ИСПАНСКА МУХА

Стефан Попов

web

Адил Ходжа бързаше, влачейки обутите си на бос крак калеври по главната улица на делиорманската гара Шейтанджик. Въпреки необичайно горещият пролетен ден седемдесетгодишният старец бе облечен с антерия и селски панталон от шаек, непран и негладен от години. Но не дрехите, а дългата бяла брада и увисналите татарски мустаци първо привличаха погледа към този ходжа и сюнетчия. Адил Ходжа имаше още един занаят - таен - да прави муски на ялови булки, муска за здраве, за уроки и за разваляне на магия.

При него в служебната соба, долепена до джамията, от една година често ходеше тридесетгодишна бездетна кадъна. Тя работеше в кравефермата на ТКЗС-то и имаше изкусни от доенето ръце и бяла кожа, неопърлена от слънцето. Той на няколко пъти й писа на къс хартия молитви на арабски, които тя носеше в кожена кесийка, окачена на врата й, между едрите й гърди, копнеещи за мъжка рожба. С времето тя взе да сяда на коленете му и да се смее тихо, но щастливо в шепите си, когато той целуваше гърдите й и я милваше между краката по обезкосмената според местния обичай татлъ яръ - блага рана. И тя, и той силно искаха да се съединят в любовна прегръдка. Адил Ходжа се опита на няколко пъти да проникне със своя ярак в нейната татлъ яръ, но въпреки опитните й ръце, които редовно го докарваха до върховно блаженство, той не можеше да получи нужната твърдина, за да влезе в нея.

Адил Ходжа спря пред аптеката и внимателно се огледа. Вътре аптекарят вече обядваше на крак със салам, кашкавал и бутилка бира, и мислеше за рейса към големия град. Аптекарят, 45-годишен човек, бе отскоро в селото и според хорските приказки бе шумналия, или от Варна, а трети със сигурност добавяха, че е от рода на прочутия партиец Желю Кънев - службогонец и келепирджия при спечелване избори преди войната с помощта на турски, татарски и цигански гласове. Адил Ходжа влезе предпазливо, поздрави по български, седна и тежко въздъхна. Явно, голям дерт и кахър имаше на сърцето си.

- Сам ли сте, г-н Кънев?

- Сам съм, Ходжа ефенди.

- Аллах керим, г-н аптекар. Имам една голяма молба към Вас. Аз познавам баща Ви и рода Ви, и се надявам между нас да си остане.

- Бъди рахат, Ходжа ефенди.

И старият ходжа разправи за кротката ялова кадъна, как муска не помага, и завърши.

- Илач, лекарство ми дайте, г-н аптекар.

- А бе, Ходжа, не е ли късно? Тъй като те гледам не си за кадъна вече.

- Късну-мръсну - илач ми намери, ама да е сигурен. Печено агне ще ти донеса.

- Оладжак ески дост, илач вар, има такова лекарство, хапове йохимбин, но не е сигурно.

- А-а, друго знам аз, г-н Кънев, и е сигурно - испанска муха - и моля да ми намерите.

- Ходжа, това от 20 години вече го няма по аптеките. Чувам, че има при ветеринарния доктор за подлудяване жребците кога нямат ищах да качат кобилата. Иди там и попитай.

- А, сакън г-н Кънев, там са все едни млади пичлемета, майтапчии, ще стана за резил на околията. Аман, де от де, намери и ми дай.

Аптекарят си спомни, че неотдавна бе видят испански мухи по храстите край железопътната линия. Може би все още бръмбарите бяха там.

- Оладжак, Ходжа ефенди, ела след 3-4 дена, надявам се да намеря, ама не забравяй агнето.

- Лаф олмаз и хазър, сигурно е, г-н аптекар, само илачът да доди, че голям мерак и кахър ми е легнал на сърцето на стари години.

- Довиждане.

- Довиждане.

След три дена дойде старият ходжа, изпотен, бършеше чело и врат, и двата дълги мустака, пожълтели от цигарения дим, бяха виснали като две въпросителни.

- Селям алейкум.

- Селям, Адил Ходжа, работата хазър, готова.

От дежурната стая аптекарят извади книжно пакетче за прахове, в което бяха увити две испански мухи, сухи и зелени.

- А, не бу, ами това е бръмбар - погледна и каза с недоверие ходжата.

- Това е испанска муха, Ходжа, ама е силен илач и трябва да се пие по половин муха.

- Как ще стане тая работа? - със съмнение в гласа каза старият ходжа.

- Няма страшно Ходжа, бана бак, аз затуй съм тука, сега ще ти направя четири праха, ама се пие само по един седмично.

Аптекарят взе хавана, сложи в него двете мухи, прибави една чаена лъжичка захар, стри, разбърка и раздели на четири капсули. Старият ходжа гледаше хавана и чукалото и пред очите му то се превръщаше в неговия станал отново твърд ярак и голата, леко бодяща, татлъ яръ, блага рана, на кротката кадъна.

Аптекарят сложи праховете в неподпечатана книжна кесийка и Адил Ходжа ги прибра с трепереща ръка в широкия си пояс при пари, тютюн, прахан, кремък и стоманен чакмак и тръгна към близкото село, а пред очите му все още се мяркаше аптекарското чукало как ритмично влиза и излиза от хавана.

