Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЛЮБОМИР РОЗЕНЩАЙН: "МИСЛЕНЕТО НЕ Е НАВИК"

Патриция Николова

web

Розовите очила на душата" е най-новата засега книга в поредицата "Духовност и самоусъвършенстване" на издателство "Колибри", която за краткото време от излизането си се превърна в истински бестселър на българския книжен пазар. Това, което я отличава от множество напоследък появили се книги със сходна тематика е, че "Розовите очила на душата" е много лична книга - за вътрешното пътуване на нейния автор Любомир Розенщайн, специалист по Невролингвистично програмиране, журналист, йога-майстор, планинар, поет, фотограф, основател на интернет-радио за хипноза и на съзаклятие за по-добра планета.

 

"Розовите очила на душата" от Любомир Розенщайн- Занимавате се с невролингвистично програмиране от средата на 90-те години. Кога решихте, че именно това е Вашият път?

- По това време открих НЛП (невролингвистичното програмиране), като попаднах съвсем случайно на една вълшебна, но все пак научна книга - "Структура на магията". Тази книга ме изуми, защото тя съдържаше всичко, което аз съм си мислил. Есенцията на тази книга е в това, че магията всъщност има структура. Когато човек опознае тази структура и я овладее, може да стане магьосник. И аз направих точно това.

- Какви "магии" успяхте да сътворите?

- Най-различни. Пробвах ги върху себе си. Когато си магьосник със себе си, можеш да бъдеш магьосник и с другите. За мен това беше изключително вдъхновяващо. По това време учих психодинамична психотерапия. Това, на което ме учеха, не ми харесваше, защото не вършеше работа. Както е известно, психотерапията се занимава с терапевтична дейност. Тя излиза от презумпцията, че човек е счупен - развалена машина, която трябва да бъде поправена, ремонтирана отвън - обща презумпция в медицината, от която психотерапията е произлязла. Но може да има и друга гледна точка. Според нея няма счупени хора. Просто всеки функционира по различен начин. Някои от тези начини може би не са полезни за самите нас. Ако се научим сами да ги променяме, тогава изведнъж проблемите изчезват.

Основна идея на НЛП е, че ако някой може нещо, ти можеш да изкопираш тази структура (не техника, а модел и стратегия) в себе си. Според мен тази идея върши страхотна работа, защото с нея човек променя себе си към по-добро, развива се и се променя. Въпросът e как можеш да събудиш в хората някаква светлина...

- Преди 5 години основахте радиото и общността за личностно развитие ChangeWire. Тази книга продукт на заниманията ви в радиото ли е?

- Тази книга e част от един по-голям проект, който включва и радиото, и книгата, и една общност за личностно развитие в интернет. ChangeWire е измислен от мен термин, който описва възможността да промениш връзките в себе си и тези с външния свят. Това означава да поемеш собствената си отговорност за това, че си човек, а не роботче. Колкото повече отговорни за себе си хора, толкова по-малко роботчета. Колкото по-малко роботчета, толкова по-разумен ще е светът. Човекът е създаден да бъде разумен, иначе нямаше да има в себе си това мислене, този сложен апарат, тази възможност да осъзнава външния свят. Но щом му е дадено мисленето, той е длъжен да го използва, при това отговорно.

- Следователно радиото и общността ChangeWire са Вашият личен дълг към обществото?

- Дълг е, но не към обществото, а към всеки човек, който би искал да направи нещо за себе си. За мен е интересен отделният човек, защото оттам идва промяната. Когато повече отделни хора работят над себе си и се променят, тогава се променя и планетата. ChangeWire е "интернет съзаклятие за по-добра планета". Хората, които мислят, са съзаклятие, защото са малцинство. Второ, те вършат нещо много тайно и много вредно за системата такава, каквато е. Системата обича саморазрушението и върви към него. Тези хора са като нелегално съпротивително движение (смее се). Промяната не идва внезапно, но идва винаги отвътре.

- Позитивното и негативното мислене, за които често пишете, не са ли вид автоманипулация?

- Всъщност автоманипулация е моментното състояние на всеки човек - дали се чувстваш добре, щастлив, усмихнат, радостен, весел, дали си нещастен, депресиран, потиснат и унил, или пък си някъде по средата между двете - то е като танц, който непрекъснато ни се случва в живота - автоманипулация е, когато този танц остава да се случва в света на автоматичното.

- Автоматиката е друга любима Ваша тема - автоматичните мисли, чувства и състояния...

- Това се случва непрекъснато, защото това са нервни връзки, които са вече създадени, дори още в детството (когато нямаме представа, че са се случили), а през годините са се усилвали. В един момент става така, че нещо съвсем дребно изведнъж може да ни тласне в друг вид преживяване.

- Да "отключи" други състояния?

