Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДИСКУРСНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ

Людмила Кирова

web


Communication is an application of discourse practices. Crucial for understanding are not social characteristics of speaking individuals itself, but "formats generating" speech or sign material. This means that the relative social differentiation is included in the actual language and communication exchanges. Typical Bulgarian social networking discourse practices involving the use of language are: use of audio or visual symbol or combination with a text messages; use of native code language along with English; speaking in English, written in the Cyrillic alphabet; styling illiterate speaking; wordformation games.

 

В тази статия ще се опитаме да характеризираме някои типични дискурсни практики в социалните мрежи и да отговорим на въпроса какво ни казват тези употреби на езика за посоката на неговото развитие.

Социалните мрежи са обект на внимание на първо място, поради променения характер на виртуалното пространство. Интернет като информационно-комуникативно, социално ориентирано пространство днес поставя акцента върху втората компонента - комуникативността и социалната свързаност в много по-висока степен, отколкото върху първата - информацията. На второ място, виртуалната комуникация се включи като неразривна част от нашето общуване и придоби невиждани размери. Ето защо виртуалното пространство е наложително да бъде изследвано и като дискурсивно поле, тъй като представя актуалните лингвокултурни и социално значими ценности и практики в комуникацията (Горностаев 1997, цит. по: Сидорова 2014: 28).

Основа за разбирането на дискурса в тази работа е определението на Т. Ван Дайк, според което той е "комуникативно събитие, ставащо между говорещия и слушащия в процеса на комуникативно действие в определен времеви, пространствен контекст" (Дейк ван 1978: 259-336). Дискурсът тук ще бъде разглеждан в три измерения: като форми на социална практика, като текст, който се произвежда в процеса на комуникация, и като дискурсна практика, която сама по себе си е форма на социална практика, и се фокусира върху процесите на производство, разпространение и консумация на текстове. Както е показал в своята диаграма Феърклок (Fairclough 1992: 71, цит. по: Lawson 2008) тектът се вписва в дискурсната практика, а тя от своя страна - в социалната практика.

Вече очертахме медийните характеристики на комуникациите в социалните мрежи (Кирова 2013). Този път ще се спрем на вербалните и невербални елементи, типични за съвременната комуникация в социалните мрежи; да видим конкретните езикови изражения на определени характеристики, улегнали като употреби, както и да потърсим какво стои зад тях. Това означава, че ще бъдат изложени прагматически, структурно-семантически и стилистико-езикови параметри на общуването в полижанровата среда, каквато е една социална мрежа.

Дискурсните практики, като специфични форми на речево поведение в обособената социокултурна сфера, са изследвани с акцент върху дискурсните правила, типични за комуникацията в социалните мрежи. Провежда се анализ и оценка на следните равнища (Петров 2012: 40): а) на спецификата на информацията в текста и на начините за логическа организация на смислите; б) на социалните взаимоотношения, в резултат на които се поражда текстът; в) на функциите, които се осъществяват чрез текста; г) на текстовия тип; д) на начините за свързване, чрез които се постига цялостност в текста; е) на езиковите средства, които изграждат материалната основа на текста.

Примерите са изключително от Facebook, защото това е международна социална мрежа, най-голямата и най-използваната у нас, т.е. задава тенденциите.

Ще започнем от факта, че докато предходните етапи от развитието на компютърно опосредстваната комуникация бяха тясно обвързани с дейността на определени общности (наречени от нас компютърно базирани групи (Кирова 2007: 11), които моделираха нейните жанрове и нормите на говоренето в тях, то сега неизброимото множество от потребители чрез своите взаимодействия (в различна степен) участва във формирането и разгръщането на дискурсни практики. Водени от сходните си интереси или каузи, потребителите създават, овладяват, организират и нормират инфраструктурата на виртуалния свят и комуникацията в него. При това съществени се оказват не демографски характеристики на общуващите, а дейностни характеристики, които се проектират върху самата комуникация.

Свързаността не се явява като членство във виртуална общност, а като превключващи взаимодействия с различни социални групи и индивиди. Превключването се явява и като опериране с разнообразни текстове, аудио и визуална информация, изискващи различно функционално поведение. Взаимодействията от общността (трайни социални взаимоотношения) са изместени към контакта (нетрайни комуникативни взаимоотношения) (Кирова 2013). Това е типично за т.нар. "култура на мрежата", която властва и във физическия ни свят, където нашата идентичност е придобила мозаечна структура, съответстваща на взаимодействията ни в обществен и личен план.

При това неимоверно нарасналият и ускорен обмен на информация в условията на глобализация и мобилност е с разнобразен знаков характер. Повишава се обменът на визуални знаци вместо на текстови, тъй като те са универсално разбираеми и мигновено въздействащи. Човешкият живот все повече се насища със знаци, като постепенно се подменя отношението природа-знак с отношението знак-знак" (Кирова 2013). Всичко това засилва виртуализацията на обществото. В дейността на хората и в отношенията помежду им образите все повече заместват реалността.

Комуникацията от своя страна се явява прилагане на дискурсни практики. Именно това е споделяното, което крепи взаимодействията в и помежду общностите. На преден план излиза текстуалността в контекст, като тук текстуалност трябва да се разбира в най-общ смисъл, защото включва и информация, възприемана визуално или слухово. От огромно значение за разбирането са не толкова социални характеристики на говорещите индивиди, колкото "форматите на произвеждане" на речта или знаковия материал. Това означава, че относителната социална диференциация влиза в самия изказ и комуникационен обмен.

