Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Декември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Amazon Books
:. Amazon uk Books
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Cooking, Food & Wine
:. Littérature sentimentale
:. Society, Politics & Philosophy
:. Shoes - Boots - Bags - Handbags
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ГОЛЕМИЯТ СТРАХ ОТ ЧИТАТЕЛИТЕ

Милена Цветкова

web

По повод операцията по "пресичане на пиратско разпространение на книги в интернет пространството, посредством сайта "chitanka.info", проведена на 22 юни 2010 г. от служителите на ГДБОП.

Когато стане дума за авторско право върху обекти за четене - имам безапелационна позиция. Аз съм ЗА безплатните книги и безплатното четене. Аз съм ЗА тотално елиминиране на бариерите пред читателя. Били те пазарни, езикови или психологически. Аз съм против юридическия монополизъм на носителите на "права" и меркантилните занаятчии. Аз съм против пазарната цензура върху четенето.

Твърде шизофренично е да се блокира достъпът до текстове за четене във време, когато се ронят сълзи по "изчезващото" четене. Най-важното е да се чете. Пък било и играейки си с охранителите на четива или заобикаляйки системата.

Авторското право е идеално право и затова - неунищожимо. Но никой не е сам автор "на коня" - и той е чел, слушал, черпил идеи, копирал, имитирал или крал от други. "Автор" е само Първият, но кой е той е друг въпрос. Както напомня Марк Твен, само Адам е бил щастливец, защото е знаел, че всичко, което казва, го казва пръв. И нещо много важно - знанието и информацията априори са безплатни! Платени стават, когато планетата е превзета от икономиката, пазара и парите. Това е истината за цялата ни писмена цивилизация.

Автор съм на 9 книги, на около 200 статии и на неизмерим брой страници с непубликувани актуални лекции, които раздавам на всички мои студенти. Но съм лобист на Читателя! Той е господарят в полето на писменото знание и книгата. Той е клиентът, той е платецът. Той е оценителят и съдникът. Той е отмъстителят. Той може да издигне даден издател или преводач, автор или книга на пиедестал. У него е и властта да го унищожи и подложи на забрава.

* * *

Искам нещо да кажа на спекулиращите с мантрата "Закон за авторското право" и на всички клакьори на полицейската блокада на сайта chitanka.info, които скачат с телешки възторг в очите и с доволни, но немислещи глави.

Законът за авторското право и сродните му права разрешава свободното използване, възпроизвеждането на вече публикувани произведения и прякото или непрякото им размножаване по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма. А уеббазираната виртуална база с писмени произведения точно това прави. И нищо повече. Естествено, че всеки интернет сайт за онлайн четене или теглене на текстове е БИБЛИОТЕКА! А не книготърговска сергия.

Естествено, че всяка виртуална библиотека разпространява СЪДЪРЖАНИЯ, а не книги! Съдържанието по природа е дигитално! Без твърда опаковка по всички закони на физиката тече, разлива се, влива се в персоналните ни компютри. Това му е работата.

Нека овълчените занаятчии в полето на книгата вземат, че калкулират отделно Съдържание и отделно хартиения си продукт, известен като книга. Поне там да си видим кому трябва да плащаме като четем Файлове. Ако при филмите и песните "тегленото" или възприеманото с очи и уши произведение е идентично и при копието, и при оригинала, при книгите не е така. Съдържанието можем да го попием с очи по един начин от хартиен продукт, и по друг начин от дисплей. И всеки си прави сметката кой начин да избере. Защото файлът със съдържанието на хартиената книга дори не е копие на тази книга. Файлът е като ГМО на книгата.

Естествено, че всяка библиотека - физическа или дигитална, функционира не като търговски обект, а като организация с идеална цел, и именно, за да подсигурява човечеството с ВЪЗПРОИЗВЕДЕНИ и ПРИБЛИЖЕНИ до всеки от нас четива за СВОБОДНО ИЗПОЛЗВАНЕ!

