ОСОБЕНОСТИ НА ЧАТ-РАЗГОВОРА

Людмила Кирова

web

Благодарение на съвременните технологии се създадоха нови медиативни среди за комуникация. Интернет е комуникативната инфраструктура, която е способна да генерира редица нови медии - електронна поща, чат, дискусионни групи, електронно публикуване, основани на писмена речева дейност в различен жанров формат. Най-важен белег на тази структура е, че тя функционира едновременно като канал, "материална" среда и конситуация на речевите изявления. Общуването на хората в компютърна мрежа въведе комуникация от нов тип, т.нар. компютърно опосредствана комуникация (КОК). Тя е индиректна, от дистанция, без визуален и аудио контакт. Затова речевото събитие се осъществява в една комуникативна ситуация, напълно различна от тази в реалния живот. Специфичните й черти определят възможните параметри за действие, диверсификацията на дейностите и изразните средства, с които потребителят може да си служи. Ето защо повечето от тези особености са универсални и не зависят от езика, на който се общува.

Критерий за диференцирането на жанровете е начинът, по който елементите от комуникативната ситуация се проявяват в речевите взаимодействия. Сред функциите, които отделните жанрове реализират, комуникативната е обща, но има и частни - информативна, интегративна (за поддържане на интеграцията във виртуалните общности), за забавление и т.н. КОК налага да разширим представите си за възможните форми, в които може да се осъществи например един разговор или едно писмо. Въпросът е, с кои черти и доколко те остават в рамките на структурата и същността на разговора въобще, и на писмото въобще, независимо от новородения от ограниченията на медията жанров формат.

Т.нар. чат определяме като едновременен непринуден разговор в реално време на много хора (или поне двама души), провеждан в Интернет чрез специален софтуер в определено виртуално място. Названието чат (chat) идва от името на програмата INTERNET_RELAY_CHAT (IRC), която през 1988 финландецът Jarkko Oikarinen от университета в Oulu написва и разпространява. Името обяснява предназначението на този софтуер - "бърборене през/в Интернет, чрез изпращане и получаване на съобщения на смени".

1. Организация на средата

1.1. За да се осъществи какъвто и да е разговор, е необходима фундаменталната концепция за едновременно присъствие на участниците в някакво пространство, което може физически да не е пълно (при контакт по телефона присъстваме само с гласа си) или налично (при комуникация в Мрежата присъстваме чрез идеални същности - съзнание, емоции, подсъзнание и т.н.). Виртуалното пространство, в което хората се озовават, когато с помощтта на модем към телефонна мрежа се включат в компютърна мрежа, т.е. когато са онлайн, се определя като Киберпространство. (Буркарт 2000:262)

1.2. За да участваме в разговор в Киберпространството е необходим специален идентификатор - име, наречено никнейм (ник), което даваме сами на себе си. Той е основният маркер на присъствието. Фокусира и представя цялостната личност пред останалите участници. Изборът му се определя от множество социални и индивидуални характеристики, предпочитания, нагласи и претенции. Всеки ник представлява на практика отделна личност от гледна точка на събеседниците. Фактът, че можеш да го сменяш, когато пожелаеш преди и по време на комуникацията, води до невъзможния в реалния живот шанс да останеш анонимен или да представяш себе си като различни личности.

1.3. Когато целта ни е чат-разговор, за да попаднем на точното място на "събирането", което желаем да посетим, трябва да напишем името на виртуалния коридор, т.нар. канал (chanel) плюс команда за присъединяване - join). Вътре в канала е нужно да укажем, в коя виртуална "стая за разговор" (chatroom) желаем да влезем.

1.4. Всеки потребител може да създаде канал и след това да кани на разговор. С това свое действие той придобива статус на оператор на канала (на компютърен жаргон - оп), който притежава редица привилегии да регулира поведението на участниците като променя технически, тематични и социални параметри в комуникативната ситуация. Той може да прехвърля правата си и върху други, избрани от него участници в разговора.

1.5. В чат-разговора участват много потребители - всички, които са пожелали да са в този момент във виртуалното място на срещата. Те печатат от клавиатурите на компютрите си съобщения и четат на екраните пред себе си текста на създавания от всички участници текущ мултилог. Комуникацията е единствено в писмена форма. Достъпни за използване са символите от ASKII code таблицата в паметта на компютъра - букви, цифри, други символи. Печатат се кратки реплики, което все пак отнема известно време и е причина за някои разминавания на въпроси и отговори.