Конкретна изява на посочените медийни характеристики са следните типични за социалните мрежи дискурсни практики, включващи употребата на език: 1. Самостоятелна употреба на аудио или визуален знак или комбиниране с текстово послание; 2. Употреба на български езиков код наред с английски (много по-рядко друг) или употреба само на английски езиков код; 3. Говорене на английски, изписано на кирилица; 4. Стилизиране на неграмотно говорене; 5. Словотворчество.

1. Тенденция в комуникационните процеси на съвременното общество е разрастването на мултимедийните практики. Виртуалната реалност е "реалност, чиято основа се явяват нематериални ценности - такива като информация, мисли и образи" (Лутовинова 2006). В контекста на информационните технологии тя е изкуствена комуникационна реалност, която представлява "символическа реалност, реализираща се на принципа на обратната връзка" (Лутовинова 2009: 27). Всъщност тук дискурсът (текстът) е хипертекст като форма на организация на информационните текстове, аудио и видео файлове. Хипертекстът структурира жанровете на персоналния интернет дискурс и изпълнява три функции: информационна, навигационна и естетическа. Благодарение на него се осигурява глобалност и креативност в комуникацията, тъй съществени в социалните мрежи, където основни цели в общуването са социализацията и себепредставянето. Показател за креативността е повишаването на ролята на мултимедийните технологии в оформянето на сайтовете и в комуникацията между общуващите. Свободата на потребяване на чужди произведения усилва този процес.

Комбинирането на текстовото послание с аудио и визуален знак има редица преимущества. На първо място, то е универсално разбираемо, независимо от каквито и да било езикови ограничения. В социалните мрежи хората общуват с приятели от различни националностти и едно подобно послание им дава възможност да достигнат до всички бързо и безпрепятствено. Концепцията се разкрива чрез художествения език на образите. Той е интернационален.

И това е второто предимство на такова послание - то е синкретично - концепцията на съобщението се съдържа в образ и е единна. Силата на цветовете и графичните линии се възприма директно и преодолява необходимостта от аналитичен превод. Езикът би трябвало да се разглежда не само като членоразделна реч, но и като всяко средство, чрез което би могла да се осъществи комуникация. Знаците - иконични или символни, изграждат текстурата на съдържанието. Това, което авторът желае да изрази, не се описва, а се внушава. По този начин въздействието е многократно по-силно. С текст концепцията, съдържаща се в образите, може да бъде конкретизирана допълнително. Музиката е също универсален език, способен да изрази нашите емоции независимо с думи или без. Най-пълни са тези послания, които ни доближават до реалния живот и представляват движещи се картини. Все по-популярни стават любителските фотографии и видео филми. В тях през погледа на конкретния човек се показва светът такъв, какъвто той го възприема през своите очи.

Третото предимство на визуалните знаци е, че те могат да преминат границите между въображаемото и действителното. "Въображението е по-ценно от знанието" по думите на Айнщайн. Чрез виртуални изображения могат да се пресъздадат неща, които хората желаят да бъдат осъществени. Картините и анимацията са нагледен пример за това. В социалните мрежи комуникацията протича въз основа на избран личностен модел на поведение и себепредставяне, което се отразява върху подбора и употребата на език (в широк и в тесен смисъл) и езикови средства. Понякога обаче стремежът да привлечеш вниманието, да се покажеш и то все в най-добра светлина, спаменето, троленето, отблъскват потребителите. Ето две публикации, които разкриват анти нагласи към подобно "супер" представяне: Снощи се замислих, че понякога леко се потискам от крещящата шареност и натрапчивост на Фейсбок. На моменти имам носталгия по времената, в които IRC беше Нещото, а PvP и Order of the Stick все още бяха смешни комикси...*; 14 февруари - ДЕН на ОМРАЗАТА по радио ТАНГРА МЕГА РОК - дай песен.

Четвъртото преимущество на визуалните знаци е, че всеки участник е в състояние да разчита и възпроизвежда готови образи и формати. Чрез тях той би могъл да изрази това, което го вълнува и би искал да сподели. Дори да не са създадени от него самия, чрез тях човек би могъл да изрази себе си. Използването на все по-иновативните готови емотикони също спада към практиките за изразяване на неизразимото в контекста на компютърно опосредстваната комуникация. Стеснените възможности за емоционално себеизразяване в тези условия се компенсира именно с употребата на готови знаци, указващи конкретното състояние на говорещия.

2. Употребата на български езиков код наред с английски се дължи на факта, че в съвременното общество английският език изпълнява ролята на lingua franca, т.е. на универсално средство, чрез което хората могат да общуват помежду си. Употребата на най-популярния в международен план език улеснява комуникацията в интернационална среда. Социалните мрежи все повече предлагат и комбинирането на родния език с изказвания, които включват изрази на широко популярен език. На преден план излиза необходимостта да бъдеш в състояние на достъпност до всички, с които общуваш. Понякога се вмъкват готови популярни фрази, но често и самите говорещи са автори. До голяма степен кога и как ще бъде употребен английски се диктува от тематиката на изказването. Такива са например изказвания, които включват като обект оригинални названия на произведения - били те технически названия, рекламни продукти, имена на книги, филми, марки, компании и пр. Примерът на руски показва, че тази тенденция е типична независимо от каква националност е говорещият: Х: Nice У: Idealno Z: And no people???? Х: We were on the second seat for the day so basically no one before us was there ;))) Ну мы же контрэлита, нам так положено. Subvert the paradigm, все дела. Вмъкванията на английски имат ярък хумористичен ефект, когато се хибридизира английска дума с български суфикси и граматически показатели, напр., Doge-то ми е любимо!!!

