Ч...

web | Зообукви

Разправят, бил противен звяр,
наричат го лешар, гробар...
Миришел лошо. А в притурка
му лепнаха и "подлизурка"...
Жестока орис го улучи -
ни вълк сред вълците, ни куче
сред песовете безпризорни.
И навиците му позорни
били. Живеел наготово,
задигал чуждо... Честно слово,
щом краските са само черни,
огледай тук и там отново -
ще разбереш, че са неверни.
Така и с този дребен хищник
разбиранията предишни
се подиграха. Ала аз
за хубавото и пред вас
ще спомена. Ловува той,
макар че с лай, а не със вой
подгонва плячката си в мрака.
Той умен е и глад нечака -
лови каквото може сам,
от малък лов не го е срам,
изхранва челядта си с труд,
търпи и летен пек и студ...
Че скромен е, затуй със кал
замерят клетия... (лакач)

© Владимир Писарски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.10.2001, № 10 (23)

Други публикации:
Владимир Писарски. Зообукви. София: З. Стоянов, 2000.