МЕЖДУ ЕТАЖИТЕ

web | Лабиринт

На Радой Ралин

Спря асансьорът между етажите,
както адамова ябълка сред гръкляна,
когато хлъцнеш от стрес.

Сякаш мракът между галактиките
бръкна право в окото ми, абсолютен,
едновременно гъст и кух.

Ако спускането в преизподнята
имаше само една подобна спирка,
то адът би бил спасение.

Мигове вечност стоях увиснала
между етажите на надеждата
като заседнал вик.

В това междувремие,
        междумислие,
        междучувствие,
прогледах в слепия мрак.

И зърнах възвишеното ни поприще,
запряло между етажите на живота,
тъй както ведро в геран.

Искахме, брате, да гребнем от кладенеца
и за хората да извадим сърцето си,
преливащо жива вода.

1986