3. Тенденцията, която се разви през последните години е да се стилизира говорене на английски чрез използване на кирилица: Ай ар конфюзд; е "суууупер фън, бро". Както се вижда, отново има хибридизации, които могат да са както със стилистичен ефект (фък да сняг), така и със семантичен потенциал (Мадърът е мащеха за мен, майка си обичам). Новият "тренд" е пародиен отговор на старата практика да се пише на български език с латински букви и иде да покаже предпочитанието към родното. Наред с това обаче потребителите потвърждават и своята глобална свързаност, като използват познати или разпознаваеми изрази на английски. Това се прави изключително с цел забавление. Има и това предимство, че не се превключва клавиатурата. Шегувам се, аре кис&мейкап вече . Подобен пример показва, че говорещият има чувство за хумор и е сигурен, че ще бъде разбран от събеседника, както и че е наясно с новите норми на общуване, които се популяризират в социалните мрежи. Това е практика изключително характерна за младите хора, които се чувстват разкрепостени: Ж1: Изгледай пак третия Властелин. extended. Ж2: Ама тва не е екстендед, целия footage към 6 часа бил. М1: въх... трябва да си подготвя my-last-will! неблагоразумно обещах да го гледам. явно поговорката трябва да се промени: "на безплатни филмови билети, трейлър задължително се гледа!" Ж2: много хейт, уе и спойлърс! М2: маст дай, хау!; А че фармацията си има дарк сайд - и това е вярно; tru ztori!

4. Една от най-новите дискурсни практики в социалните мрежи е стилизацията на неграмотно говорене. Твърде често се срещат упреци, че в мрежата се говори неграмотно. Трябва да сме наясно, че понякога неграмотността е съзнателно търсен ефект, който пародира реалната неграмотност. Замяната на отделни букви с такива, които често се бъркат с тях, е един от похватите, като вниманието се привлича към грешката. Брат, има ли промоциЙ на интересни игри? - Има милеони но повечето са на немски. В множество случаи тези букви дори се изписват с шрифт с главни букви - Къде да се скрия, молА ви се? Ентелигенти, идЕоти и други животни (наименование на социална група във Facebook), НекаФ хорор, некаФ хел (лична страница във Facebook). По този начин се прави подсилване на ефекта - принципът "пиши както говориш", характерен за синхронните жанрове на компютърно опосредстваната комуникация, тук е доведен до крайност, като се фиксират обеззвучаванията и озвучаванията на фонеми, елизии и сливания в рамките на акцентна дума и пр., напр. Айде на растрифкитеееее; бе гоууууема си звезда.; ...кой шсафане на такава точно?! В други случаи се правят съзнателни фонетични подмени дори там, където това не е естествено. отГъде?; гората е пълно с кенефи, брадми; Кеф ми е колко съм льоша!

5. Употребяваната лексика е сред най-широко и често използваните средства за създаване образа на интернет личността. Тя би могла да работи на семантическо, на синтаксическо и на прагматическо равнище (Виноградова 2010: 96-97). Тук търсим прагматичната съставка с оглед на основните социални функции на канала и средата (социализация и себепредставяне), както и на комуникативните функции на изказването (дали преобладава информационната, оперативната, социалната или функцията забавление (Кирова 2007: 94). Оказва се, че изключително често социалната функция и тази на забавлението са водещи. Ето защо се търсят въздействащи, нетрадиционни думи - показател за креативността на говорещия. Черпят се от жаргона, архаичния пласт на езика (луди пари дават за таквиз клипчета хора фетишисти къмту въпросната субстанция...), диалектите, (ааалоу, вий гачели неш против зайчетата имате!!!), чрез деформация на произношението (Цъ! Ще трябва да се пита още по-рано - хаплоидният матреал.), или се създават. Среща се и пародиране на неправилно произнесени чужди думи, за да се внуши семантична разлика и определено отношение на говорещия, напр. буисинес "дамите" или по правилно според мен, Мадам`ите...; парцалките са винтаже.

6. Езиковите игри и каламбурите са типичен словотворчески похват в рамките на лексико-прагматическите средства на езика (Ей ви на един безух заЯк, ама Як и половина!). Тук влиза използването на фразеологизми (от теб Блага само благи думи). Обичани са контаминациите, защото са заредени с подтекст. Тъпата страница на североЗАПАДНАЛА България; Ама нà - бързат и публюкуват, публюкуват, публюкуват... Като атмосферна полюция са... публюкациите.

В социалните мрежи повечето хора се представят със собствените си имена, но са налице и потребители, които още тук предпочитат да зададат тона, в който трябва да бъдат разчитани посланията им: Хасес Хадесоff, Мишо фон Иванов, Жоро Ленин, козата Ани, Лао дзъ и пр. В други случаи в самия текст има названия, които са ключ към отношението на автора, напр. Путлер е лош римейк на батя си, Не Ли?; Свин Сити не важи на плажа; нещо против КупИ-дон и хомо консуматорис ли имаш:))); нали е още Безименчо тоз музей, име сложиха ли му?

Особено място заема практиката "нарушаване на граматическите норми". Най- често се деформира съгласуването по род и число, но има примери и на подмяна на предлога в рекцията на глагола: Теа е кино не им вярвай; Скъпото ми брат донесе мега яки игри директно от Spiel 2014. Та още са топли: парат, не се барат!!! По тоя повод обявявам tabletop games седмица у дома.; Специалното копче е обяснено и със специална анимация, белким сичкото софиянец разбе́ре как се отваря вратата. Начи, отсега нататък условията да се влезе НА автобус са следните.