Естествено, че единственият гарант на ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СВОБОДА откак писане и четене съществуват, са библиотеките. Това е записано във всички международни манифести на библиотечните асоциации. Кой е забравил, че интелектуална свобода е свобода не само на писането, на превеждането, на издаването, а преди всичко на достъпа до информация и на четенето?!

Естествено, че всяка библиотека - физическа или дигитална, е препятствие пред джоба на издатели и търговци и пред кесиите на автори и техните наследници. Откак свят светува библиотеките МУЛТИПЛИЦИРАТ легално обектите за четене или текстовете като ги вливат в главите на своите читатели. Или като им позволяват да ги преписват на ръка. Или като им позволяват да ги ксерокопират. Или като им дават свободата да разнесат единствения екземпляр, взет за домашно ползване, сред съседи и приятели, та и те да "откраднат" с очи съдържанието му.

Няма на света автор, който да каже точния брой на читателите си!

Читателят е неизброим! Читателят е Легион! Читателят е този, който влива живот в книгата. Няма ли очи, които да я прочетат, книгата е ТУХЛА.

Абсолютно всички звена в цикъла на производство на книгата съществуват само заради читателя! Без него и автори, и редактори, и преводачи, и издатели, и търговци, и библиотекари са МУМИИ.

* * *

Водещата причина за провеждане на полицейски акции срещу виртуални читални и библиотеки под натиска на меркантилни източници е прозрачна и отчайваща. А тя е недопустимо за ХХІ век непознаване на променения читател.

Промененият читател иска книгите да са безплатни. Той вече е продукт на "културата на безплатността" и се надява и у нас някой да повярва на американския опит, че комерсиалният потенциал на безплатната книга, публикувана първо в интернет, а после и на хартия, вече срещу заплащане, е невероятен. Не само според младия читател консумацията на писано слово се брои за безплатна операция, а само складиращите хора и институции калкулират четенето като инвестиция (макар че съвсем нямат точно него предвид). Любопитно е разсъждението на специалиста по четенето Жан-Франсоа Барбие-Буве върху "културата на безплатността" като заплаха за писаното слово. Независимо, че признава, че "психологичната" цена на книгата (това, което сме готови да платим, за да я имаме) намалява, интернет по неконтролируем начин заразява с вируса на безплатността цялата култура на складирането, чиято основа са печатните медии. Книгата изглежда скъпа, разбирано не абсолютно (обективно цената на книгите еволюира по-бавно от поскъпването на живота), а в сравнение с другите носители на информация, които все повече зависят от "култура на безплатността". Тревогата на френския изследовател е свързана със "самотата" на книгата в пространство, в което се плаща за оборудването, а не за употребата му; за носителя, а не за посланието; за достъпа, но не и за съдържанието. Икономическият модел на книгата и печата, при положение че скоро изцяло ще преминат в ко-виртуалност, трудно би направил изключение.

Жреците на издателската индустрия едва ли още дълго ще си вярват, че книгата ще продължи да ги храни като "островче на реална стойност" в една империя от ентропиращи цени и безплатност. Медиаиндустрията побърза да отговори и на този читателски каприз - с безплатни вестници и списания, с книги-подаръци, вложени в прес-пакети, и с палитра от крос-медийни вълшебства. Правителствата в Канада или Франция безрезервно финансират раздаването на безплатни книги, било като PR акции, или като инструмент за провокиране на четенето изобщо. Промененият читател дори сам свикна да си помага в този каприз - като създаде и мултиплицира движението за безплатно четене Bookcrossing. Продукт на тази актуална претенция са и инициативите за безплатно четене в неформални мрежи Bookboxes, Bookrings, Bookrays. Алтернативното контракултурно движение на буккросърите призовава участниците към "споделяне" (операция от културата на безплатността) на наличните си четива с други хора. Именно по този начин, убеден е промененият читател, една книга може да се реализира като медия, като концепция, като мислене - сред повече хора, независимо от платежоспособността им. А не като част от домашния интериор, като престижна вещ в офиса, като архивна единица в библиотеката или като предмет на стоково-парични отношения.

