ЗАЩО!

web | Агонио сладка

Н а  в с и ч к и ,  д е т о  х и л я д и  п ъ т и
с а  м е  р а з с т р е л в а л и
с  п о л и ц е й с к о т о :  "З А Щ О ?",
п о с в е щ а в а м  т а з и  п р о с т а
и  я с н а  и с т о р и й к а.
С  о т в р а щ е н и е :
                           А в т о р ъ т
 

Крон-жиг!
(Както е написано: с тиренце по средата.)

- Кой е той!

Той не е "той", а тя.

- Коя е тя!

Крон-жиг е почти вълшебна риба.
Тя лежи на дъното на океана.
Но на всеки сто и толкова години
се показва на повърхността
и изкрещява:
"Крон-жиг!"
Изкрещява името си.
Собственото име изкрещява.

- Защо?

Много си обича собственото име.
Затова.
Целия оскъден кислород
               на океана е изстискала
в името на тези две мехурчета
                    от кислород:
"Крон-жиг!"
Творческа натура.
След това Крон-жиг започва в кръг
                                    от олио да се върти.
Тя не може този кръг от олио да пресече -
отвращава я до олио да се докосне.
Не обича олио.

- Кой е начертал кръгът от олио!
Тя самата си го начертава.
Даже олиото си е нейно собствено.

- А защо го прави, щом се отвращава!

Ще ви кажа:
Тя
така
сама
съзнателно
ограничава
себе
си.

- А защо така ограничава себе си?

Ще ви кажа:
ако някой я попита -
"Ти защо?",
рибата отвръща
все това:
"Искам
сламена шапка
с козирка!"

- Питаме "защо" и "как така"!
Ще ви кажа:
ако някой я попита -
"Как така?",
рибата отвръща
все това:
"Искам
сламена шапка
с козирка!"

- Но защо, защо, защооо!

Ще ви отговоря:
рибата
така
ограничава
любопитството
на другите.

- Защооо!?

Защото:
Изведнъж Крон-жиг започва плуване
                                                        по гръб.

- Защо!

За да можем без усилие да прочетем
две магически слова върху корема й. -
С бели букви е написано: "Персифедрон",
с черни букви е написано: "Абурадан".
В този миг долитат неизвестни птици...
Белите птици - черния надпис кълват.
Черните птици - белия надпис кълват.
Ето -
изкълваха всички букви.
А Крон-жиг
успокоен пое към дъното.
- Но какъв е смисълът на текста?!
Текста-текста-текстааа?

Смисълът на текста е в подтекста.

Нищо не разбираме! Ни текста,
                                           ни подтекста...

Птиците изяждат само текста,
а подтекста го изплюват след това -
като костилка -
те не могат да го смелят и премелят...
Като минат още сто години,
всичко ще ви стане ясно.

- Но защо след сто години чак!
Защо, защо, защооо...

Затова!
Защото сте безсмъртни!

- Кой ще ни го обясни след сто години!

Някой друг.
Ако не го убиете
с обвинителни въпроси
още в майчината му утроба.

© Константин Павлов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.10.2001
Константин Павлов. Агонио сладка. Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Константин Павлов. Агонио сладка. София, 1991.