Съзнателната стилизация на речта може да засегне синтактичното равнище - словосъчетание, изречение или цялото изказване. Може да се пародира със семантични акценти, както е в примера, осмиващ модата по био и еко продукти: Сичко останало е капки, настойки, годжи бери, кю тен, екстракт от яйчници на прилеп, кактус отгеждан в сърцето на амазонската джунгла, чия, фия, амарант, анатол, саностол и пр. В същото време може да се пародира в различни стилове: северозападен диалект с вокализирано л - Уеко акуапаркче; източен диалект - Ба, ни йе сал за чуздити изици, бъш сий съштуту и за роднийъ.; то тва е "модус вивенди" на бг ниета!; Искам малку лайкове, че са идосах! македонски диалект - Кой му спущи, дека народот го харесва - само това недоразбраххх...; просторечно говорене - Изкараха акъла на момите, ръзиръш ли...; Нема да го готва, ама... сепаг; Въх мъри, божкей! Тя идейата просто генялна!; софийски градски жаргон - Брей, голем съм! Я, к'ъв лъв съм си направИл у нас в килера!; кУпи си, ас ше си го истъкъ!; неграмотност - Котемца, днежната задача е да напрайте прераскас по картимка. Какво спорет ваз виждат сехтрите, зашто така реагират, какви човства испитват и какви мисли им минават прес главиде?; Стига сте висели по гропите, ами кажете на дицата ено друго, че са излагат прет чожденците!; Добро утро, емтелегенцията! Ето защо ви боли главата сотрен J ; аз за туй не пазаровам по интернеда...; ас иам шукулади - сабирам сатаниол и ште се увиа бескраино! Писането без шпации е крайна степен на деформация. То превръща речта в трудно четим поток: тисерадвайчеповечетохоранепишеметотака.

Като заключение, ще потвърдим наблюдението на Сидорова, че "фонетико-графическите езикови средства освен че представят речта като звучаща, са предназначени да усилват комуникативния ефект, създавайки външната организация на персоналното представяне, неговия "оптически образ". Те се явяват универсални средства за експресивност, позволяват не само да се създаде благоприятен комуникативен ефект, получен в процеса на комуникацията между адресанта и адресата, но и могат да представят личността" (Сидорова 2014, бел. 101).

7. Словотворчество

В дискурсната практика "словотворчество" включваме употребата на думи и изрази, които спрямо стандарта на съвременния български език се явяват нови образувания (неологизми или оказионализми) или пък представляват върната към употреба архаична или диалектна лексика. След анализ на говоренето в социалните мрежи извличаме заключения за езиковите процеси и за развитието на словообразуването.

Неологизми за нас са новообразувани думи, които показват по-голяма фреквентност основно в писмени текстове, което е доказателство, че те се утвърждават в речта, а оттук и в езика. Когато тенденцията към утвърждаване се подкрепя и от проявената словообразувателна активност на използвания словообразувателен модел, както и от деривати от изходното образувание, можем да говорим за неологична, а не за оказионална лексика. Оказионализмите са новообразувания, сътворени в потока на речта и могат да останат дори единични прояви на това равнище. Други пък имат шанса да придобият по-голямо разпространение и така се превръщат в неологизми.

В статията си "Неологизмите в съвременния български език" Диана Благоева (2006) дава пример за систематизирано проучване и класификация на неологичната лексика. Тя излага неологизмите по тематични области, а след това ги разпределя според това дали са лексикални или семантични. Тръгвайки от специфичните фактори, които обуславят общуването в социалните мрежи, нашият подход е малко по-различен. Тук не претендираме за изчерпателност, а за представяне спецификата на новообразуванията или на възстановените думи.

Основни цели при общуването в персоналния интернет дискурс, какъвто представлява комуникацията в социалните мрежи, са социализацията и себепредставянето. Двигател за употребата на лексиката се явява това тя да е в духа на общуването, характерно за тези виртуални места. В този смисъл стремежът на потребителите е да покажат, че са наясно с нормите и тенденциите на комуникацията там и в обществото, а от друга, да изявят своята креативност. Обект на вниманието ни ще бъдат именно такива употреби. Ето защо смятаме за по-подходящо те да бъдат изложени в рамките на частните езикови тенденции, чрез които се проявява генералната езикова тенденция към демократизация, както е постъпила Благоева в по-късна статия (Благоева 2013). Като цяло тази тенденция се изразява в масовото разширяване на функционалната сфера на езикови елементи, принадлежащи към разговорната и субстандартните подсистеми, в резултат на което те проникват и в публичната комуникация, получавайки по думите на Крисин (2000: 29-30, цит. по: Благоева 2013) "право на гражданственост". Трите частни езикови тенденции, в чиите рамки излагаме анализа на наблюдаваните употреби, са тенденцията към колоквиализация, тенденцията към жаргонизация и тенденцията към експресивизация.

