Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Amazon Books
:. Amazon uk Books
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Cooking, Food & Wine
:. Littérature sentimentale
:. Society, Politics & Philosophy
:. Shoes - Boots - Bags - Handbags
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА, А НЕ ЗА МЕТАФИЗИЧЕСКАТА ИСТИНА

Кирил Попов

web

Пламен Дойнов. Балът на тиранитеДа се честват в един и същи ден християнски светец и кръстен на него отишъл си от земния свят творец, е нова традиция не само у нас. Съчетавайки сакрализирания и паметен образ, се усещаме облъхнати от вечност. Тази традиция е безпрецедентна и няма нищо общо с безцеремонното прекръщаване на християнски празник с трудово занимание; Гергьовден беше наречен ден на овчаря... От предаването "Денят започва с култура" предизвестиха, че на Никулден ще се честват 80 години от рождението на поета Николай Кънчев (1936-2007). На паметното събитие ще се състои литературен празник. Оставихме залисията си по традиционния шаран с орехи и успяхме да стигнем до зала "Средец", за да заемем последните останали свободни места и да се вслушаме във водещия събитието актьор Милен Миланов, а след това и в словото на първия носител на наградата "Николай Кънчев" - Ани Илков. Пред нас в президиума са тазгодишните, номинирани за наградата поети: Боряна Кацарска, Палми Ранчев, Пламен Дойнов и Силвия Чолева. Георги Господинов отсъстваше, зает е вероятно с получаването на поредната си международна награда. Номинираните четоха свои стихове, в края съпругата на Николай Кънчев връчи тържествено на ПЛАМЕН ДОЙНОВ паричната награда и бронзовата пластика, изработена от известния повече на Запад, отколкото у нас скулптор Добромир-Иван.

Оживлението в галерията, населена с многобройни акварели от Вежди Рашидов, не стихваше. Прииждаха закъснели гости, някои купуваха стихосбирките на номинираните, поемаха от проф. Михаил Неделчев новата му книга "Яворов"... За тримата от номинираните, за Вежди Рашидов и Добромир-Иван съм писал в книгите си "Стилуети" - І или ІІ том, в "Страници от картини" (І) или "Арт сезони" (ІІ) и с чаша вино влязох в приватен разговор. Получих книгата с приятелски автограф и през нощта бързо разбрах, че заглавието "Балът на тираните" е емблематично свързано с политическата тоналност на стихосбирката. В основата на нейната главна идея стои демитологизацията на известни творци и агенти, десакрализацията на изпълнените с догматизъм култура и изкуство през комунистическото недавно. Още в галерията артистичният глас на Пламен Дойнов прозвуча с непознати досега от неговото амплоа обертонове. Няма го брилятният език на поета от "Кафепоеми", има безпощадна себеирония и инвектива към призваните доброволно да дехуманизират живота: "взривяват бомби, докато се молят,/ нахлуват в дом, квартал или държава -/ на сутринта ще я освбождават,/ ще палят свещи - честни, величави,/ докато аз безсилно ги възпявам/ и чакам ангелите справедливи,/ препасан със подострени моливи" ("Балът на тираните").

Бъдещето се очертава като резултат от миналото и поетът много пъти ще се обръща назад към жестоки истини. Неговото отрицание е абсолютно и се отнася до видения в ретроспективен план наш съвременник. Иронията и инвективата продължават да имат войнстващ характер и в епохата на изтощителния преход с все още живи рецидиви от комунизма. Солидната социо-политическа позиция на автора и наративната пълнота на интерпретацията превръщат неговите стихотворения в обществена документация за живота като театър на абсурда и масовото оглупяване през комунизма. Този познат на езотеричната публика поет прилага различни техники на превъплъщаване и на най-олигофренични символи на партията-държава и не крие себе си, но остава на читатателя да прозре като частен съдник на злодеянията границата между моралната деградация и исконната свобода и човечност: използва ироничен римейк даже и към известни лидери на демокрацията. Обвеяна с фрустрации е интроекцията на поета, т.е. неговата способност да се превъплъщава в личността на друг човек в стихотворенията и от трите глави: "На първа линия: скици от натура", "За едното име: портрети на поети, агенти и трети лица", "Отминаване: Етюди по памет"; в по-конкретен план атрибутивни за тази поетова способност са: "Агент "Юрий" превежда Робърт Блай", "Агент "Кънчо" превежда Уилям Фокнър", "Агент "Георги" превежда "Власт и съпротива", "Надзирателката Ръжгева" разказва спомени за концлагера край Ловеч", "Непроизнесено слово от Любомир Левчев", "Стойчо Мамин: за едното име" и други. Казаното тук не игнорира впечатлението и за употреба на хетероними, за усещането на поета, че в него живеят много души, че е множествен, че умее "да влиза" и "да излиза" и извън обсега на портретираната личност. В този аспект на интерпретация Пламен Дойнов напомня и със скритото зад римейк, сатира, пастиш, инвектива безспокойство на португалския гений Фернандо Песоа. Но критическият реализиъм (наричан в изобразителното изкуство и с понятието "Грозен реализъм") на българския поет не позволява "Парадът на тираните" да бъде наречен "Молитвеник на декаденството". И защото отнасящите се до съществуването и исторически тонираните по смисъл стихотворения на Пламен Дойнов (най-вече в "Отминаване") са отчаяно пронизани от разобличителна светлина и фрустрираща енергия, все едно дали протичат като познавателно усвоено или са споменно-ейдетично притежание. Избегнати са умозрителни крайни абстракции, реторични и нефункционални украси, но е запазено удивителното майсторство на автора в употребата на вариативна имперсонация...

