ЗА ВТОРАТА КНИГА НА "ЕМПИРЕЙ" - ХРИСТИЯНСКИ ЛИТЕРАТУРЕН АЛМАНАХ

Кирил Попов

web

В самото начало на тазгодишните предколедни дни неочаквана среща с християнски литературен алманах провокира анихилиращо литературоведската ми аналитичност върху космологични и теологични повествования от метафизически¹ вид, осветлени и от аурата на християнски символни форми. Признавам, че дължа позакъснялото си познание за парономичното на емпиризъм понятие емпирей на моя вещ издател г-н Пламен Анакиев. На връх 18 декември, миналата година, той докуцука със заболелия си от нещо крак у нас да ми подари новоиздадения от собствената му ИК "Огледало" алманах с тематично изображение на корицата, изработена от Виктор Гуцев.

Задълбочих се, предпазил се от опасността да смесвам понятията емпиризъм и емпирей като смущаваща парономазия: първото е направление в теорията, извеждащо всяко познание от сетивния опит. Второто означава изпълнено с огън и светлина местопребиваване на боговете и светиите в най-високата част на небето. В алманаха "емпирей" е обективирано и преносно като въздушно пространство, небесни висини.

Сетих се, че с творческите изяви на Асоциация "Емпирей" не общувам за първи път. Преди време пак Анакиев ми подари книгата на голямата поетеса Антоанета Богоева "Дихание". Нейната вглъбена мнемонична и емоционално-образна феноменалност ме изненада и хвърли в реална опасност да изпадна в синдром на Стендал, да лудна. Публикувах кратък отзив, а поетесата ме откри чрез Иван Цанев за телефонно запознанство. Съвсем в христолюбивия дух на Асоциация "Емпирей" тя ми изпрати писмени благодарности и много бързо усетих като свои нейните въжделения във финала на едно от трите ѝ стихотворения в алманаха:

Стоя пред прозореца да те гледам
кога ще дойдеш, Господи, на земята

И задочната ми духовна идентификация с Антоанета Богоева прерасна суетно в моя молитва към Всевишния, да ми отпусне още време на земята, та да включа в литературоведските си "Стилуети" и нейното голямо име...

Получих втори том на алманаха със съжаление, че не познавам първата книга - от година-две съм обречен на затворен кабинетен труд, не посещавам презентации на нови книги. Но от първата ми среща с втори том на "Емпирей" получих от раз христолюбива естетическа наслада - от изящния външен вид, нозологичен подбор и функционално-смислова подредба на избрани от различни поколения творци. Като правдоподобно и улесняващо читателската рецептивност се възприема поставянето в първи раздел на класици по християнската тема, на второ място - творби от най-изявени християнски автори; уважително представени са учредителите на Асоциацията, следвани от лауреатите на литературни конкурси и от страдалци през комунизма. Новата рубрика е с находчивото разговорно заглавие "Прочетено от нас". Точно отбелязания адрес на Асоциацията открива чудесна възможност за пропуснати имена на писатели с ярък принос към християнския художествено-образен арт.

Задълбоченият подбор е извършен без противопоставяне на авторите по качество, призната и афиширана е художествената равностойност на жанрово разнообразните творби. Директно и конотативно е даден отговор какво търсят в тази арт енциклопедия автори от ранга на Андрей Германов, Николай Кънчев, Иван Давидков, прекарали живота си през комунистическото полувековие, табуирало по най-жесток начин религиозното изкуство.

Принципни позиции, заявени още в предговорната статия, изясняват за читателите широкото същностно схващане на християнския дух в алманаха - да се има предвид само истината - такава, каквато е в Христа, не според буквата, а според духа на обич и правда, който, пребъдвайки у човека, може да превърне Христовите слова, каноническите книги на Стария и Новия завет в дух и живот. Или - в заявеното креативно мислене на доц. д-р Калин Михайлов за това, което наричаме християнска художествена творба. Дефиницията ѝ... "е нонсенс или в самата творба и сътворяването ѝ трябва да има нещо тайнствено, трудно уловимо по обичайния аналитичен път." Калин Михайлов подхожда към проблема откъм невидимата страна, наричана в християнската традиция Божия благодат.

В подбора на авторски имена и текстове за алманаха проблясват идеи от учението на К. Г. Юнг за понятието архетип като първообраз на "необразна диспозиция", ставаща достъпна за възприемане при определени констелации² с помощта на архетипове, респ. символи на архетипното разгръщане. Те се проявяват най-вече в сънищата и фантазните образи на човека и намират израз в религиозни представи и легенди.

Ако се завърнем в историческото минало, ще разберем широкия тематично-образен обхват на включените творби, тласкащи ни към самовглъбеност, смирение и угризение за всяко човешко страдание. Алманах "Емпирей" е зареден с аурата на божественото въздействие - докато го изчетох, духът ми витаеше в чистите пространства на моето родно Криворечие. Там хората поздравяват всеки срещнат, дори непознат, човек и влизат в разговор, за да изразят доверие и уважение, да предпазят с личен пример деца и внуци от пътя на омразата и ненавистта...

От много години получавам христолюбивите лирични прозрения и книги от украинския професор Едуард Помиткин от Киев и живея с мисълта, че у нас няма толкова погълнат от религиозен християнски екстаз поет (може би с изключение на Иван Симеонов - той дълги години събираше почитателите си в софийския храм "Света София" на презентации със свои нови книги).

Пробягвам далечни разстояния на времето и се сещам, впечатлен от изящно отпечатания алманах "Емпирей", за бележития представител на литературния разцвет във Византия през XI в., времето на българо-византийския арт метисаж³ в християнската култура - Михаил Псел. Този забележителен декан на философския факултет в Константинопол ратува в съчиненията си за необходимост от стилистично разнообразие в живописта и литературата - християнска тоналност, ритъм и хармония на всички елементи в произведението, за да сме в правото да наречем възприемането му сладост. А алманах "Емпирей" е вътрешно споен от функционални цитати от евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан - апостоли на битието на Спасителя. Асоциациите ме отведоха към спомена за инкрустираното със символите на четиримата евангелисти разпятие, поставено в дома на баба ми под иконостаса.

Съсредоточих цялото си внимание върху творби на автори, за които съм писал: Рада Панчовска, Димитър Коруджиев, Румен Стоянов, Антоанета Богоева, Николай Кънчев... И всеки един от тях ме облъхна с постоянството си да е поетично вглъбен и да се стреми към съвършенство в своите некролатрични изповеди, поетичната теология на интерпретация, в намирането на вярно пристанище за своя дух... Завършвам кратките си бележки за втора книга на алманах "Емпирей" със суетно усещане за съпричастност към неговата християнска проблематика чрез моите скромни изяви в книгите ми "Пражка палитра" (изпълнена с преклонение към великия реформатор Ян Хус), "Сватба в Прага", "Бездуховността", "Криворечие мое", "Господин Менкин", "Самсара". Оставям читателя да изпита сам естетическа наслада от християнолюбивите творби на автори, увековечили своята надареност свише за вечни времена.

БЕЛЕЖКИ

1. Mетафизически - според Кант - което показва понятието като дадено априори. [обратно]

3. Констелация - разположението на отделните части в едно цяло; стечение на обстоятелствата. [обратно]

2. Метисаж - взаимопроникване в изкуството. [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Шмит, Шишков 1997: Шмит, Хайнрих, Шишков, Георги. Философски речник. София, 1997.

© Кирил Попов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.02.2020, № 2 (243)