 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРЕХОДЕН СТИХ
Самотникът събира листа в прегръдките си
и ги носи през парка.
Здраво е стиснал листата да не паднат
по пустия път
а все по някой невидим лист пожълтял му
отнася вятърът през рамото,
все пак три-четири листа му
заграбва нерадостният вятър през рамото.
Не можем, самотнико, да съберем с прегръдките си
всички трогателни мигове,
не можем, майсторе, всяко листо вече е обиколило пожара
и е побягнало от дланта към вятъра.
© Дражен Катунарич
© Димана Митева, превод от хърватски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.12.2012, № 12 (157)