* * *

Но дълбоката причина за блокирането на достъпа до четива е страхът от четящия и начетения човек. Изпълнителите на подобни акции изобщо не я осъзнават. Но те не са виновни. Изпълняват си дълга в поредния култ към правосъдието и сляпо принасят жертви пред идола на скъперниците и меркантилистите.

Защо съществува страх от читателите ли?

Първо, четенето е асоциална дейност, извършва се усамотено, реализира се невидимо (в черепната кутия) и поради това е неконтролируемо. Читателят е почти невидим и за какъвто и да е социологически поглед поради обстоятелството, че задълбоченото пълноценно четене е процес на самообщуване. А комфортната среда за самообщуването е "социалната изолация".

На всичко отгоре четенето представлява загуба на социално време и на интелектуална енергия на обществото, следователно е социално неефективно. В доклада на ЮНЕСКО за Международната година на книгата през 1972 г. се установи, че за Третия свят четенето все още се смята за срамно, престъпно и укорително действие. Африканската общност осъжда акта на индивидуалното четене, отделянето на човек с книга в ръка от непосредствено обкръжаващата го група се разглежда като подозрително и се усеща като заплаха за целостта. Едва ли не четенето насаме е грях, подобен на онанизма. Днес и в най-либералните общества съществува аналогичен страх. Просто четящият човек е загубен за хищните манипулатори от външната среда.

Оттук произтича и третият повод за страх и прикрита ненавист към читателите: четенето е безотказен филтър срещу риторични и аудиовизуални манипулации. В дейността четене индивидът има време да култивира и упражнява своето критично отношение, да оперира с информацията деструктивно, да прави дисекция на мненията, да сравнява, съпоставя, разобличава.

Четвърто, четенето е подривна дейност. Подривна за стереотипите и властта, за всички познати и непознати тоталитарни концепции. Четящият култивира у себе си склонност към противодействие, анархизъм, самочувствие, оптимизъм и информационно превъзходство.

Човек чете не само за да е различен от другите, не само за да е оригинален, да е винаги над тях. Той чете, за да преодолее границите на тълпите, формирани пред телевизионните екрани, за да разцепи единодушието в масата, да разкъса едновременността и преходността на телевизионното предаване, веднъж завинаги оставащо в миналото. Четенето е и най-доброто средство за отклоняване на стандартизацията и вулгаризирането - все клонящи към тълпизма - свойствени на нашия високо технологизиран век. Както книгата, така и четенето носят високата културна отговорност да не позволяват, под напора на омасовяване и унификации, масовите комуникации да служат на индивидуалния суверенитет контраадаптивно и антиманипулативно. А това са отново неотменни функции на четенето като "опасен" умствен процес.

И пето, на този свят единствено четящият човек притежава капацитет да променя - себе си, средата си, държавата, света. Който е запознат с неврофизиологията на четенето, знае, че читателят развива не толкова "сивото си вещество", колкото неговата обвивка - мозъчната кора, т.е. самоосвобождава се от животинската зависимост, от генетично предопределени и дресирани в общност (стадо) модели на поведение. Така както мозъкът му еволюира отвътре навън, така и личността на читателя (вече променен след като току-що е отметнал поредната страница) развива и променя средата си отвътре навън - абсолютно децентрализирано, неподозирано и невидимо за "стражите от кулата", изненадващо - някъде от недрата, настрани и нагоре - като от епицентър на земетръс. Читателите са недолюбвани и опасни и защото променят мнението си (само кравата не мени мнението си, защото не получава информация). И следователно осъществяват дъмпинг на официалните тези и мнения.

Ако светът трябва да остане такъв, какъвто е сега, читателите са най-опасните същества. Арестувайте ни всичките.

И пак ще забравите най-важният играч - книгата.

Книгата е много хитра медия - не търпи препятствия, окови и ограничения. Заредена е с пробивната сила на светлината. Особено, когато е търсена.

22.06.2010 г.

 

 

© Милена Цветкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.06.2010, № 6 (127)
















Партньори