В духа на нашето разбиране за сленга и жаргона като за различни понятия (Кирова 2001) позволяваме си да назовем втората тенденция "тенденция към сленгизация". Аргументите ни са, че в йерархичната структура на социалните говори именно сленгът се явява този социален тип говор, който нивелира най-контрастните особености на социолектите (професиолектите, аргото, жаргоните и класовите говори) на равнището на разговорната реч на определена територия в определен момент от развитието на обществото. Сленгът представлява по-широк пояс, в който се създават условия за по-успешна комуникация между групите, носители на социалните говори, като членове на по-голяма, надредна за тях общност. Обединението се осъществява първо на равнище специални сленгове, а впоследствие генералният сленг поема най-широко разпространените и най-неутрализиралите се езикови елементи. И сленгът, и жаргонът съвместяват социалната и стилистичната характеристики, но при сленга именно социалната е водещата, защото неговата функция е интегрираща. Разглеждан в отношение към общонародния език функцията на жаргона е диференцираща, а водещата му характеристика е стилистичната. Затова стилистично маркираната лексика с жаргонен произход е включена в тенденцията към експресивизация.

Благоева (2013) поделя неологизмите, включвайки ги към всяка от тези тенденции, поради различния заряд, който те носят. Така сме постъпили и тук - такова разпределение е удобно в прагматичен план, тъй като по-ясно могат да се изнесат социалните и психологически причини, които пораждат иновативната и възстановената лексика и фразеология.

Нашите наблюдения потвърждават установеното от Благоева, а именно - "че в съвременния период демократизацията се проявява преди всичко като дискурсивна прагматично-стилистична тенденция, обединяваща действието на няколко по-частни тенденции (към колоквиализация, към жаргонизация и към експресивизация)". Авторката отбелязва също, че точно затова "за значително влияние на тази тенденция върху системата на книжовния език трудно може да се говори". Да, като цяло обществото по-бавно стига до прехвърлянето на речеви явления в езика. В това отношение обаче социалните мрежи са силен катализатор и поради тази причина се занимаваме с тях - за да видим какво, защо и как се налага като практика и кое от тази практика подкрепя или поражда дадени езикови процеси.

 

Неологизми и тенденция към колоквиализация

Съвсем правилно Благоева разграничава колоквиализацията в рамките на демократизацията, посочвайки, че "на словообразувателно и лексикално равнище колоквиализацията намира израз в увеличаване на дела на елементите с разговорен характер (подчетаването е мое) и разширяване на сферата на тяхното функциониране извън границите на неофициалната устна комуникация. Тези елементи може да бъдат словообразувателни форманти и модели, лексеми, семеми и фразеологични единици" (Благоева 2013).

Социалните мрежи са полижанрова среда - освен разговорите чрез постове тук съществуват множество препратки към сайтове с различни материали, а такава препратка може да бъде и самият пост. Ето защо стилът може да варира от разговорен до научен, а регистърът от напълно сериозен, официален, информативен до забавен, пародиен, гротесков. Въпрeки това тенденцията към колоквиализация е явна. Макар да клонят повече към асинхронния жанр (но могат да се реализират и в реално време) изказванията са продукт изключително разговорен. В огромна част дори са подчинени на принципа на "Пиши, както говориш с приятели", типичен за синхронните жанрове. Нещо повече, разговорността се подчертава както чрез избора на езикови средства, така и с отбелязване на езикови икономии и асимилации, характерни за неофициалното устно общуване, напр.: Ку ма щеш, де...; Аз и харакирито го имам за профилактика, ама кой шсафане на такава точно?; Размечтах са ей, е те туй се чуда дека да си го монтирам.

Именно, за да не нарушаваме връзката между дадена употреба и нейния социален и прагматичен контекст, изследваме и тук привеждаме не отделни думи, а изказвания. В примерите освен това може да се наблюдава съвместното функциониране на различни словообразувателни похвати и модели и да се извлекат конкретните фактори, които предизвикват неологичната номинация. При словообразуването с домашни езикови средства преобладават следните суфикси:

-ник - (1) Това не е ли супарника? (2) Скъпи приятели и колеги, може би бихме могли да помислим, че за голяма част от нашите съгрупници. (4) Ще се видим в Чучуликарника :)

-ка - (5) промоутърките обикновено са част от парти мафията, така че винаги могат да ти намерят випове за всички събития, пък и даже да дойдат с тебе на тях и да минете после през три афтъра без хън-мън.

-щина - (6) Другата сакатщина също се размина и нямам грижи, бате.

Пример (5) в същото време е образец за тържеството на безсуфиксното словообразуване на основата на заемането и последвала адаптация - три афтъра (заемане), випове (заета абревиатура), парти мафията (модел за преобразуване на съществителни от чужд произход чрез конверсия в прилагателни). Това са все начини на постъпващите в речта чужди прости думи и сложни думи или устойчиви словосъчетания, както и на части от тях да се осигурят възможности да започнат да функционират в езика незабавно, без дълъг изпитателен период на спогодяване със съществуващите родни суфикси и съществуващите блокиращи деривацията фактори (Кирова 2002, 2007).

Продуктивни наставки са използвани и в следващия пример - деминутивната -ичка, както и -ски, с която е осъществено нестандартно словообразуване от наречие: (7) тя е турена да води човешки разговори или да разнищва проблемите на акнето и розацеята сред тентички и изкуствени цветя на ужкимски магазинчета.

Префиксацията с частицата не- е обичана поради духа на критиката и критикарстването, които се вихрят в социалните мрежи. По която и да е тема има застъпници "за" и "против": (8) стига уе, тия са нечовеци... (9) Но истерията около храненето, комбинирана с неадекватсването в любовта и секса са нещо, което гордо принадлежи на обширното понятие "в днешно време". В същото време се вижда и безпроблемното образуване на отглаголно съществително, макар да не съществува глагол адекватствам, а мотивацията е по-скоро непряка - от прилагателното неадекватен.

