"НОВ ЮНАШКИ ЕПОС" - СЪБРАНО

Владимир Шумелов

web

След самиздатските три книжки на "Нов юнашки епос" (2007, 2013 и 2014 г.) през 2016 г. се появи и "легалната" (с ISBN, от габровското изд. "Габрово принт") четвърта книжка, която събира старите три "епоса" и добавя няколко нови парчета. За любопитните: Павлин Ботев е поет и педагог от Дряново, Пламен Петров (Пацо) е поет, белетрист и журналист на свободна практика от Силистра, а и двамата са възпитаници на Великотърновската алма матер и приятели от студентските години. Първият им съвместен книжен опус е "Поема за Бирняка" (изд. "Оптимум", 2002), а самостоятелните им книжни тела (и електронни публикации, зачестили напоследък) набъбват устремно от началото на 90-те до днес. Всъщност тъкмо тогава писах отзив за първата книга на Павлин Ботев "Сатанатос. Вбесен от щастие" (1994) в "Литературен вестник" (който по-късно, през 2004 г., включих в книгата си "Накърнимото"). Причината не беше една: неговата и моята книга се появиха едновременно във великотърновското издателство "Елпис", споделях донякъде "бунтарската природа" на Ботев, а и бяхме рожби на един университет, кажи го и на едно "поколение". Днес малко от нас са още верни на шумно прокламираното в началото на деветдесетте "бунтарство" (което пък е отглас на още недоизживения нонконформизъм от осемдесетте), или както пишеше Х. К. Онети (по друг повод): "Втората низост е, че бунтарството му е умряло и сега се опитва да го замести с цинизъм като всеки свършен човек". Приятели от рода на Павлин Ботев, Пламен Петров, Сайгона (В. Търново), Свилен Лозняка (починал от двоен инсулт през 2005 г., удостоен с няколко слова, сонети и поеми в епоса) и т.н., бяха част от онази кохорта в провинцията, защитаваща субкултурата (по-точно контракултурата в различните й форми) през годините и които й останаха верни до ден-днешен. Писал съм, разбира се, и за "Тенекиен пумпал" на Павката (2008, с увод от Пацо) и не мисля, че тук естетическият и етически кодекси на П. Ботев са се променили през изминалите години, той е същият както през втората половина на осемдесетте, само че е станал "малко по-сдържан". В някакъв смисъл това се отнася и до Пламен Петров, макар че по отношение на радикализма ми е трудно да определя кой е по-напред.

И така, дуетът Ботев & Петров продължава да крачи из дебрите на регионалната ни субкултура с последния си книжен проект "Нов юнашки епос", трасиран преди това от ето такива заглавия, издадени, или не: "Дий, пародийо, саркофаг", "Долу Големия брат" (П. Ботев), "СРС", "Отхвърляне на режима" (преработка на пиесата в стихове "Алкохолиада"), "Шемет", "Сама", "Учителят", "Теория на запоя"... (Пл. Петров). Но истинската изненада дойде през 2013 г. със самиздатската книга на Павлин Ботев & Пламен Петров "Нов юнашки епос 2" (вече не предишните пет бройки, а близо 70 голямоформатни парчета)... И ако направим аналогия с хипстърите, за които най-спояващата нишка - музиката - бе алтернативният рок във всичките му форми, дуетът сякаш премина по техния път: през 80-те като еманация на ъндърграунда бунтарите на алтернативният рок се страхуваха от големите стадиони, избягваха ги, но накрая се огънаха, предадоха се, свършиха при комерсията - алтернативното стана масово. Дилемата беше: разкъсване между бунта и примирението, между грънджа и мейнстрийма, между рока и попа... В крайна сметка всички се връщаме при корените - в нашия случай блуса. Тази дилема не вълнуваше регионалният български дует Б & П, защото той бе над нея, а и тиражите им едва ли щяха да надхвърлят психологическата граница 200 парчета. Казано просто, поредицата "Нов юнашки епос" се превърна от апокрифна в официална.

59 епически стихотворения събира книгата, някои от които писани в съавторство; стихотворения, изразяващи една менталност във формата на епични поеми, послания, оди, акростихове (акросонети), сказания, слова или просто епопеен саундтрак, "появил се в дни на криза, благодарение на усилията самиздатски на маркиза". Поредицата от творби в мерена реч е населена с ексцентрични герои (най-вече лордове и маркизи) и описанията на техните подвизи, драми, падения и величави битки със злото и врага. Според авторите, "сагата е изключително радикална, наподобявайки истински екшън с елементи на траш, ъндърграунд и психеделик. Абсурдът и парадоксът са водещи в поведението на основните персонажи, принудени да изпадат в какви ли не крайности и нелепости. Те са и титулувани, макар че изобщо не се държат като аристократи, а по-скоро като пройдохи, авантюристи и гуляйджии. Разбира се, всичко е пародия с прибавени големи количества мистификация, което прави поредицата още по-интригуваща". (Пример: Начева се уж люта бран за защита на царството, често обаче стигаща само дотам да се заформят грандиозни купони и пирове от страна на героите. Примерът е правило в епопеята.)

И тук, както в предишни текстове на П. Ботев, съзираме оная негова слабост към еквилибристиките със словото, уклоните към декадентстване и приглушен ъндърграунд, психеделия; в същото време в своите хибридни текстове той е по-земен трубадур, който търси някакви Граници в живота и изкуството, бяга от абстрактните Непримиримост (не Бунт) и Злобата. Защото иначе това поколение си беше злобарски настроено - ей така, "без да мразят някого конкретно" (П. Ботев от първата си книга), и поради това превръщаше бунта си "като такъв". Дали края на първото десетилетие на XXI в. промени "бунтарите"? Не знам. Знам само, че във всеки момент добрият творец търси промяната - към добро, както обикновено си мисли.

Иначе епосът е с отворен край. Независимо от многобройните авантюри на основните герои и техните приятели (зад образите на които стоят лесно разпознаваеми прототипи), финалната поема ознаменува раждането на "новия юнашки епос", част 4-та. Проектът, както знаем от подобни епоси, практически е безкраен, остава юнаците да са здрави и читави. Мисля, че подобни книги са нужни, защото ни дават нужната глътка смях и забрава на ежедневните проблеми. И двама автори - Homo ludens в епохата на позалязъл постмодернизъм, чийто смях на мен ми звучи малко тъжно... Или както ни уверява Хьойзинха: "Идеалите на труда, образованието и демокрацията не оставяха място за вековното игрово начало".

© Владимир Шумелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.11.2016, № 11 (204)