1.6.IRCпозволява на потребителя да избира чия речева дейност иска да вижда на екрана си и на кого да позволи достъп до своята. Той може да участва едновременно в няколко разговора, комбинирани според желанието и извикани в отделни прозорци - в общия за групата, в различни частни разговори, в разговори в други канали и/или с отделни хора от тях.

2. Специфични черти на жанра чат

Анализът на свойствата на дискурса показва, че чатът е хибриден жанр - по структура и езиково съдържание е разговор, но експликацията му е във вид на писмен текст, който се явява и материалната - пространствена и времева среда - в която се извършва комуникативната дейност. При това езикът и графиката са натоварени да поемат изразяването на съществени елементи на комуникативното взаимодействие, които в структурата на разговора лице в лице са задача на суперсегментните и паралингвистичните знаци.

Течащият на екрана напечатан текст съдържа базовите признаци, които определят дадена реч като разговорна - непринуденост (неофициалност на общуването), неподготвеност (спонтанност), персоналност (непосредствено участие на комуникантите в общуването), силна опора на ситуацията, както и зависимост от контекста, която при чат-разговора е огромна. Знанията за света, културните модели и обществените конвенции, които споделят участниците в чат-комуникацията имат много здрава обща основа, която се осигурява от техните сходни интереси, социални практики и възраст. Опитът като членове на виртуалните общности, познаващи добре кода, правилата за неговото функциониране, а така също ограниченията на канала и интерпретационните способности на комуникаторите, прави възможно с толкова малко писмен текст да се изрази толкова много.

Присъствието е необходима познавателна структура на взаимодействие. Както изтъква изследователката на IRC, Хилъри Бейс, то "е необходимо на физическо и когнитивно ниво, за да създаде структури на взаимодействие и за конструиране на (себе)идентичност вътре в това взаимодействие." В комуникационната среда потребителите формират социално пространство, в което действат и разговарят. В терминологията на Ървинг Гофман и на Хилъри Бейс това конструиране е наречено рамка. Вътре в тази рамка вече става възможно да функционира управление на базовото структурно ниво, което е в основата на всеки разговор, независимо от специфичните черти, наложени от канала, които се проявяват на равнището на повърхностната структура.

Вътре в рамката на социалния обмен участниците могат да си сътрудничат и съвместно да поддържат лице, т.е. да представят себе си. Категорията лице "е трансфериран върху въображението характер". Формира се в две линии на поведение - линия на представяне на себе си от говорещия и линия на възприемане на представяното от останалите събеседници, за която съдим по реакциите им. (Хилъри Бейс 1998)

3. Знакова система

В българските IRC-канали се пише на български език с латински букви - на т.нар. методица. В порталите dir.bg, hit.bg и др. потребителите използват и кирилица, и латиница, като това зависи от тяхната самоидентификация като членове на чат-общността (чатъри) или като обикновени потребители. Функционалните съображения са водещи при избора на аналози на буквите за типично българските звукове. Напр. почти винаги я = q, понякога ж = v(защото в стандарта Phonetic Cyrillic, са на един клавиш), често ч = 4 и ш = 6 (пести удар върху клавиш в сравнение с вариантите ch, sch, sh). (вж. Кирова 2001) Употребата на базисна латиница за печатане на кой да е език е универсален индикатор на чатърите. Потребителите на сръбските чат-канали пишат само основната латинска буква без диакретичен знак, в немските също не се употребяват диакретични знаци, а се пишат дифтонги; ß се означава с двойно s. (по свидетелства на Хентшел 1998)

Цялата социална среда, в която протича комуникацията, се съгражда от речта на участниците. Тесният канал за перцепция държи фокуса на вниманието в екрана, където тече текст, който съдържа цялата комуникативна ситуация и всяка промяна в нея незабавно се появява и записва в самия дискурс. Напечатаното слово е свръхнатоварено. Съществува ефект на графична хиперкомпенсация, заради недостига на физическа реалност, а едновременно с това принудителна минимизация на езика, с който трябва да се сътвори правдоподобна реалност. Минимизацията е породена от принципа на хиперфункционалността - изискването за максимална бързина и минимално усилие при оптимално разбиране в комуникацията. Изразява се в синтактичен лаконизъм, предпочитание към фонетично най-опростените лексеми, съкращенията и визуализацията.