Наставки се прилагат към домашен и чужд материал и при глаголи, напр.: (10) от 4 м. гледам вече 2 години 40 инчов Самсунг c650/като твоя/ и вече ми малее сериозно. (11) миналата година дъщеря ми имаше удоволствието да първокласничи с текстилно подвързани учебници и понеже подвързиите ще си ползваме и тази година е ред да получи и уникален персонален пенал:) (12) Те трябва да бъдат научени да конфликтуват правилно. Интересен е случаят (13) "А и кой лекар не знае, че в момента авансират всички заболявания?", където е променена рекцията на глагола - не ‘авансирам нещо’, а ‘нещо авансира’.

В съвременния период се наблюдава усилване на абревиацията, суфиксалната универбизация и усичането. Това са прояви на колоквиализация, като едновременно с това са резултати от действието на принципа за езикова икономия: (14) А, митът за корема тез дни го развенчаха. Не било от Б, ами от много добавки тип МЗТ-а; Важното е да си еко/био - тогава имаш мнение по всичко. Важно е да се отбележи, че самостоятелната употреба на усечени коренови морфеми като еко, био и под. затвърждава статуса им на съкратени прилагателни и подпомага универсализирането и на модела парти мафия като начин за незабавна деривация от заемки и попълване на празното поле на категорията на прилагателното име.

 

Неологизми и тенденция към сленгизация

Заемането е непрекъснат източник на постъпване на думи в езика, които получават оформление според правилата на българския език. Както пише сайтът webcafe, "Сленгът на новото поколение е ярко доказателство за грандиозното влияние на виртуалната среда в изграждането на нова и динамична градска култура. Почти целият ток на младежкия жаргон минава през тези гигантски преобразуватели на словото. Чуждици и неологизми като "шервам", "лайквам", "туитвам", "адвам", "ъплоудвам", "ъпгрейдвам", "спамя", "тролвам" и разбира се, "поствам". Последното някои хора от по-старите поколения извън градовете сигурно все още бъркат с "постя". Със сигурност, ако някой младеж реши да пости, ще постне детайлна информация със снимки за промененото си меню." Именно за непринудената реч е характерно "одомашняването" на заети и адаптирани като глаголи думи с родни префикси: (16) за мое оправдание само ще кажа, че темата се оспами и преди мене. Присъстват и думи из други области като в примера: (15) те бяха доволни, защото бяха не гастарбайтери, а социалистически експат-ове.

Заетите думи могат да бъдат трансформирани на основата на парадигмите, съществуващи и типични за езика, били те словообразувателни (17) или формообразувателни (18), напр. (17) Той е сравнително невинна геймификация на и без това объркващата реалност на лесния секс. (18) Личната ми придружителка ме води нагоре, през няколко зали с фотошопнати мъже, телепортирани от холивудска екшън продукция; (19) съвсем основателно очакваме да бъдем "нахейтени" от всички "хипстъри" и "не-хипстъри"; (20) Колкото до "хейта": хипстърите ще бъдат прави да ни "хейтят". (21) Само че нищо извън троленето не изглежда да е реализирано.

Както беше изложено при тенденцията за колоквиализация, типично е словообразуването с именна група, съчетание, където заемки, възприети като съществителни имена, функционират като прилагателни имена за други съществителни. Когато са се адективирали части от заемки, в съзнанието на говорещия все още има някаква слятост на компонентите в рамките на сложна дума, както е при анти-изпълнение, но в други случаи - при мета - откъсването е пълно: (22) той е виртуоз на перфектното анти-изпълнение, съвършен и неосъзнат аудио трол; (23) Те станаха задължителна парти тема, социална смазка, културен код и извратен мета коментар на интернет идиотщините. В именната група могат да се натрупват прилагателни - както изцяло заети, така и да се вмъкват родни: (24) Онлайн дейтинг индустрията, от своя страна е генерирала едни свежи 2 милиарда долара само за 2014. (25) В сравнение с него деветдесетарските гето-клетници от оркестър "Козари" приличат на Лондонската филхармония. (26) Така въоръжена влязох в малък, по-скоро фюжън столичен ресторант.

 

Неологизми и тенденция към експресивизация

В съвременния период, по думите на Благоева, основание за определяне на демократизацията като предимно дискурсивна тенденция дава фактът, че за значително влияние на тази тенденция върху системата на книжовния език трудно може да се говори. Въпреки засиленото навлизане на разговорни и жаргонни лексикални елементи в някои сфери на официалната публична комуникация случаите на стилистична неутрализация на този тип елементи и проникването им в системата на книжовния език са редки и те остават в рамките на дискурсивна тенденция. Въпреки това, както посочва Пернишка, при създаването на неологизми в множество случаи наред със самото означаване се изразява оценка, а това е показателно за отношенията език - общество и си заслужава да бъде изследвано (Пернишка 2006, 2010).

Да разгледаме какво от това, което се поражда в дискурсните практики първо, има шанс от оказионализъм да се превърне в неологизъм с експресивна функция и второ, какъв е характерът на експресията. В социалните мрежи на съвременния етап можем да твърдим, че основните цели - себепредставяне и социализация - в измерението на експресивността се представят като: стремеж към оригиналност и социална нагласа на осмиване на неприемливи явления.

Въпреки че редица от словообразувателните средства, използвани при другите тенденции, се повтарят, разглеждани с оглед на тяхната функция и в контекста на целия разговор или отрязък от него, неологизмите биха могли да се определят като такива с емотивно-оценъчно (27) или със социално-оценъчно съдържание (28) (вж. Благоева 2012): (27) татуировките ми са много по-вървежни и направени от неговите; (28) Разкрили били ченгесарите, че меринджейства.

