 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КАМЪНИТЕ
Чувам как камъните, които сме хвърляли,
падат прозрачни през годините. В долината
се стрелкат обърканите деяния
на мига и кацат с грак от дърво на дърво, замлъкват
във въздух, по-разреден от този на настоящето,
реят се като лястовици от връх
на връх, догдето
стигнат най-горните плата
по границата с битието. Оттам
всички наши постъпки падат
прозрачни,
но не към дъно някакво,
а към нас самите.
© Тумас Транстрьомер
© Вера Ганчева, превод от шведски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.05.2011, № 5 (138)