На всички нива на лингвистичния анализ се откриват белезите на разговорната реч - лексикални варианти, фразеологични съчетания, словообразователни модели и синтактични структури: 1.<> i as taka wikam 2.<> ae po-byrzo 4e dignaha we4e wystanie za telefona. Правописът следва разговорното произношение на непринуденото общуване: 3.<xmx> tebe ta nqma. 4.<> ae ytre she wlqza 5.<npackoBka> da znaish:)¹ 6.<Gard> iam 128 RAM. Главна буква в началото на първото изречение, а дори и в имената, не се пише. Членението на речта в писмена форма силно се влияе от лингвопотока на естествената реч: 7.<npackoBka> edin pyt ne sa obadi da mu sa newidi. 8.<Nelche> minenam

Писмената форма на текста е силно социално маркирана. В младежкия жаргон разговорните черти съзнателно се подсилват и текстът предава точния му фонетичен облик: 11.<> ko praish be 12.<> naprao da go fane chowek strah ot tebe;-) 13.<> e inache mnou qko si izkarah 14.<> twa staa li!? 15.<> sichko e gotoo sa sha go widq:!) Интересно, че една от водещите черти на младежкия сленг днес - силното синкопиране на думите, дори до неузнаваемост, няма пространно място в най-пълните изследвания върху съвременния жаргон (вж. Армянов 1989, Карастойчева 1988). Напр. и в устната реч сеа (сега) се е превърнало в са, кво (какво) - в ко, а в чат-реплики хубаво се явява като хууво, хубу и хуу. Явлението се разширява, като определено употребата му е градирала от ситуативен избор на регистър в рамките на разговорната реч към маркер за говора на новите поколения българи - младежта на 90-те. Те са любители на езиковите игри и едновременно чрез тях се идентифицират като социална общност. Имат творческо отношение към езика. Нетипични за посочения по-ранен етап от развитието на жаргона, фонетичните експерименти са естествено продължение на принципа "Пиши, както говориш", който властва в чат. Широко е разпространено пародирането на западния и на източния диалектен изговор, което намери място дори в тийнейджърските музикални хитове напр. "Чекай, чекай малко ", "Много мъ е срам": 16.<> to kat ma hapi a? 17.<> q aa widim sa ako q pusna sha ima li efekt 18.<> ako znaesh kwa ufca ni dode na mqstoto na Zdrawka sha se grymnesh ako q widish 19.<> oshti malkuuuuuuuuu 20. <> dubrie 21.<> mi sha kaish che si ma tyrsil i da ti callna. Съчетанието с други показатели за присъствието на жаргон валидизира тяхната не диалектна, а игрова употреба като социолингвистични маркери. Транскрибиране на точния изговор на типичния разговорен немски с всички негови контракции, констатира и Елке Хентшел. Тя смята, че потребителите на IRC употребяват начин на писане, който рано или късно ще стане официален. В примери от сръбски чатове усещането на говорещите за морфологичните граници има аналози с български явления. (Хентшел 1998)

Изключително голяма е ролята на частиците като средство за емоционално-експресивно насищане и модална или логическа интерпретация на изказването като цяло. Като изразяват отношението на говорещия, те се явяват ключ за тълкуване на актуалния смисъл на писмено изказаното. От значение за тяхната семантика е как точно е отразен квантитетът. Частиците до голяма степен поемат функцията на заместители на интонацията и емфатичното ударение като конотативно моделиращи и прагматични средства. 22.<> ko stana we a! 23.<> e da de 24. <Nelishte> oki de w8 sa namerih nekwi grozni pix 25.<Nеlche_q_nqma> kaji deeeeeeeeee 26.<Nelche_AWAY> mi dobre 27.<> miiii 28.<> aa dobre 29.<> aham:) 30.<npackoBka> e brao 31.<Nelishte> Alex li se kazwashe? - <xmx> yep (вж. още 11, 13, 17, 21, 36). Безспорно междуметията са други широко употребявани вербални средства в чат, тъй като непосредствено изразяват емоционално-волевите реакции на говорещите, създавайки непринудената атмосфера на пряк диалог.32.<> auu milush me chaka dolu... izchezvam :))) 33.<> oleleeee. 34.<> heheh 35.<> m?!:) 36.<> hmmm... mai mi e poznato

