Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПАТЕРНАЛИСТИЧНИ ИДЕИ ЗА БЕЗСМЪРТИЕ

Кирил Попов

web

Баща ми в мен. Поетична антология. Съст. Иван ДойновВчувствам се с рефлексивно самосъзнание (като напук на юнските горещини) в новата антология "Баща ми в мен", съставена от поета Иван Дойнов, и книгата събужда от раз у мене незаглушими чувства на човешка гордост от своя родител. Както и от образите на поети и писатели, запомнени още от нашите буквари, читанки и христоматии. Генетично-родовият ни създател се слива в ейдетичните ни представи с образите на нашите духовни наставници, спомагали израстването ни в духа на най-здравословните духовни ценности на народа. Интуитивно заложената с времето у нас симбиоза от физически и духовни наставници ни облъчва цял живот с аурата на защита, почтеност и сигурност в съществуването. По-високият жизнен статус на нашия родител, за разлика от този на връстниците ни, ни изпълваше с не всеки път адекватно самочувствие. Но във всички случаи остава докрай незасегнатото ни от времето усещане за незаменимост на родителя, а и на учителя, идентифициращи се с образи на светци.

Стихотворенията на Багряна, Ракитин, Разцветников, Иван Цанев, Петя Дубарова... извисяват образа на бащата, асоциират го с роден край, бащин дом, родни поля и гори... в най-благотворните традиции на общуването между поколенията. Имам и аз своите сантиментални причини за радост от появата на "Баща ми в мен" само няколко месеца след моята книга "Стилуети" - II т. И освен че в монграфията присъства в отделна статия името на Иван Дойнов, тя е обогатена и с отделна глава "PATER FAMILIA" (за патернализма в литературата). Тематично-родовата конексивност на двете книги ме тласка спонтанно към автоцитат. Патернализмът в литературата е вид благородна памет за бащи, чиито приноси в изкуството са дълбоко съзвучни на общозначими тенденции в обществото. Обобщаващи качества на този вид литература са безметежната уравновесеност, мекият лиризъм, интимното звучене и вдъхновеният патос, който преобладава в творби в житийна и автобиографична тоналност, достигаща до сакрализация на образа. До възможността да видиш лицето на Бога в образа на бащата. Това е еднакво възможно за директно и конотативно пресъздаване и в словесен, и в изобразителен арт, в стихове и проза, в картини в стил импресионистичен интимизъм. В случаите на по-традиционно битово пресъздаден образ на бащата като патрон, ръководител, покровител и защитник на семейството са допустими елементи на равносметка и на мотивирано лично отношение. Случаите на пейоративно отношение към бащата са изключение от правилото и това е довело до невключването им в Антологоията, съставена от Иван Дойнов.

В далия заглавието на Антологията ескиз "Баща ми в мен" Пенчо Славейков свързва генетичните образи на баща и син и като два стожера в българската поезия. Включените в "Стилуети" емблематични за темата на патернализма имена допълват от по-друг ъгъл на зрение основната идея в Антологията. А в нея Иван Дойнов не си поставя амбициозни задачи за пълнота до абсолютност. Или за качествен подбор на стиховете. Но е постигната безспорна стилистична пъстрота, изповедност и различна степен на съвършенство в обемния обхват по темата и нейното осмисляне в уводната статия.

Етимологията на понятието антология, както се знае, означава според своя гръцки произход "събиране на цветя". А литературният смисъл на този вид издания е в тяхното значение на сборници, на христоматии от събрани в една книга произведения по точно определена тема от книжовното наследство на един или няколко, сближени по определен признак, народи. Най-трудни за съставителство са антологиите със световен обхват. Но във всички случаи, без да е добавено определението избрани, това винаги ще означава преди всичко количествено натрупване, лишено от качествен подбор, който може да се предостави като воля на читателя или като вид пожелание към ново издание. Отпечатването на антологии започва от древни времена в източния свят. За родоначалник на този вид сборници се смята поетът Мелеагр от 60-години пр.н.е. Поставеното начало процъфтява и до ден-днешен...

За сегашното време на дълбоко покварени от екстри на цивилизацията млади хора, нароени космополити и необуздани агресори в семейството, училището и обществото, на озлобени един към друг бащи и синове, Антологията на Иван Дойнов е нов учебник по етика, нравствен катехизис и вероучение...

Казаното определя тази великолепна книга като настолно четиво за всеки честен гражданин, резистентно настроен срещу нарастващата сила на бездуховността в живота. А разглежданият антологичен катехизис се отнася не само за бащата, а и за сина. Бащата заема в геронтологичен план водещо място, синът е представен в светлината на действителен или потенциален събеседник. Взаимоотношенията между двамата са обективирани или проецирани като духовна и физическа свързаност на творец и реципиент, като пример и подражание, като завещание на житейски опит към себеповторението. Една богата и свята взаимосвързаност още в утробата на майката е облъхната от аурата на благослов, свещенодействие и вечност, от блажен преход от стойностно наситено съзнание към въжделение за добро и мъдро бъдеще.

Антологията включва в своите 414 страници 214 стихотворения от 174 поети. Като добавим към това големият диапазон от век и половина от рождените дати на творците (1827-1978), не можем да не изпитаме възхищение от богатото стилистично разнообразие - азова, диалогична или разговорна интонация; монологична и клетвено-заветна тоналност, асоциативност и противопоставимост на благоразумие и нехайна младост...

Ако се вчувстваме в книгата "Баща ми в мен" като в геронтологични размисли, ще изпитаме и когнитивна, а не само нравствено-естетическа наслада от богатите внушения в нея за морални ценности и гледни точки, за смисъла на живота. И за единствения реален начин на постигане на безсмъртие в условията на генетична и духовна приемственост. Една наситена с плодотворна енергия, с вяра и надежда идея, тотално чужда на илюзорни и хипотетични спекулации за възможности да живееш чрез прераждане и мистика и след себе си дори. Пожелаваме на добър път на чудесната антология "Баща ми в мен", съставена от големия поет Иван Дойнов...

 


Баща ми в мен. Поетична антология. Съст. Иван Дойнов. Разград: Разградско дружество към Сдружение на българските писатели, 2017.

 

 

© Кирил Попов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.07.2017, № 7 (212)
















Партньори