 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
ЧАСТ ВТОРА
(XX)
Габриела Цанева
Вървим с татко, двамата. Тихи са улиците. Грее слънцето, последното есенно слънце. Топло е - като през лятото. Вървим с татко - ръка в ръка. Не говорим. Задушница е. Възкръснали са мъртвите - в нас. Хвърлят рехава сянка дърветата - падат листата им върху нас... Дълъг е пътят до старото гробище... Вървим. Три свещи държа в ръцете си - за гроба с двама мъртъвци. Измори ме пътят до този гроб...
Стигнахме. Сложихме цветя в старата ваза. Коленичихме. И запалихме трите свещи на гроба с двама мъртъвци... И си спомних първата молитва в живота си. И се моля - Боже, пази България...
Мълчим с татко, вперили очи в пламъците на свещите. Неверници невярващи се молим - Боже, прости ни греховете, както ние прощаваме на длъжниците си...
...Прощаваме ли на длъжниците си? Можем ли да им простим... Можем ли да простим лъжите, с които израснахме, лъжите, с които ни възпитаваха, лъжите, в които трябваше да вярваме... Мелница за човешки души... Можем ли ние - полусмлени, полуоцелели - да простим... Можем ли да простим безверието, безнадеждността и безразличието на нашето юношество, когато мечтите рухват и изпълзяваме изпод тях силни и бронирани, примирени с безперспективността на съществуването си. Можем ли да простим безсмислието на младостта си. Можем ли да простим пропилените години, сили, нерви, ум... в гонене на призраци... Ние, лишаваните от бъдеще - как да простим...
Протягаме ръце към небесата - Отче наш, не ни въвеждай в изкушение.
Не ни напомняй осакатения живот на близките ни. Не ни напомняй затвори, лагери, разстрели... И мъртъвци без гробове...
Отче наш, не ни въвеждай в изкушение. Прости ни греховете, както ние сме простили на длъжниците си... За да се сложи край на безкрайния кръговрат на насилията - нека почиват в мир костите на убитите и убийците.
Обществото, изградено върху кръв и терор, не можа да даде щастие и благоденствие никому... И нека го покрие забравата...
26 юни - 09 ноември 1990 г.
© Габриела Цанева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.04.2010
Габриела Цанева. Миналото в мен. Варна: LiterNet, 2010
Други публикации:
Габриела Цанева. Миналото в мен. Документална повест.
Велико Търново: Сеяч, 1994.