ІІ. МЕЖДУ ОСНОВНОНАУЧНАТА ФИЛОСОФИЯ И ИНТУИТИВИЗМА

Димитър Цацов

web | Principium individuations

2. Трамваят като катадневна дума

Като съществен маркер за презентационистката ориентация на Далчев е неговото отношение към т.нар. наивен възглед за света, всекидневното, предрефлексивното. От краткото изложение на историята и основните тези на т.нар. онтологичен обрат във философията е видно, че презентационизмът е тясно свързан със защитата на съществените концептуалности, заложени в т.нар. "наивнен възглед за света". Защитата на наивния възглед за света е осъществявана по различен теоретичен начин, но тя е характерна за всички изброени по-горе философски направления, участващи в т.нар. онтологичен обрат. Ето едно типично изказване на Н. Лоски: "Теорията на познанието, разработвана от мен, по същество е сходна с наивния реализъм на децата и примитивните народи. Съгласно тази теория, когато аз насочвам актовете на съзнаването, вниманието и различаването на предметите от външния свят, в моето съзнание влиза самият този предмет; аз непосредствено съзерцавам него; аз съм наблюдаващият, а той е наблюдаваното от мен" (Лосский 1998: 352). Цялата линия "Шупе-Ремке-Михалчев" е силно ангажирана с разкриването на положителния философски смисъл на т.нар. наивен възглед за света. Михалчев има специална статия във "Философски преглед" в защита на наивния възглед върху света (Михалчев 1942). Когато Рикерт заявява, че основен проблем на теорията на познанието е проблемът за трансцендентността, с това той фактически посочва философското в наивния възглед за света (Риккерт 1998: 28). Защитата на Николай Хартман на т.нар. естествена установка има същият смисъл (Гартман 1997: 482). Тук могат да се изредят представителите на феноменологията - Хусерл, Майнонг, Шелер и т.н.

Ако в поезията на Далчев може да се намерят различни акценти, настроения, които да са характерни за един или друг период в неговото творчество, то в концептуално отношение трябва да се приеме съществуването на "твърда теория" относно спецификата на поетичното и това е онова, което се крие в смисъла на думата "катадневно". И затова като мото на отношението на Далчев към всекидневното подхожда констатацията му за "трамвая като катадневна дума" (Далчев 1927). Изобщо в цялостния образ на Далчев липсва ерудитското в смисъл на натруфено-изкуственото, проявяващо се в безсъдържателно словесно "производство", но съпътствано с минимално оригинални мисли; липсва снобското демонстриране на празни и външни знания; липсва демонстрация на "модерни" знания и презрение към обикновеното. В тази връзка трябва да се обърне внимание на един психологически детайл от образа на Далчев. На него се спира Д. Аврамов:

Към това бих прибавил: с влечението си към простото, естественото трябва да си обясним и други негови предпочитания, някои от които се бяха превърнали в мотиви на Далчевата поезия. Знаеше се, че обича не центъра на града, а крайните квартали. Казваше, че когато живее там, твори най-интензивно. "Прихлупените вехти хижи/ из крайнините на града..." - тъй започваше едно стихотворение на 19-годишния поет - едно от най-забележителните в нашата лирика. На 61 г. написа не по-малко знаменитото "Задните дворове", чиято първа строфа бе своеобразен синтез, бих казал, образен код на едва ли не цялата му естетика:

Строгите фасади не обичам,
Те са лицемерни и сурови;
Но затуй как силно ме привлича
Чудото на задните дворове!...

Сега трябва да допълним: пред големия шумен град предпочиташе тихата, невзрачна провинция: "Големият град със своята суетня и залисия просто ти поглъща живота", споделя в едно писмо до приятеля си Атанас Смирнов (31.ХІІ.1949). И пак до него: "Не знам, може би ще ти се стори това парадокс, но аз мисля, че истински се твори и обича само в провинцията. Тук (в София) се търгашествува и се литературства само" (25.V.1947)" (Аврамов 2000: 63).

Самото творчество на Далчев е свързано, условно казано, с онова, което може да се нарече пред-първото-съждение, с предрефлексивното: "Когато възникват за първи път в един самобитен ум, мислите и образите са винаги прости. Те се усложняват и замъгляват по-късно у подражателите" (Далчев 1998: 127). Точно по тази причина Далчев подчертава ролята на действителността за поетичното творчество. Именно в предрефлексивното се улавя онова, което е действителното, това е мястото на най-плътна реалност, оттук възникват всякакви вторични построения, за които е характерно, че колкото повече се отдалечават от даденото или иманото, толкова по-нереални стават. В това отношение той е категоричен: "...изкуството трябва да изхожда от действителността..., действителността ни помага да станем самобитни..." (Далчев 1998: 157); "Обичам изкуството, което завоюва действителността, а не бяга от нея, което претопява нещата и явленията и извлича от тях като от руда стройния свят на образите." (Далчев 1998: 128); "Трябва да се придържаме о конкретните неща. Те ни предпазват от общите фрази и големите, но празни думи." (Далчев 1998: 128); "Малокултурният е склонен към разни теории и теоретизирания. Истинският учен цени повече от всичко фактите." (Далчев 1998: 233); "Истинността или неистинността на едно съждение зависи в края на краищата не от личността на оня, който го е казал, а от това, дали то отговаря, или не на действителността." (Далчев 1998: 244).

Далчевата интенция към наивния възглед за света се проявява не само в неговите рефлексии, но и в поетичното му творчество. Емблематични в това отношение са стихотворенията "Нищий духом" (1925) и "Пролет" (1928). Тук е изграден образът на природния, неукия човек, който е потопен в живота, в истинската действителност, а не в света на рефлексиращия човек, който си остава затворен в "праха на библиотеките":

Не би сивеела тъй леко
тогава моята коса
от мъката и старостта
и от праха на библиотеките

("Нищий духом", 1925)

Като резултат от това търсене на Далчев на делничното са и синтезите на високото и ниското, сакралното и профанното. В "Работник" такава фигура е "сребърната пара от супата му": "Над главата му сияе/ запалената лампа като нимба." Именно тази прикованост към делничното, обичайното до голяма степен битово мотивира Далчев да каже: "О, вечност, чужда си ми ти!" ("Среща на гарата", 1962).

© Димитър Цацов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2021
Димитър Цацов. Principium individuations (Атанас Далчев - поетичният вариант на презентационизма). Второ попр. изд. Варна: LiterNet, 2021

Други публикации:
Димитър Цацов. Principium individuations (Атанас Далчев - поетичният вариант на презентационизма). София: Проектория, 2014.