В по-голямата си част експресивните думи и изрази са оказионализми, напр.: (29) Ограничаване на излагането ни към дебелогени. (30) Аре, банда, аз ще се бордя! (31) Тази година вече съм решил да се поорелефя малко. В следващия разговор се развихря надпревара във вариативно словообразуване: (32) Ж1: чакай първо да задобрея със ските... после почвам да балетирам; Ж2: Балетирам или балетствам; М1: Балетувам! :)) Дали и доколко подобни думи ще намерят разпространение не е от съществено значение за авторите им. Много по-важно е настроението, което те създават. Креативността тук се цени особено добре. Главната цел е да се създаде атмосфера на шеговитост. Все пак в редица случаи е ясно кои кандидати имат повече шансове да оцелеят - тези, които се подчиняват освен на тенденцията към експресивизация, също и на тенденцията към минимизация на изказа, и които са построени по набиращи продуктивност словообразувателни модели. Сравни напр., силен кандидат: (33) Честито! А ся... облечи роклето, фотни се и пущи фотката тука да та видим как ти стои. (34) Средни шансове: имам си ушаци, моля, моля!; Слаб кандидат: (35) Този бабаит се закани да убие със ЗВЯРСКОСТ репортера на Милен Цветков.

Някои от оказионализмите доказват, че имат потенциал да се превърнат в неологизми, тъй като се роят: Сред пишещите, които се опитват да бъдат забавни, е стартирал цял бро-речник (Къде 2014). "Думата се е преобразила в поредица от слeти думи, комични словесни комбинации, като: "брограмисти", за млади мъже компютърни програмисти; бростеп, бялата мъжка версия на дъбстепа; и "кърлбро" за "браточки", прекарващи твърде много време в оформянето на бицепсите си." Както бе показано по-рано, критерий за подразделяне на неологизмите в рамките на тенденцията към експресивизация може да бъде типът на изразяваната оценка и разгледахме случаи, където оценката е по отношение на морално-етични качества и прояви на характера, когато говорим за неологизми с емотивно-оценъчно съдържание (Благоева 2012, 2013). В случая се оценява от гледна точка на социална приемливост/неприемливост, ценности, стереотипи, йерархии, т.е. това са неологизми със социално-оценъчно съдържание.

Стремежът към оригиналност и социалната нагласа на осмиване на неприемливи явления доведе до практиката "стилизиране на неграмотност". Към нея подвеждаме пародирането на необразовано говорене, при което част от изказването или цялото е оформено било като диалектно (Ба, ни йе сал за чуздити изици, бъш сий съштуту и за роднийъ.), било като просторечно (Я па тоъ), било като градски жаргон (...един път като стана куцо, веднага се наежиха. Ще ги строявам скоро) и пр.

Интересна е употребата на графикализиран образ на някакво неправилно произношение на чужди думи: (36) буисинес "дамите" или по правилно според мен, Мадам`ите... (37) И в компенето и бразуването, ако беше прочела какво съм написал, щеше да разбереш, че против нямам, защото няма аналог в българският език. За Правец минаваше "щайга", но на екс пи не оди да му кажеш "хъ ръ".

Неологизмите със социално-оценъчно съдържание Пернишка (2006) нарича идеологически оценъчни имена, с които говорещите изключват себе си от категорията на тези, които назовават, а нея осмиват, иронизират: (38) И аз да се покифля (39) Едно време легендите от 90-те така са мутреели (40) Хипстърите тревомани (41) Невероятни "ALS Ice Bucket Challenge" зле-та или за по-кратко "Americaaaaaa" (42) ще си взема скоро като спортния мерджанец на нейния банкомат (43) А сега ако някой ми обясни правописа на тази думица направо ще го разцелувам - 'пандизселфи'! (44) А относно числа и цифри всеки журнал успява да ме срути. най-обичам съгласуване по род, ама не с числителното, а със съществителното: осемдесет и един хиляди декара например или тридесет и една милиона звезди... (журнал тук е в значение ‘журналист’).

Използването на чужд езиков материал или миксирането могат да бъдат съзнателно прилагани за изразяване на определено настроение. В едни случаи обаче, то не става източник на нови думи (45) Айде да се енричва лангуажа ни, берекет вересин!. В други случаи, може да остане в жаргона като заемка (46) Та таквизинки ми ти рабути... Нъл пишъ убу, йес? или като жаргонна техника (47) Vitoshing and needling, а в трети да даде нова дума или израз (48) Това "познавателна когниция" аз ли съм го писал, бе хора - малееей (бай дъ друм - кликнъх нъ търсачкътъ и ни гу найдух...)? 

Може би най-интересни са фразеологичните изрази с неологичен характер. За да бъдат разпознати като фразеологизми, те трябва да са получили вече известно разпространение. Тогава се използват дори в публицистични и художествени текстове. В следния пример има неологични фразеологизми, наред с такива думи. Те са свързани с определено оценъчно отношение към определен социален типаж и играят роля в неговата стилистична характеристика: (49) Емо Емемееца обажда оферта за хормон на растежа със сосно намаление, но нещо не ми се занимава. И без цикъл пак мога натрупам 6 кила чиста маса за три седмици. Само с протеин, креатин, аминки, азотно бустерче и конски кюфтета. Това ми напомня да звънна на Цеко Цигането за онова муле, дето ми го е обещал. Като го разфасовам и ще имам протеинец за цифра време напред. (50) ...остроумие и ме гледа на игра. (51) Гледа, мълчи и накрая си дава фейсбука.

