УВОД

Димитър Цацов

web | Principium individuations

Общата характеристика предимно на ранното творчество на Атанас Далчев не само като поет, но и като мислител, е неговата интенционалност, предметна насоченост, сетивно, плътно усещане за обеми, овеществена субектност. В по-голямата си част литературно-критическите анализи на Далчевата поезия я характеризират по този начин. Релевантни към изследователския ракурс на настоящата разработка са литературно-критическите анализи на Б. Дакова, Е. Димитрова, Д. Добрев, И. Илиева, Р. Йовева, М. Цанева, М. Дачев, Д. Камбуров, М. Костова-Панайотова, П. Ватова, Д. Колева, З. Чолаков, С. Каролев, М. Горчева, В. Видински и др. От особено значение за оформяне на цялостния контекст, в който ситуирам Далчевата мисловност, са студиите на Д. Аврамов (1997; 2000).

Мисловно-поетичният свят на Далчев е многомерен, тук има релефи, затаени смисли, които чакат да бъдат манифестирани. Може би статията му "Размишления върху българската лирика след войната" от 1933 г. е своеобразна защита на неговата собствена поетическа ориентация и практика. Изводът, който прави, е: "...Очевидно необходимо бе нашата поезия - угаснала, обезплодена - да се върне отново към живота и действителността, откъдето да почерпи нови живителни сокове. В своето падане тя сигурно ще развие сили за нов подем" (Далчев 2002). Тук според мен е зададена общата координата, в която трябва да се положат идеите на Атанас Далчев - животът, действителността. Предметността е само част, аспект от тази битийна определеност, в която е включен и човекът с неговата палитра от интенционални актове.

Определен така, в основните си измерения, исторически Далчевото светоусещане е резониращо на философските традиции на т.нар. презентационизъм и на типологично сходни явления в изкуството. Тази връзка е изказана от Д. Аврамов. Характеризирайки общата философска основа на т.нар. Нова предметност, той изтъква: "Погледът, а с него и разсъдъкът възприемат веществения свят трезво и непринудено, без илюзии и без демонстративно изявени преобразуващите вътрешни сили на субекта. Поради това, преведен на езика на гносеологията, този възглед е сроден с възгледа на "наивния човек", отстояван от някои модерни позитивистични школи. Философски наивният, неизкушеният, безхитростният човек на всекидневието (подч.мое, Д.Ц.) е твърде убеден, той знае, че обграждащият го веществен свят съществува обективно, независимо от него, и то такъв, какъвто той го възприема - тук и сега" (Аврамов 1997: 258). Това е и централната постановка на т.нар. презентационизъм. Терминът презентационизъм е изпълнен с конкретна концептуалност в българската философска традиция. С него се фиксират определени онтологико-епистемологични идеи, които много ярко се проявяват в края на ХІХ и началото на ХХ век в западната, англо-американска и руска философски традиции и които намират своето специфично продължение и в България. През този период се осъществява т.нар. онтологичен обрат, т.е. възраждане на метафизиката, на онтологията. Н. Хартман е категоричен, че онтологията не само се възражда, но е и в основата на всички философски дисциплини (Гартман 2003). През втората половина на ХІХ век интересите на повечето философи са концентрирани върху епистемологичните въпроси - що е истина, условията на нейната възможност и т.н., а темите, свързани с битието, живота, свободата и т.н., остават встрани. Нещата се променят в края на ХІХ век, като в различни философски традиции се търсят допирни точки със съществуващото и така се формира обща онтологизираща насока във философското развитие. Този път се очертава след или едновременно с възникването на т.нар. антипсихологизъм. Всички антипсихологически системи имплицират, а някои и експлицитно заявяват, своя онтологичен характер. Като пример само ще посоча основните философски направления от края на ХІХ и началото на ХХ век - двете трансцендентални школи (Коен, Винделбанд-Рикерт), иманентната философия (Шупе), ремкеанството - основнонаучната философия (Ремке-Михалчев), феноменологията (Хусерл), теорията за предметността на Майнонг, метафизиката на М. Шелер, фундаменталната онтология на Хайдегер, интуитивизма на Лоски, онтологията на С. Франк, онтологическите акценти в кантианството (Н. Хартман), онтологизма като цялостна философска стратегия (Н. Хартман), Виенския кръжок (Нойрат, Карнап) и др. Като модификация на тази тенденция е и т.нар. философия на живота. В тези твърде разнородни философски търсения общото е насочеността към съществуващото, битието, живота. Много от аспектите на онтологическия обрат и по-специално отношението антипсихологизъм - онтологизация, онтологизация - презентационизъм, са изследвани в една или друга степен. Според Н. Лоски идеята за непосредственото "имане" на действителните предмети се разработва от славянофилите - И. Киреевски, А. Хомяков; В. Соловьов изгражда цялостна система върху тази основа; през 1926 г. в Москва се издава сборникът "Пътят на реализма", в който се защитава интуитивисткият реализъм; по това време в англо-американската литература се разработва т.нар. неореализъм от S. Alexander, J. Laird, R. Кremer; в американската философия основни представители на това направление са авторите на сборника "Новият реализъм" (1912) Е. Holt, W. Marwin, W. Montague, R. Perry, W. Pitkin, Е. Spaulding; във Франция по същия път се "движи" А. Бергсон; в Германия са В. Шупе, Й. Ремке, М. Шелер, Е. Хусерл и др., а П. Линке трансформира феноменологията във феноменология на предметността и я нарича онтология; специфичен презентационизъм развива Е. Бартел; инитуитивистките (презентационистки) идеи, идващи от Аристотел, се разработват и от съвременните по това време неосхоластици (Лосский 1999: 139-140).