Липсва пунктуация, изясняваща синтактичните отношения. (2, 7, 15, 17, 18, 24, 55) Ролята й е изцяло експресивна или ориентираща във вида на изказването. (49, 51, 57, 65, 67) Речевият етикет следва моделите на face-to-face комуникацията. В откриването и края на композиционната рамка на диалога (мултилога) схемата е по-твърдо установена, а в средната част - по-свободна. Общуването започва с приветствие, обръщение, евентуално с покана за запознанство, подхващане на разговор (последните две са в малко по-неутрален регистър), съответно завършва със сбогуване, пожелания, уговорка за нов контакт. поздрави: 37.<XZone> hi'' 38.<xmx> opi 39.<XZone> hiii 40.<Gard> hi bre 41.<Nelche_AWAY> ohooo 42. <MOPKOB> kak si bre? 43.<Gard> ko staaaa 44.<Gard> kak sme обръщения: 45.<pzZzz> Nelcheeeeeeeeeeeeeeeeeeeee, darling 46.<Smurf > ei ko3a:P) 47.< BapBapuH> Wellcome To The Chanel Kopeleta :) 48.<yMEH> Mamiiiiiiii:)))))) частици за обръщение: 49.<xmx> ko stana we a! 50.<npa34o> znam bre 51.<> e shto be?;-) сбогуване: 52.<> ai bye>:)! - <xmx> ae 53.<> bye byeciao 54.<Gard> ajde sladur4e - <Nelche_q_nqma> aidi 55.<> oki ae leka az she lqgam che nashte kwichat 56. <Nelche_cnuHka> sweet dreams 57.<Nelche> bye bye see ya - <xmx> later Nelche :") - <Nelche_q_nqma> aidi leka!:)

Съществени белези от социолекта на чатърите е употребата на компютърна терминология и компютърен жаргон; обилно вклиняване на думи, словосъчетания и цели фрази от английския език; жаргонна лексика, сътворена на основата на английски; следване на английския правопис за професионализмите и жаргонизмите с такъв произход. Говорим за частичен билингвизъм в социолекта на чатърите. Визуалният фактор надделява над принципа за фонетично писане при английските думи. Потребителите са виждали стотици пъти термините, изписани в менютата на програмите и специализираната литература. В паметта им те фигурират като единство от визуален образ и звуков комплекс, затова пишещите не го разчленяват всеки път буква по буква, както при българските думи. Освен това, в английски има нееднозначно съответствие между звукове и букви, а повечето българи усвояват този език в учебна среда, която е до-голяма степен текстово базирана. Така, първичен се явява писменият образ на думата и той я държи в съзнанието. Като резултат в чат-текста откриваме написана на английски основа с българско словоизменение. 58.<> btw q kavi po koe wreme na denonoshtieto nqmash mnogo prozorci, da znam koga da se logwam w irc :)? 59.<> da sendnesh edno email4e 60.<xmx> hm neshto ne work dcc-to 61.<> znam che si yMEH w chata;)! ama me dropna... 62.<handback> abe koj te dropi (вж. и 6, 24 , 66)

По време на разговора, потребителят има опора в две ситуации, което се среща само при индиректна комуникация. В текста се отразяват промени във физическата ситуация, особено такива, които представляват някакво препятствие за процеса на общуване. 63.<> she umra ot jega 64.<> moment che talk po gsm :) (вж. и 2)

Ефектът от "разговорността" е, че се създава псевдоаудио впечатление за жива реч, за начина, по който езикът реално се говори в ежедневието. Разбирането в този лаконичен жанр е възможно поради високата степен на общност в аперцепционните бази на комуникаторите.

С уникални графични средства се изразяват емфатични акценти, емоционални реакции и състояния на комуникаторите - емотикони (вж. 12, 15, 29, 32, 35, 46, 47, 48, 49, 51, 52, 57, 67), употреба на главни букви за повишаване на тона - "крещене", повторение като израз на градация на емоцията 65.<Gard> a?A?A?AAA?A?Aa?A?Aaa? (вж. Михайлова 1999) Те играят ролята на маркери, свързани с моментното психично-емоционално състояние на говорещия, а могат да бъдат породени от неговата модална или волева интенция в даден речев акт на комуникацията.