Разгледаното дотук доказва, че социалните мрежи са източник на нови дискурсни практики, които преди всичко показват как говорят съвременните хора. На второ място, именно в тези практики се откроява честотното, облечено в нова дреха, което има шанс да продължи развитието си доколкото е в руслото на силни тенденции, реализирани с еднотипни продуктивни словообразувателни средства. Тези изводи потвърждават установеното и от Благоева, че тенденция за избледняване на стилистичния признак ‘разговорност’ е налице например при широко употребявани неологизми, тъй като те в по-голямата си част се раждат извън книжовния език, а в процеса на разпространението им стилистичният признак ‘разговорност’ избледнява.

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Благоева 2006: Благоева, Диана. Неологизмите в съвременния български език. // Български език и литература (електронна версия), 2006, № 6. Също: LiterNet, 24.02.2007, № 2 (87) <http://liternet.bg/publish13/d_blagoeva/neologizmite.htm> (03.02.2017).

Благоева 2012: Благоева, Диана. Оценъчно съдържание в новата българска лексика. // Многообразие в единството, СУБ, 2012 <http://www.tksi.org/SUB/papers/3-1/3-1-8.pdf> (03.02.2017).

Благоева 2013: Благоева, Д. Прояви на тенденцията към демократизация в българската неология. // Дзяло, 2013, № 1 <http://www.abcdar.com/docs/magazine/1/Blagoeva.pdf> (03.02.2017).

Ван Дейк 1978: ван Дейк, Тео. А. Вопросы прагматики текста. // Новое в зарубежной лингвистике. Выпуск VIII: Лингвистика текста. Москва, 1978, с. 259-336.

Виноградова 2010: Виноградова, С. А. Инструменты речевой манипуляции в политическом медиадискурсе. // Вопросы когнитивной лингвистики, 2010, № 2, с. 95-101.

Големият Лебовски 2014: Младежкият жаргон или просто "wtf". // Webcafe, 16.08.2014, <http://www.webcafe.bg/id_339471296_Mladejkiyat_jargon_ili_prosto_wtf> (03.02.2017).

Кирова 2001: Кирова, Людмила. Сленг = жаргон? // LiterNet, 14.11.2001, № 11 (24) <http://liternet.bg/publish3/lkirova/slang.htm> (03.02.2017); също: Проблеми на социолингвистиката, VІІІ. Съвременни форми на съществуване на българския език. Български език, 2005, с. 114-119.

Кирова 2002: Кирова, Людмила. Писмено отразяване на подчинителна връзка между съществителни в езика на хора, работещи с компютри. (пълното изследване). // LiterNet, 09.03.2002, № 3 (28) <http://liternet.bg/publish3/lkirova/sliato.htm> (03.02.2017).

Кирова 2007: Кирова, Людмила. Компютърните технологии и българският език. София, 2007.

Кирова 2013: Кирова, Людмила. Виртуалните общности и компютърно опосредстваната комуникация днес. Социалнитe мрежи. // Реторика и комуникации, 2013, № 9, 09.07.2013. <http://rhetoric.bg> (01.02.2017).

Къде 2014: Къде си, брат? // Lifecafe, по: Esquire, 27.08.2014 <http://www.webcafe.bg/id_383408693_Kade_si_brat> (03.02.2017).

Лоусън 2008: Lawson, Andrew J. ‘One-on-One With Obama’: An Analysis. // The university of Birmingham Centre for English Language Studies MA TEFL/TESL Module 4 Assignment, January 2008.

Лутовинова 2006: Лутовинова, О. В. К проблеме категорий виртуального дискурса. // Известия Волгоградского государственного педагогического университета. Серия "Филологические науки", 2006, № 3 (16), с. 20-25.

Лутовинова 2009: Лутовинова, О. В. Виртуальный дискурс как одно из направлений в исследовании киберпространства. // Вестник Московского государственного областного университета. Серия "Лингвистика". 2009, № 1, с. 26-32.

Пернишка 2006: Пернишка, Емилия. Времето в нас, в езика и в лингвистиката. // Списание на БАН, 2006, № 5, с. 10-19.

Пернишка 2010: Пернишка, Емилия. Новата лексика в българския език - огледало на съвременния обществен живот. // Български език и литература, 2010, № 2, с. 3-15.

Петров 2012: Петров, Ангел. Аспекти на оценяването в съвременното обучение по български език. // Български език и литература, 2012, № 1.

Сидорова 2014: Сидорова, Ирина. Коммуникативно-прагматические характеристики жанров персонального интернет-дискурса (сайт, блог, социальная сеть, комментарий). Диссертация на соискание ученой степени кандидата филологических наук. // <http://vgpu.org/sites/default/files/disfiles/dissertations/sidorova_ig_kd_0.pdf> (01.02.2017)

Феърклоу 1992: Fairclough, N. Discourse and social change. Cambridge, 1992.

 

 

© Людмила Кирова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.02.2017, № 2 (207)

Други публикации:
Проблеми на социолингвистиката. XII: Езиковата ситуация - състояние и тенденции. София: Международно социолингвистическо дружество, 2016, с. 127-132.
За словото - нови търсения и подходи. Юбилеен сборник в чест на чл.-кор. проф. дфн Емилия Пернишка. Състав. и науч. ред. Диана Благоева, Сия Колковска. София: Изд. на БАН "Проф. Марин Дринов", 2016, с. 352-359.
















Партньори