* * *

web

Не с туй могъщ си, Господи, и недостижим
във моето блуждаещо съзнание,
че в ден велик изпрати своя слънчев херувим
светлика да запали над твоето мироздание

и на умиращите с лик пламтящ
повели да спазват твоите закони,
да ги следват като лъч творящ
и огъня да носят векове милиони.

Не, ти могъщ си и за мен недостижим
с това, че аз самият, рожба тленна,
в сърцето свое нося като онзи херувим
по-силен огън и по-ярък от цялата вселена.

Да, аз - на суетата син непредвидим,
оръдие нищожно на нейното непостоянство -
нося огън вечен и като теб необозрим,
неподчинен на време, нито на пространство.

© Афанасий Фет
© Боян Обретенов, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.09.2015, № 9 (190)