Физическите действия също имат изражение в чат-комуникацията. Те се вербализират в 3л. ед.ч., чрез т.нар. meta-comments. 66.<pzzzzzzzz> ne e bezluden ama obi4am big citiez, kwo da napraa - * Nelche too Чрез тях потребителите на IRC показват, че се нуждаят от физически контекст, в който техните равни по комуникативна компетентност събеседници могат да интерпретират поведението им. (Хентшел 1998) Подобен е смисълът на играта да се промени ника по време на общуването с друг ник, който запазва идентичността, но и отразява състоянието на говорещия (вж.8 и 9 спрямо 25, 26, 31, 54, 56, 57; също 47 и 48)

Повечето похвати за минимизация на речта са специфични за чат-текста не само на български език, но се проявяват като универсални знаци: редуцираната до крайност пунктуация и експресивната й употреба, емотиконите, ремарките (meta-comments), и английските абревиатури: LOL (Laughing Out Loudly - Смея се на висок глас), W8 (Wait - Чакай), 10x (Благодаря). Други, са локални проявления на принципите на чат комуникацията - напр. коренни морфеми като експресивни глаголни синоними: 67. <Cloudy> i az daje ti gi chestitith!:) - <Moremer>:( -<Moremer> zabraw

4. Заключение

Жанрът чат оголва същността на интерперсоналната комуникация, разкривайки най-основните й дълбинни структури. Подчертава насъщно необходимите физически качества на разговора - при взаимодействието лице в лице, изразявани чрез суперсегментните явления на речта и паралингвистичните средства; при чат-разговора - чрез вербални описателни заместители или договорени начини на графичен изказ. Чатът е графично изразена езикова хипертрофия на идентичността, функционалността и езиковата игра. Изследването на този жанр хвърля светлина върху мисленето и поведението на говорещите млади хора, което е изцяло подчинено на постмодерните принципи - развиващо действие и взаимодействие, съчетани с тотална игра на въображението. (вж. Кирова 2001б) Тези нагласи, въплътени днес в речевата практика на младото поколение, неусетно внасят нови елементи и моделиращи техники в езика. (вж. Кирова 2000)

БЕЛЕЖКИ

1. Никовете от типа <npackoBka> са написани с латински букви, чийто графичен облик съвпада с този на кирилски букви, но за компютъра те са съвършено различни знаци, поради несъвпадащите им позиции в неговата ASKII code таблица. [обратно]

БИБЛИОГРАФИЯ

Армянов 1989: Армянов, Г. Жаргонът, без който (не)можем. София: Наука и изкуство, 1989.

Бейс 1998: Bays, H. Electropolis: Communication and Community on Internet Relay Chat. // Linguistik online, 1, 1998, № 1. <http://www.viadrina.euv-frankfurt-o.de/~wjournal> (28.05.2001).

Буркарт 2000: Буркарт, Р. Наука за комуникацията. Велико Търново: ПИК, 2000.

Карастойчева 1988: Карастойчева, Ц. Българският младежки говор. София: Наука и изкуство, 1988.

Кирова 2001: Кирова, Л. Диграфията в писмената практика на българските потребители на Интернет. // Годишник на ДЕО-ИЧС към СУ "Св. Кл. Охридски", 2001 (под печат). Също: Електронно списание LiterNet, 31.07.2001, № 7 (20) <https://liternet.bg/publish3/lkirova/digraphia.htm> (28.12.2005).

Кирова 2001б: Кирова, Л. Обучение според принципите на постмодерното мислене. // Конференция "Обучението по български език в началото на XXI век (в памет на доц. д-р Стайко Кабасанов)", 7-9 юни 2001, Смолян. Също: Електронно списание LiterNet, 24.07.2001, № 7 (20) <https://liternet.bg/publish3/lkirova/post.htm> (28.12.2005).

Кирова 2000: Кирова, Л. Билингвизъм и диграфия в речта на българските геймъри. // Проблеми на социолингвистиката. София: Международно социолингвистическо дружество (под печат). Също: Електронно списание LiterNet, 11.08.2001, № 8 (21) <https://liternet.bg/publish3/lkirova/gamers.htm> (28.12.2005).

Михайлова 1999: Михайлова, Н. Интернет - минимизация на езика. // Български език и литература, 1999, бр. 6. Също: Електронно списание LiterNet, 10.08.2000, № 8 (9) <https://liternet.bg/publish/nimihailova/inet.htm> (28.12.2005).

Хентшел 1998: Hentschel, E. Communication on IRC. // Linguistik online, 1, 1998, № 1 <http://www.viadrina.euv-frankfurt-o.de/~wjournal> (28.05.2001).

© Людмила Кирова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.07.2001, № 7 (20)

Текстът е четен на конференция "Проблеми на българската разговорна реч", 31.05.-1.06.2001, ВТУ "Св. св. Кирил и Методий".