 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРИТЧА
В скучен ден подир пладне, внезапно
слезе Бог на земята за миг.
Насред думата млъкнах и зяпнал,
гледах паднал в косите ти блик.
Как денят се стопи, как се мръкна,
как се търсехме, слети докрай,
не разбрах. Беше Господ въздъхнал
и ни пуснал в небесния рай.
Но когато нощта през комина
си отиде с подскок на куц крак,
като стомна бях тежък и глинен,
пълен с тебе до ръбчето чак.
© Антонин Горчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.05.2013, № 5 (162)