НОВОТО ВРЕМЕ НА СТАРОВРЕМЦИТЕ

web | Агонио сладка

Ама да бяхте се поизмили, поне.
Изобщо, формално поне.
Или, поне, само мърлявите си генитали,
дето... и с които ни... и след смъртта ни...
Или, поне, зъбите си измийте,
дето са още кървави от кръвта
(нашата!).

Ъъъх,
дъхът ви мирише на Старо, на Кисело...
                                                     и Зловещо.
Па измийте се поне мъничко,
па тогава тропнете хорцето,
па тогава викнете сърцато
(над труповете ни):
"Да живей Новото Време!"
А вие?
Е, добре де...
(сменям ритъма).
Е, добре де, ние също...
(плътни и безплътни духове).
Ние също няма да се мием.
Ние сме си чисти по Съдба.
Времето,
Новото Време,
с бърни магарешки,
хрупка
трънените ни венци
(и сиянията ореолни около трънака).
Нека хрупка.
(То ще ви задави).
Е, благодарим ти, Ново-Старо време!
Ние ще се срещнем пак, все пак.
След колко ли?
След Толкова
и още Толко
(месеци? години? векове?).
Ние няма за къде да бързаме -
мъртви сме
и разполагаме
с по Друго Време...
Ще дочакаме.

© Константин Павлов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.10.2001
Константин Павлов. Агонио сладка. Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Константин Павлов. Агонио сладка. София, 1991.