Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТАПЕТИ

Галина Павлова

web

Снощи сънувах Марта. Бяхме в една от онези хем странни, хем грозни, хем популярни картини-принтове от стената на съседа. Розово-оранжево-черен залез. Добре, че нямаше палми. В съня обаче беше хубаво. Стоим си с Марта на брега на морето, а залезът докосва върха на лявата й гуменка. Леко скъсаният. Гуменките с анимационните герои. Беше с онази рокля, която не харесвах заради цветовете. Но пък с нея изглеждаше непоносимо секси. И тъкмо се усмихва, опитва се да ми каже нещо...

Събуждам се. В четири. Навън вече е ден. Лятото в северната страна. Вече наистина ми писна. Пак сънувах нещо, свързано с България. Ах, да. Марта и тапета на съседа от втория етаж. Съвсем не го реших неочаквано, веднага или пък смело. Минаха пет седмици и три дни, докато реша, че се прибирам за две седмици. Еднопосочен билет. Дали сънят беше причината, че останах? Или пък еднопосочният билет? Не знам. Със сигурност тапетите не ми липсваха.

Марта, явно, още работи в онзи провинциален музей. В началото й се възхищавах и мечтаехме заедно. После ме отегчи, нищо необичайно. Накрая заминах. Музеят си остана на границата между горещите ни като калифорнийско слънце мечти и ярко калайдисаните тави от ромската махала в съседство. Хич не ми се ходеше дотам. Напоследък пиех много, изпитвах постоянно умора и винаги пропусках отбивките по българските магистрали.

Срещнах се с Марта в онзи слънчев следобед, който сякаш мрази вдън светлата си душа залези и всякакви опити за разхлаждане. Тя е много хубава. Седи близо до мушкатото на перваза, докосва почти свенливо едно почти изсъхнало листо. Спряла е цигарите. Бръчките в края на клепачите чертаят пътя на калифорнийското слънце до пазарджишкия перваз.

Заключихме вратата на музея и се отказахме от мечтите си. Имаме дъщеря и цветарски магазин под калифорнийското слънце. Малко преди да умрем, отворихме наш музей. Точно преди да умрем, забравихме какво имаше в него.

На следващия ден след погребението, казват, било слънчево. И увехнали мушкатата по всички музейни первази. От Калифорния до Пазарджик.

 

 

© Галина Павлова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.05.2017, № 5 (210)
















Партньори