Емблематичен феномен е, че в началото на ХХ век в изкуството се появяват явления, които също така са подчинени на онтологизъм, на търсене на действителното, реалното, предметното. Казано най-общо, в изкуството вече се търси не формата, а съдържанието. Конкретна модификация на тази тенденция са акмеизмът в Русия и Новата предметност в Германия.

Онтологизмът във философията и изкуството има своето проявление и в културното пространство на България. В началото на ХХ век и особено след 20-те години започва особено динамичен духовен живот. Много от романтичните илюзии са пометени. Войните от началото на века налагат трезв реализъм, принизеност, насочване на вниманието към по-първичните нива на съществуване. Това е периодът и на най-високата степен на популярност на основнонаучната философия (ремкеанството). По този начин т.нар. презентационизъм получава много силно развитие. Естествено е, че в основата му е лекционната, обществената, издателската дейност на Д. Михалчев и неговите последователи. А в българското изкуство "предметността" намира своите многобройни прояви (Аврамов 2000). В този контекст се ражда интенционалната мисловност на Атанас Далчев.

Целта на изследването е да се ситуират както поезията на Далчев, така и неговите идеи, изказани като фрагменти или кратки статии, в контекста на по-горе очертаните тенденции във философията и изкуството. Най-често философското в поезията на Далчев се съотнася с основнонаучната философия или т.нар. ремкеанство, което се "внася" в България от Д. Михалчев. Неговите лекции А. Далчев слуша като студент по философия. Подобен подход има своите основания, защото основнонаучната философия на Й. Ремке задава радикална онтологична перспектива и е елемент от т.нар. онтологичен обрат. Но основната теза, която се прави опит тук да се защити, е, че поетичният и идеен свят на А. Далчев трябва да се съотнася и с интуитивизма на Н. Лоски, чиято философска систематика също така засилва релефа на метафизичност в началото на ХХ век. И двете системи - на Ремке и на Лоски, са съществени явления в т.нар. презентационизъм. Дори нещо повече, може да се говори за специфична източно-европейска школа в това отношение (Цацов 2003). Съществуват обаче и съществени разлики между ремкеанството и интуитивизма и именно с тях е свързана адекватността на интерпретациите на философските измерения на поетичния и идеен свят на Далчев. Този ъгъл на разглеждане определя и характера на разработката, която не е литературно-критическа. Естествено е, че съществуват елементи от този похват, но без маниерното търсене на ефектни езикови форми с минимално съдържание. Основното в случая е, че текстовете на Далчев се разглеждат като философски, като съдържащи смисли, които резонират с редица онтологико-епистемологични идеи от началото на ХХ век, и моята цел е някаква част от тях да бъдат извадени наяве, да бъдат осветени в определена степен. Това не означава, че философското в поезията и изобщо в мисловността на Далчев се изчерпва с очертаното по-горе направление, защото в нея са стаени още много пластове, идеи, чийто генезис трябва да търсим в идейния свят на Бергсон, Унамуно, Хайдегер, Сартр и др.

© Димитър Цацов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2021
Димитър Цацов. Principium individuations (Атанас Далчев - поетичният вариант на презентационизма). Второ попр. изд. Варна: LiterNet, 2021

Други публикации:
Димитър Цацов. Principium individuations (Атанас Далчев - поетичният вариант на презентационизма). София: Проектория, 2014.