Кадъната дойде, както се бяха разбрали в одаята на ходжата, прилепена до джамията. Той залости вратата и изпи един прах. Имаше още три часа, докато дойдат познати и аркадаши, с бели бради и броеници в ръце за следобедно кафе и обичайните приказки за суетния свят и лошите модерни времена. Тя захвърли на пода басмените шалвари и блуза и двамата легнаха, както много пъти досега, голи на миндера. Скоро, докато милваше все още стегнатите й гърди, Адил Ходжа усети как неговият ярак се втвърдява, така както отдавна не бе го чувствал, в опитните й от доенето ръце. Тя седна на ръба на миндера, излегна се назад и опря рамене във варосаната стена. Адил Ходжа коленичи пред нея, а тя вдигна нагоре и встрани краката си. Той я хвана с една ръка зад таза, а с другата помогна на подмладеният си с двадесет години ярак да проникне в нея там, където досега често бяха влизали по един, или по два, всичките пръсти на ръцете му.

Дали от испанската муха, или защото така много я желаеше вече цяла година, Адил Ходжа свърши много бързо, едва успял да влезе докрай в силно подмокрената й татлъ яръ. От вълнение той не успя да се концентрира във върховния момент, но въпреки това изпита удоволствие, че семето му се изля най-после в нея, а не в ръцете й, както до сега. С блажена усмивка той намери кесията с тютюна и си сви цигара.

След половин час тя си отиде, като му заръча да остане и преспи в одаята, и да я чака по тъмно. Тя каза, че ще спи при сестра си. Пък и мъжът й не я търсеше. Той се бе отчаял от безплодието им, удари я на пиене вино и ядене свински салам заедно с двама-трима българи и едно младо и хубаво турче от казълбашите - художник на агиттабла и плакати текезесарски. Когато тя пристигна, той пак изпи един прах и се съблякоха. Долу, на мазания под, имаше хасър и килим над него. Краката му вече не го държаха и Адил Ходжа легна по гръб на килима, а тя до него нежно му загали с една ръка брадата, а другата пъхна между краката му. Свят му се зави, когато тя го прекрачи бавно и сложи вътре в себе си отново втвърдения му ярак. През ума му мина заръката на аптекаря - само един прах седмично, но вече бе късно. Този път блаженството не дойде така бързо. Адил Ходжа лежеше по гръб затворил очи, вдигнал брада към потона и разперил ръце на килима с дланите нагоре като за молитва. Той се бе оставил изцяло на нея, стиснат между бедрата й. Тазът й се въртеше ритмично, едновременно повдигайки се и слизайки надолу и големите й гърди го милваха по неговите слаби, обрасли с посребрени косми, ребра. Той се бе отпуснал по гръб и си представяше, че така правоверните се забавляват с хуриите в райските градини. Липсваше само музика и той сам си затананика една страстна дервишка мелодия и видя себе си отстрани, като че ли излязъл от тялото си. Видя твърдия си ярак как влиза целият в нея, усети как меките й, бели бедра го натискат по слабините, за да изтласкат навън насъбралото се между краката му семе.

- Аллах е велик - прошепнаха устните му, когато безтегловното му тяло се вдигна в небесата и една гореща вълна излезе от него към нея, разнасяйки сладки тръпки до всяка жила на тялото му.

Тя стана от него и легна доволна на миндера. Адил Ходжа се съвзе, започна да усеща тялото си и почувства, че нещо изтича от него, с болки силни в кръста. Едва отиде до малкото прашно прозорче с разтреперани крака, и се видя в кръв, тя изтичаше от него, лепкава и черна на лунната светлина. Той се уплаши, болките се усилваха и той усети причерняване пред очите и главозамайване. Тя лежеше с лице към стената, лунен лъч, влязъл през прозорчето, осветяваше само големият й, закръглен и бял задник. Той легна възнак със сетни сили до нея и преди да изгуби съзнание, успя само да прокара пръст по средата на задника й. Някъде виеше куче.

След време тя се разбуди от дрямката, помилва го и прошепна нежни думи. Той не отговори и тя с ужас разбра, че тялото му изстива. На изток се зазоряваше. Тя бързо навлече блузата и шалварите, отвори тихо старата посивяла вратичка и се запъти към сестра си, стискайки кожената кесийка на врата си с молитва за деца на арабски.

На сутринта един друг млад ходжа, дошъл за редовния урок по арабски, намери своя стар учител в необичайно положение, но дискретно го изчисти, облече и закопча. Надойдоха старци и роднини и всички казаха:

- Такава била волята на Аллаха, нашият стар, любим и незабравим ходжа да умре до дувара на джамията.

Погребаха Адил Ходжа набързо, завит само с един чаршаф - гол - така както и бе дошъл на този свят.

Наесен, когато взеха да варят ракия, мъжът на бялата и кротка кадъна не седеше вече през нощта при казана с българи и казълбаши да опитват новата ракия. Той пушеше пред телевизора и щастливо поглеждаше наедрелия корем на жена си.

КРАЙ

© Стефан Попов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.12.2016, № 12 (205)

Разказът е публикуван в средата на 90-те години във в. "Шуменска заря".