Къде е детството, къде ли?
То спи във коледния мрак,
когато снежните къдели
разприда вятър северняк.

Когато крушата се гуши,
съвсем премръзнала в студа,
и бялото коминче пуши
под бъднивечерска звезда.

Къде е детството? Не зная
къде е неговият кът.
То спи във детската си стая,
но всъщност все си е на път...

И толкова надежди носи
под миглите си нежни то
с наивно-детските въпроси:
кога, къде, дали, защо...

В очите му цъфтят разлистени
надеждата и радостта,
за него всички полуистини
са най-реалните неща.

А възрастният не разбира,
че то над него няма власт,
защото всеки ден умира,
но винаги остава в нас.

28.Х.1997 г.