикала в България брожения, протести и дори началото на гражданска война. Блъфът на Бекерле успява първо пред Рибентроп, а след това и пред Хитлер.

Така става възможна резолюцията от 31.VІІІ.1943 г., последвала постановление № 70 на българското правителство от 21.V. същата година, за разселването на лица от еврейски произход във вътрешността на страната.

Интересна и показателна е по-нататъшната съдба на германския емисар и на българския му партньор.

Бекерле не бърза да напусне София, независимо че Муравиевото правителство обявява война на Германия на 8.ІХ.1944 г. Едва след идването на власт на ОФ-кабинета на Кимон Георгиев той, в закрита арестантска кола, се качва на влак за турската граница, като при Малево е задържан в опит да я премине. Залавянето му от българските власти и предаването му на съветските агенти от специалните служби изобщо не го притеснява. Бекерле избягва ужасите на ГУЛАГ и през 1954 г. се завръща в родината си в кондиция и видимо напълнял. Евреите не само са го обогатили, но и са спасили живота му. Той доживява до 90-годишна възраст, без никога да афишира ролята си в съдбоносните български събития от пролетта и лятото на 1943 г.

За участие в правителството на Муравиев Буров е осъден от Народния съд на 1.ІІ.1945 год. на 1 година строг тъмничен затвор и лишаване от граждански права за 2 години, а след като подпомага парично опозицията на изборите за VІ ВНС (27.Х.1946 г.) е въдворен със съпругата си в Дряново (14.V.1948 г.). На 29.ІV.1951 г. срещу него е издадена заповед за неотклонение, а по дело 341/51 на 14.ХІ.1952 г. е осъден на 20 години строг тъмничен затвор по обвинение в подготовка на държавен преврат и терористични действия, насочени против социалистическа България. На 15.V.1954 г. Атанас Буров умира в Пазарджишкия затвор, без да съумее да осребри усилията си за спасяването на родните евреи.

 


При писането на текста за евреите ползвах сведения за дейността на Буров и Бекерле от личен архив на мой познат, който той не желае да бъде разгласяван (бел. авт.).

 

 

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.11.2004, № 11 (60)
















Партньори