- Точно така, да натисне копчето вместо теб. Отговорът е човек да си върне управлението върху вътрешните си състояния. Ние кой знае защо сме свикнали да мислим, че мисленето е навик. То ни е дадено на нас като хора, за разлика от животните, за да го ползваме разумно. Малцина си задават въпроса: мога ли да променя вътрешните си състояния; мога ли да се чувствам добре, когато аз самият поискам, а не когато нещо извън мен ме е направило щастлив.

- Каква е вашата рецепта за това (въпреки че всеки би трябвало да разполага с индивидуален "рецептурник")?

- Най-важно е човек да може да излезе за малко от себе си и да се погледне отстрани. Да започне да се анализира и да наблюдава едновременно това, което прави и онова, което се случва в главата му - какво е като процес. Човек може да бъде едновременно и себе си, и наблюдател на себе си. Той може да бъде едновременно и артиста във филма, и режисьора, и оператора на този филм.

Любомир Розенщайн- А сценариста дали може да бъде...

- Същевременно може да бъде и сценарист на своя филм. Особено когато става дума за филма на миналото, вече по някакъв начин написан в главата му. Но ние можем да го променяме, въпреки че е написан веднъж.

- Дори и когато става дума за травми от детска възраст?

- И те могат да бъдат изчистени по този начин. Мозъкът може да бъде научен да не мисли повече по стереотипа, с който е свикнал. Още повече, че човек използва едва 3-4 % от възможностите на своя "хардуер", на своя мозък. Всичко останало е на наше разположение и да не го ползваме, е глупаво. Да го ползваме, не е нито добро, нито лошо, но е полезно.

- Човечеството има огромен интелектуален потенциал, за какъвто дори и не сме сънували. Защо не се използва?

- Само по една причина - мързел.

- Индивидуален или колективен мързел?

- И двете. Човек е много мързелив като индивид, но и обществото като цяло е доста лениво и инертно. Законът на всяка система е, че когато в нея влиза твърде много информация, която не може да бъде обработена, постепенно системата започва да се разпада. Това е феномен, който днес наблюдаваме навсякъде.

- Вие самият сте продукт на една затворена система, тоталитарната...

- Това беше система, която не предизвикваше хората да променят себе си. От друга страна обаче, инерцията беше много удобна, защото ги бранеше от мисловна дейност, най-общо казано. Създаваше сигурност и усещането, и разбирането у всеки, че някой друг ще се погрижи за него. Това обаче не се случва. А хората очакват да се случи. Сега, когато времето на хаоса настъпва, още по-малко някой ще се погрижи за тях по какъвто и да било начин. Но въпреки това хората продължават да го чакат...

- След времето на хаоса ще настъпи ли времето на реда и съзиданието?

- Според индийската митология след времето на хаоса идва време на разрушение. От това разрушение се създава новият свят. Можем само да се надяваме на това, което ще дойде след хаоса. Въпросът е не да чакаме и да стоим безпомощно, а това, което можем да променим (именно себе си и собственото си отношение към света), да го променяме. И когато това се случи с повече хора, изведнъж и светът ще започне да се променя.

- Книгата ви е духовен пътеводител или карта на духовните пътища, която не предписва рецепти, но дава идеи.

- Тази книга представя една от моите карти. Някакъв ориентир, от който човек може да тръгне и да продължава да търси себе си. Невролингвистичното програмиране е едно много хубаво начало, но то все пак е само начало. Всеки създава своя система, така че става дума за нещо много лично и творческо - човек не може да се научи на него, както не може да се научи да пише поезия. Обаче това, което можем да научим, е как са постъпвали другите и това, което те са постигнали.

- В книгата си засягате и темата за концлагера като феномен...

- Интересува ме какво кара хората да оцеляват, да продължават да живеят и да търсят посоки в живота си дори когато средата отвън е не просто лоша, а направо невъзможна. Оказва се, че дори в такава нечовешка среда човек пак има силите и възможностите на своето мислене да продължава да оцелява. Защото всяка реалност, дори и най-кошмарната, не е всъщност реалността, с която живеем. Ние живеем винаги само с реалността в главите си и можем да нямаме абсолютно никакво влияние върху външната реалност, както е било, да речем, по време на Холокоста. Въпреки това ни остава възможността да влияем на своята вътрешна, духовна реалност. И от това как влияем на реалността в главите си, дали изобщо го правим и дали го правим по полезен за нас начин, зависи какво се случва с нас във външната реалност.

Човек днес например може сам да избере от каква информация може да бъде "облъчен" - когато целият този ужас, който струи от телевизията, цялата тази травма, напрежение и стрес ни връхлитат едновременно, логично започваме да се чувстваме зле. Другата възможност е да бъдем малко по-усърдни със заниманията на духа. Постепенно ще се окаже, че все по-малко хора са ни виновни за нещо, защото все повече и повече възможности сме открили за себе си в света, какъвто и да е той. Дори трудностите могат да станат възможност. И когато човек открие възможностите в света, какъвто и да е той, светът става ако не хубав, то със сигурност чудесен.

 

 

© Патриция Николова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.11.2011, № 11 (144)
















Партньори