Докато Пламен Дойнов четеше или рецитираше наизуст свои стихотворения, какъвто съм си отнесен по природа, усетих фидеистичното присъствие на Николай Кънчев (много пъти сме се срещали и разговаряли с него в клуба на "Сдружението", в Столичната библиотека...) и чух с вътрешните си сетива да ни чете "Галактизиране на празнотата":

Изкушенето чрез поезия да се подтикват
социални действия е вид ментална болест.
Нашето участие в живота е етически, но не и
естетически проблем. Не е възможно сливането
им да бъде изцелителна тинктура.

Сепнах се и отново навлязох в "Балът на тираните", в стихосбирката, населена с парабиозни и параноични автентични личности. Не само в първите части царува литературен пароксизъм - злото в антигероите се противопоставя яростно на афиширания нравствено-политически идеал на поета: в един стриктно спазван парахронизъм, чрез който събития и образи от доскорошното минало са изтеглени напред за по-актуално политическо въздействие.

На пародийна интерпретация са подложени коварството и даже просто липсата на политическо самосъзнание у зловещите и тиранични властолюбци. Пародията на поета не е просто острумна литературна шега, а характерно използване езика на политиката за пародийно политическо пресъздаване. Този поет използва различни техники, но не изпреварва своя критик с бележки под черта, глоси и т.н. И не само от присъстващата на премиерата високо културна публика, а и от съдържанието на "Балът..." става ясно, че пародията е предназначена и в случая за компетентна и ерудирана публика.

Често поетът иронизира и пародира, давайки си вид на съпричастен, използва различни техники на антитези, на пастиш и сатира ("Най-дебелият в страната/ неочаквано отслабна", 51 с.). Рaзминаването се отбелязва с оксиморон - "умен глупак", разминаване срещаме в различни времеви и пространствени пластове: "Да ме купят вчера. Да се продам днес" (17). Могат да се изберат много примери за анафорично, епифорично, мезианафорично и мезиепифорично повторение. Ще се ограничим тук да цитираме смислово-тонично повторение, използвано като рефрен в смисъл на припев: "Танцувайте, феи, нашир и на длъж -/ спасител е Живков в крайморската ръж"; "Аз съм там. Ти си тук. Аз съм тук. Ти си там..." Методичното въвеждане на инвективна лексика е и функцинално уподобяване на езика на сблъскващи се политически партии. Много от тези думи и изрази са ключови за съдържанието на наградената стихосбирка: кючек, боклук, каска, "народен съд или конституционен", "стари лъжи-нов герой", срам, позор, звяр, пиян прокурор, цев, мъртъв вятър, решетки, шамар, "Долу! Долу! Долу!"...

А освен смислово-различителна функция, думите в тази книга съдържат и изобразителни обертонове - можем да възприемем пародията и като карикатура, употребата на думата череп да се свърже асоциативно с ванитас, алегорично произведение с череп... Пастишът в поезията на Пламен Дойнов не създава впечатление за мозайка от цитати, а е остроумно въвеждане в авторския текст на отделни фрази, образи и даже геомилевска градация. Своя отказ да присъства на прием за 24 май при президента поетът или идентифициращият се с него лирически герой, мотивира с погнусата, че там ще види спускащи се по майонезни писти с чинии в ръце, с проточени лиги

шумни учителки, тихи дарителки, шопи без сопи,
профани, хулигани, глигани,
таланти, фабриканти, педанти,
оратори, агитатори,
въздухоплаватели, писатели,
въоръжени стражи
и прочее септемврийски персонажи...

В по-друг план са напомнянията за Вазов ("А мойте песни все ще се четат"), на Хемингуей ("...спасител е Живков в крайморската ръж")...

Във "Фрагменти към нова политическа поезия Пламен Дойнов е не само поет като в първите три части на книгата, а и литературен историк. Неговите прозрения в една недостатъчно интерпретирана област от поезията респектират с евристичната си пълнота. Програмната тоналност на "Фрагменти"-те ни заставя да ги четем и усвояваме. И да ги тълкуваме, особено ако можем да добавим свое съждание по темата политическа поезия - минала и бъдеща, разпознаваема и непознаваема, лишена от свой специфичен език, поетика и стил. В самия финал на книгата четем: "...новата политическа поезия е вътрешната стая на политическото; сцената, върху която се осветява невидимото лице на свободния гражданин и той говори - без (авто)цензура, без лицемерие, без остатък... Но и никога не напуска поезията."

Макар че не се чете на един дъх, стихосбирката "Балът на тираните" е приятно четивна, вълнуваща и честна. Умна книга, заслужила достойно наградата "Николай Кънчев"...!

 


Пламен Дойнов. Балът на тираните. София: ИК "Несарт", Издателство "Кралица Маб", 2016.

 

 

© Кирил Попов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.12.2016, № 12 (205)
















Партньори